Отец Серафим пред ФАКТИ: Храмът "Св. Пантелеймон" дава благодат, спокойствие и изцеление по молитвите отправени към светите икони

След броени дни храмът "Св.Пантелеймон" в софийския квартал Княжево ще отпразнува 100 годишен юбилей, който ще се отбележи на храмовия празник - 27 юли - денят, когато БПЦ почита Свети Великомъченик Пантелеймон.

„Църквата на белогвардейските емигранти“, както се слави храма от време оно, е един истински център на духовността с богата история запечатана във всяка една икона, във всеки ъгъл. Храмът „Св. Пантелеймон” е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат Родината си след октомврийските събития през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието “Кламар”. В храма „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на белогвардейците“ се съхраняват четири чудотворни икони.

Най-почитани са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица, която се е съхранила и до днес. В малката руска църквичка са и иконите на св. пророк Илия и на св. благоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от руския скит „Св.пророк Илия” в Атон. 1893 г.”. Как е попаднала тази икона в храма „Св.Пантелеймон” в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ – можем само да гадаем.

В навечерието на 100-годишния юбилей от построяването на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, известна като „Църквата на белогвардейците“ поговорих с отец Серафим за неговия път към олтара, за вярата и християнските ценности, за храма на "прокудените белогвардейци" за всичко онова, което ни води към Бог!

- Отец Серафим, имате интересен път към храма....Историята ви е впечатляваща. Ще ни разкажете ли как Стоян стана проповедникът Серафим?

- Да, разбира се. Името ми е Серафим (Стоян) Ивайлов Желев, родом от град Търговище през 1991 година. Завършил съм основното си образование в 1 ОУ "Христо Ботев именно в родното ми място и след седми клас кандидатствах в Природо-математическа гимназия, намираща се в град Ловеч. Там започнах общото си съжителство с моите баба Анета и дядо Виктор (Бог да го упокои), далеч от семейство и родители.С Божията намеса, баба Ани, още в края на първата учебна година ме заведе в храм "Света Троица", за да опитам да се включа в тамошния тогава детски-юношески църковен хор "Архангелски глас" при Ловчанска Света Митрополия с диригент г-жа Димитрина Дренска. Там прекарах четири прекрасни години, учейки реда на службите, множество сладкозвучни песнопения, църковнославянски език, но най-вече, това е любовта към Господа! Още от малки със сестра ми Ана сме откърмени в християнството, посещавали сме храма на празнични дни, опитвали сме вкъщи да запазим съвместно с дадения църковен празник и традициите, които включва той, но осъзнатата ми връзката със Светата църква и като цяло към служението в нея се засили определено, драстично, след като започнах да славя Господа чрез песнопения, благодарение най-вече на моята баба. През 2013 година започнах образованието си в богословския факултет към университета "Св. Климент Охридски" със специалност Теология, а същевременно с това и постъпих в смесения хор към Подворие-храм "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" с диригент г-жа Василена Ченова като клиросен певец. През 2017 година се венчах за моята благоверна съпруга - Юлиана, която Господ удостои същата година да ни роди син - Калоян.
Завърших богословското си образование (степен - бакалавър) през 2018 година. На 15 януари 2022 година бях ръкоположен в дяконски духовен сан от Негово Преосвещенство епископ Поликарп Белоградчишки и отново той ме удостои със свещенически духовен сан същата година на 21 май. От тогава съм на разположение на Подворието, а няколко месеца по-късно (октомври, 2022) започнах и служение в храм "Св. Пантелеймон". И до ден днешен, с Божията помощ, се стремя и старая да попивам съвети от всички мои братя, съслужители, които имат значително повече знания и опит от мен и от които мога наистина много да науча не само за богослужбите, но най-вече за духовното израстване, любовта към ближния и даването на християнски плодове, угодни на Бога!

- А защо избрахте църковното име Серафим?

- Това прекрасно и "огнено" име ми бе дадено от Владика Поликарп, по време на дяконската хиротония, която както споменах бе на 15 януари миналата година, а тогава е деня, в който Руската православна църква почита паметта на преподобния свети Серафим Саровски. Дали заради празничния ден или поради факта, че бях плод на храма, в който блажено почива свети Серафим Софийски Чудотворец и между другото, срещу мощите на когото, аз прекарах четири години, като изпълнявах и друго послушание, състоящото се в работа в канаскията, но приех това име с голяма радост, вълнение и най-вече отговорност.

