Малки ритуали за сбогуване? Има Надежда!

Ударите на невидим часовник отброяват изтичащото време, а в полумрака две жени в бели престилки навиват бинтове, както митичните мойри навярно са подреждали нишките на съдбата. С тази почти баладична сцена започва спектакълът на Благоевградския театър „Малки ритуали за сбогуване“, който преди две вечери гостува в столицата в рамките на осмото издание на фестивала „Панаир на младите“ в Младежкия. Автор на пиесата, която идва окичена с наградата от Първия национален конкурс на името на Наум Шопов за съвременна българска драматургия, е Оля Стоянова.

Оля е млада и живее в пъстър делник, преизпълнен с емоциите около любим съпруг и три деца, но провижда надалеч, за да усети, че старостта е общото ни бъдеще като общество. Един дом за възрастни хора е миниатюрният социум в нейната пиеса, в който място имат и силата на живота, и тъгата по неговия финал; любовта и раздялата; големите ни страхове и малките всекидневни предизвикателства.

Когато към този микросвят неуверено пристъпва нова медицинска сестра със символичното име Надежда, историите на неговите обитатели, които неизменно на такива места присъстват задочно в разговорите на персонала, сякаш се „визуализират“. Оказва се, че пътят на момичето някога се е пресякъл с този на една от пациентките, но тогава грубичко са се „разминали“ в житейските си цели. Сега ще бъде друго.

Преодолявайки стъпка по стъпка себе си, своите някогашни вини – въображаеми или реални, Надежда ще осъзнае по-ясно от всеки друг – и от по-опитните, и от по-близките някому по роднинска линия, че и в своя залез човек не може да съществува без цел и смисъл.

„У човека е генетично заложено да бъде грижовен към малките си. Иначе няма да оцелеят. Ако не ги пази всеки ден, всеки час, ако не ги пази с години наред, няма да оцелеят. Има си хормони за тези работи, които ни карат да изпитваме силна обич и привързаност. Обаче няма хормони, които ни карат да бъдем добри и към възрастните хора. А накрая те също стават деца...“, казва Оля Стоянова.

Режисьор на спектакъла „Малки ритуали за сбогуване“ е Явор Веселинов. В сценографията си той използва и видеоекран, който изследва психологическото състояние на героите, „застопорявайки“ на моменти лицата им в едър план. Актьорският ансамбъл в това витално, топло и добро представление за младостта, старостта и нашия избор между тези две точки, включва Биляна Дилкова, Жанет Керанова, Огнян Спиров, Андраш Кончалиев, Маруся Ваклинова и Кънчо Кънев. В ролята на Надежда е Естер Симеони, която зрителите познават от филма „Пистолет, куфар и три смърдящи варела“, както и с нейни тв изяви.

Оля Стоянова е писател, поет и журналист, автор на седем книги - четири стихосбирки "Фотографии" (2000 г.), "Проза" (2002 г.), "Пътна карта" (2003 г.), един роман - "Лични географии" (2005 г.), на сборника с разкази "Какво сънуват вълците" (2011 г., отличена с награда "Минко Неволин" 2012 г.), "Пътеводител на дивите места" (2011 г, която взе Наградата на публиката в Първите годишни читателски награди "Книга за теб" 2012 г..) и току-що издадената стихосбирка „Улица „Щастие". Нейната пиеса „Покана за вечеря“ спечели наградата от второто издание на драматургичния конкурс на Театър „София“ и ще бъде поставена там до края на сезона.

Режисьорът на „Малки ритуали за сбогуване" Явор Веселинов е завършил в НАТФИЗ актьорско майсторство и режисура, има специализация по кинематография във Франция през 2006-2007 г. и магистърска степен по филмова и театрална режисура от Нов български университет. Участвал е в продукции като "Дзифт" на Явор Гърдев, "В името на краля" на Уве Бол, "Ао последният неандерталец" (2010) на режисьора Жак Малатер и др.

Има богат опит като режисьор, монтажист и редактор на телевизионни предавания, късометражни и пълнометражни филми, работил е заедно с Георги Тошев по поредицата "НепознатиТЕ", автор е на документални филми за Емил Димитров, Наум Шопов, Христо Мутафчиев, режисира музикални клипове на Лили Иванова.