- Казвате, че още от малък са ви научили на любовта към Господа. Ако утре синът ви Калоян попита защо Бог е любов? Какво ще му обясните?

- Слава Богу, в домашната ни църква се държи основно на това, детето да се възпитава най-първо в любовта към Бога, не само от мен, но и от моята благоверна съпруга, която също е завършила богословски факултет към "СУ Св. Климент Охридски" и от сравнително ранна възраст е наченала да посещава Божия храм. Но най-важното, това са действията на родителите, те са живия пример за едно подрастващо дете, много по-силни и от думите, защото е писано,че "по делата ще ги познаете", т.е. ако аз или всеки един родител само възвестява за Бога на рожбата си, но не върши онова, което вярата изисква от него, то в този случай, човек "строи" с едната ръка чрез словото, но с другата "руши" всичко създадено чрез не богоугодни дела. Така че ако Калоян ми зададе този въпрос, бих му казал, че вярата и надеждата са временни добродетели, тъй като те позволяват приближаването ни към Бога, докато сме в този свят, но любовта е вечна. Ако се обичаме един другиго, това означава, че познаваме Бога, че му ставаме близки и че той живее в сърцата ни. Вътрешния източник на любовта е нашето сърце. Необходими е да го насърчаваме и възпитаваме, да му отделим много грижи и внимание, за да стане то любящо, меко и прощаващо. От добро сърце излизат добри помисли и дела, а от злото сърце излизат зли помисли и действия. Ще му кажа още и за тези най-важни заповеди, които са основа на Христовата църква, предадени ни от Самия Господ и Спасител Иисус Христос, който казва : "Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила" и "обичай ближния си като себе си", и че това е единствената ни възможност, стараейки се да ги изпълняваме, някой ден, напускайки тази земя, нас да ни чака Неговото небесно Царство, там където властват радостта, любовта, мира и неземната красота.

- Отче, вие сте от година в храм Св.Пантелеймон, който тази година празнува своята 100-годишнина. Тази една година служение в „църквата на белогвардейците“ какво ви даде в личен и духовен план?

- Последната една година за мен беше много интезивна, динамична, осеяна с множество служби, не само в храм "Свети Пантелеймон", но и в Подворието на МП. "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". През това изминало време изучавах практически литургичното служение, разбира се с помощта на моите братя от Светия олтар, различни видове богослужения - от Утреня, Вечерня, Всенощно бдение до Акатисти към просияли Божии угодници, Утреня с парастас, Пассия, преминах за пръв път като свещеник и през Великия пост, който беше от една страна наистина тежък, понеже постоянно богослужбите се изменяха по специален начин, съответстващ на периода, в който се намираха и за мен всеки ден беше нещо като "пръв след ръкоположение", но от друга страна това бе и най-благодатното време, завършващо с кулминацията - Светлата Христова Пасха. Но в крайна сметка, служението ми в "храма на белогвардейците" ме научи най-вече на отговорност и дисциплина, понеже там свещеника служи сам, без да бъде подпомаган от дякон и в повечето случаи и от иподякони и това е една голяма придобивка от гледна точка опита в личен план, особено за млад йерей, какъвто съм аз. А в духовен аспект, храма не спира да дава не само на мен, но и на всички люде, които го посещават, благодат, спокойствие, изцеление по молитвите отправени към светите икони, защото те са отдадени през годините от хора, които твърдо са отстоявали вярата си и бих казал смирение лично за мен, като участник в тази йерархия.

- Потомците на белогвардейците у нас са вече малцина, аз съм една от тях. Вие познавате ли се с някои, които посещават и до днес храма? Какви истории са ви споделяли?

- За голяма радост, да! Това са семейство Балеви, които са четвърто поколение енориаши на храма. И по точно госпожа Людмила Балева, която е дъщеря на диригента Виктор Балев, който пък от своя страна е ръководил църковния хор при храма. Беседите с нея са както много интересни, така и поучителни.

От нея знам, че през 60-те години на миналия век, едно трудно време за Църквата и за всички православни, когато тя е била още подрастващо дете, в храма по време на Света Литургия е имало толкова много народ, че в някои случаи той не ги е побирал. Клира е бил изпълнен с оперни певци с ангелски гласове, оградите които в момента разделят храма от „Дома за хората с деменция“ ги е нямало, защото точно там са живеели белогвардейските емигранти – графове и графини. Децата са имали възможността да тичат и играят на воля по площта на целия комплекс, всички са били като едно задружно семейство. Но това, което ми направи най-силно впечатление е разказа ѝ за руските инвалиди, които е посещавала със своите родители. Тя ми е споделяла, че всеки един от тях е притежавал по няколко икони, които са били установени в стаите им за пребиваване. И тук възниква въпроса, как тези хора, бягащи от репресиите са успели да вземат със себе си всички тези свети образи. Това говори в съзнанието ми за едни наистина доблестни християни с изключително силна вяра.

- За своя юбилей църквата е облагородена с нов иконопис в олтара и по стените. Къде са старите икони, донесени от белогвардейците? Съхраняват ли някъде или ги оставихте където си бяха отпреди сто години?

- Да, Слава Богу, храма се удостои по Неговата велика милост с нов иконопис. Но тук е важно да отбележим, че не всички икони, които първите белоимигранти са принесли са в храма. В началото енорията се е състояла от 180 души. Та както споменахме, че всеки от тях е притежавал по няколко, ясно се разбира, че в този случай техния брой става много голям. Със сигурност не са всички, но съм длъжен да изтъкна четирите чудотворни икони - две на св. Пантелеймон, една Пресвета Богородица "Одигитрия" и един образ на Тихвенската Божия майка, чрез които са ставали не малко чудеса и изцеления. В момента те са на най-видни места в храма, с изключение на Пресвета Богородица "Одигитрия", която се реставрира, но съвсем скоро този свят образ ще бъде върнат обратно. От нас се иска винаги да търсим не само тези, но и всички свети образи, да им принасяме молитва, запалена свещ и благовонно ухание на тамян, та по този начин те да ходатайстват пред Господа и да ни помагат!

- Как се вписва новият иконопис с античните стогодишни икони?

– Иконографът Петър Николов, въз основа на своя богат житейски опит и творчески замисъл е използвал съвременна иконография от византийски тип с цветова гама, която в същото време се доближава и до съвременното изографисване, използвано по руските земи, но редно е да се знае, че иконите в храма са от различни времена - 17, 18, 19 век, т.е. не може в пълнота те да кореспондират по между си в стилово отношение, понеже всяка икона изобразява епохата, в която е нарисувана. И въпреки това, Светия Олтар придоби съвсем нов облик с изобразяването на светци като св. Николай Мирликийски, св. Серафим Софийски, св. архидякон Стефан на западната стена, в централната част тримата литургисти св. Василий Велики, св. Йоан Златоуст, св. Григорий Двоеслов, а над тях преподаването на светата Евхаристия от Господа на Неговите ученици, изобразени в цял ръст и завладяващи сърцето сцени като старозаветната Троица , тримата отроци в пещта, Рождество и естествено Възкресението.

- Разказват, че в този храм има невероятно „намолен“ дух и атмосфера, неописуема благодат. Можете ли да се опитате да опишете все пак тази блажена благодат, която цари в храма Св. Пантелеймон?

- Всеки един православен храм, в който се служи света Евхаристия, е изпълнен с благодат, но "Св. Пантелеймон" изпъква с многото свети икони пропътували дългия път, икони с история на хора, които са отправяли сърдечни молитви и горещи сълзи към тях, икони които свидетелстват за непримиримата вяра на всички онези прокудени и осиротели Божии синове и дъщери. Лично за мен те внасят това блажено чувство на тази "намолена атмосфера". И все пак, за да почувства човек тази духовност, то трябва храма да бъде посетен, да бъде почетен с присъствие на богослужбите и по този начин всеки може в пълнота да се зареди с това чувство на блажена радост.

- Отец Серафим, идват ли млади хора в храма? Обръщат ли се младите към Бог? Знаят ли за историята на този уникален храм?

-Тъй като храмът се намира на отдалечено разстояние от централната част на града и поради това и стигането до него е по-трудно за повечето богомолци, истината е че не е толкова посещаван, особено от младите. За жалост в днешно време подрастващите сякаш са обърнали взора си повече към светското, към иновативното, към всички тези технологии и социални мрежи и по този начин се отделят от най-същественото, а именно от Бога. Разбира се, за това не могат да бъдат обвинявани нашите деца. За всичко това отговорност носим ние, родителите. Както казах, ние сме живия пример за тях. Ако в домашната църква се отделя повече време за беседи, свързани с вярата ни, свързани с живота и словата на нашия Господ, на Неговата Пресвета майка и на светиите. то тогава със сигурност това ще започне да се променя. Нашата задача като свещенослужители е да приканваме всички не само да се кръстят, възможно най-рано, но и да живеят така, както Господ отправя призив към нас. Защото Христос е казал : "Оставете децата да дохождат при Мене, защото на такива е царството Божие". Това означава не само да не ги възпираме, но напротив - да ги приканваме те да растат, изграждайки в себе си живите християнски добродетели - вяра, надежда, и любов. Защото връзката, която може да осъществи с Бога едно малко дете, чисто и непорочно е истинска и неподправена. Всички знаем как реагират малките, когато например получат някой възпитателен шамар или пък, когато се скарат със свой връстник. След съвсем кратко време те вече са забравили за неприятното отношение, което са получили, т.е. те прощават веднага. По този начин, ние възрастните трябва да взимаме пример от тях и да не таим лоши чувства в сърцата си към никого, понеже това е единствения път към спасението - всеобщото опрощение и любовта по между ни.

- Освен с новите иконописи, какви още подобрения са направени в храма Св. Пантелеймон в Княжево?

-Определено има не малко подобрения, които станаха възможни за направа, разбира се с помощта на всички, които отделиха от своите средства, които дариха от сърце и душа. Те се състоят в санирането на храма, направата на нов под, смяна на врати, дограми, и плочки, частичен ремонт на покрива. За всичко това, ние от храма сме изключително благодарни на всички дарители, без която помощ това нямаше да се осъществи. Но тук е момента да отбележим и факта, че зад цялата тази организация стои протейерей Димитър Тухчиев, естествено подпомогнат от настоятеля на Подворие на МП - архимандрит Вассиан Змеев. И това не се състои само в набирането на средства и "раздаването" на задачи, но напротив, отец Димитър успя да направи много за "храма на белогвардейците" с упорит физически труд от сутрин до вечер, качванията върху покрива, носенето на всички материали и замазки, необходими за това дело. И ако имах право на едно изречение, бих го формулирал по следния начин : "Отец Димитър "отглежда" храма като свое собствено дете", което може да служи като пример не само за мен, но и за много други духовни лица.

- Как ще се отбележат празничните дни на храма, предвид, че предстои и храмовия празник Свети Великомъченик Пантелеймон, който българската православна църква отбелязва на 27 юли?

- Празничната програма стартира на 26-ти юли в 17:00 часа с Всенощно бдение. На 27-ми, в 9:00 часа ще бъде извършена празнична Божествена света литургия, на която ще вземат участие, както клирици на БПЦ-БП, така и свещеници от РПЦ. В същия ден, вечерта от 18:00, ще се проведе и празничен концерт в "Мраморната зала" на руския културен информационен център "РКИЦ", с участието на смесен хор при Храм-подворие "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" с диригент Василена Стефанова-Ченова, които винаги изпълняват определените песнопения с голям хъс и енергия, и си заслужава човек да ги чуе, а също така ще бъде представена и книга с историята на храм "Св. Пантелеймон", написана от протойерей Димитър Тухчиев. Приканвам всички братя и сестри, да дойдат не само на концерта, но и на службите, за да споделим тази велика и духовна радост!

- В навечерието на светлия празник какво ще пожелаете на нашите читатели?

- Бих им пожелал, най-вече да имат силна вяра и упование в Господа, да са здрави и благословени и да не забравят, че всички изпитания, пред които се изправяме, ни се дават от Бога, за да се изпита тази наша вяра. Желая им силен стремеж в опазването на заповедите Му и в крайна сметка отдавайки целия си живот на Спасителя, да знаем, че Той ще уреди всичко за своето "послушно паство".

- С коя молитва бихте завършил това интервю?

- "Свети великомъчениче и целителю Пантелеймоне, моли Бога за нас и не допускай да останат в нас болестите, от които боледуваме с душа и тяло!"

Бог да благослови Вас, Вашите читатели и всички православни християни и да ни дава сили да Го следваме до края на този земен век, та в деня, когато застанем пред страшния съд Христов, с чисти сърце и душа да се удостоим за наследство на великото Му небесно Царство. Амин!

Интервю на Оля Ал-Ахмед