„Магда Абазова – различна, открояваща се, ярка“

Представителната изложба, посветена на 100 годишнината от рождението на Магда Абазова в Национална галерия (Квадрат 500) предлага едно пътешествие в света на художничката, вникване в нейното изящно и изтънчено изкуство, пише obache.bg. Кураторът на изложбата – д-р Надежда Джакова и дизайнерът по експозицията – художничката Светлана Мирчева така са мислили и подбирали произведенията ѝ, че когато зрителят попадне в обживяното и кореспондиращо с творческите инвенции на художничката пространство озарено от нейните усещания за светлина и цветове, да намира свой собствен път и диалог с творбите ѝ, високо ценени от специалисти и познавачи, но не напълно познати от масовата публика. Неслучайно Магда Абазова е наричана „аристократ на българската живопис“. За нея се говори винаги с респект от изкуствоведите, но за общуването с нейните картини, човек трябва да знае повече за нея самата и за творчеството ѝ като език и комуникация. Тя самата казва, че за нея живописта не е разказ, а изказ.

Как настоящата експозиция помага да вникнем повече в нейното творчество, разговаряме с куратора на изложбата, Надежда Джакова.

Надежда Джакова:

- Магда Абазова е малко познато име на широката публика. Тя е много известна сред специалисти, колеги, изкуствоведи и художници и по повод 100 годишнината от нейното рождение моята цел като куратор на тази изложба и на това честване бе да покажа максимално ясен поглед не само към нейното творчество, но и към личността Магда Абазова. Тя е от художничките, при които митологията около личността – личността Магда Абазова и живописецът Магда Абазова се сливат в едно. Нейните съвременници и съмишленици, които я познават отблизо, я определят като много деликатна, вглъбена, много внимателна към околните, към работата си, към детайла. Но и същевременно и живописец, който ясно отстоява своите позиции в изкуството, без да се отдава на злободневните теми. Тя участва в много от общите художествени като винаги е отличаваща се, различна и това, което споделят за нея е как живописта ѝ изпъква сред тази на останалите.
Това е и целта ми сега за това нейно представяне пред публика. Да я видят различна, открояваща се, и ярка. Творчеството на Магда Абазова е ярко.

- А как можем да определим спецификата на нейния почерк? За нея нейният колега Станислав Памукчиев казва „ Авангардът се изчерпва, Магда не“. В какво се крие нейната магнетичност?

- Характерно за творчеството на Магда Абазова е, че не следва един и същи стил. Точно обратното, тя много експериментира с различни стилове, различни насоки, направления и мотиви, и именно тази изложба се опитва това да покаже. Веднъж тръгва от портрета, от съвсем фигуративното изобразяване на женското лице, към напълно абстрактната трактовка на изобразяване на женската фигура. Същото е и при пейзажа, и при натюрморта-това са жанрове, към които Магда Абазова се връща през цялото си творчество. Има една цикличност при нея, тя работи в една посока, оставя я, после отново се връща към познати теми. И тази експозиция се опитва това да го покаже. Като например произведение от 70-те години е поставено до произведение от 2000 г. с обща тема, а дори и цветово. Но такова едно прескачане във времето не е само връщане, но е и разработено разбира се. На една от стените творбите показват тази хронология: 70-те, 80-те, 90-те години и виждаме, че колкото и да са различни, има една обща нишка по между им, която тя следва. Не на разказ, но на собствен изказ.

Тук е показан много ранен портрет на Магда Абазова, той е знаков за нашето изкуство. Това е автопортретът ѝ от 1962 година, който получава голямата награда живопис през 1963 г. Собственост е на Националната галерия и е в нашата представителна експозиция, винаги може да бъде видян в една от залите на Квадрат 500.

Магда Абазова прави именно тогава този пробив в нашата живопис. Отдалечава се рязко от социалистическия реализъм, който господства като стил в изложбените зали и прави един полуабстрактен портрет, в който освен фигуративното изобразяване, има и много обобщаващи елементи. Тя продължава в тази посока, но се насочва например към асамблажа (напр. “Четири лодки”), което е съвсем друг вид експериментиране.

Има фигуративни картини, които са социално ангажирани, които аз неслучайно съм поставила срещу портретите: от една страна са най-близките ѝ, баба ѝ, женските образи-дъщерята, тя самата- отсреща социално ангажирани произведения, които са отговаряли на темите, които са били задавани на Общите художествени изложби: Ленин в Горки, Ястребино напр., но които все пак са били също много различни за времето си. Защото самата тя казва, че не издига лозунги и не следва догми.
Според нея заниманието на художника е самотно в ателието, насочено навътре, много лично. Неслучайно е тази нейна творба по Буда, вече по-късно, от 2000 г.

- В търсенията си Магда Абазова явно неслучайно се е стремяла към свободата на себеизразяване, с това е съхранявала и личната си свобода?

- Да, това предполагам, е цел на всеки един творец. Но при Магда Абазова това е постигнато. Тя е успяла да го извоюва чрез собствената си позиция и чрез позицията си на художник. Неслучайно казвам в текста си към изложбата, че се опитвам тук да покажа Магда Абазова като създател, но същевременно като лиричен герой. Това, което имам предвид е, че тя самата е герой на своето време, на ситуацията, на обкръжението на всичко, което я е заобикаляло. Извадила съм цитати от стихотворения, които са посветени на Магда Абазова, Христо Радевски посвещава своя творба по случай 50-тата ѝ годишнина, Палми Ранчев има една четирилогия, която е по четири произведения на Магда Абазова и Таня Кольовска, която също има поема.

- А как е била възприемана по времето на социализма?

- Цензурата в този период е била на различни нива. Едно от тях е, че Магда Абазова е била показвана и харесвана, откупувана, което означава, че е била допускана до всичките модели на представяне, но от друга страна не е било писано за нея. Имало е много малко споменавания в статии, критиката не е извеждала напред това име.

- Експозицията е много впечатляваща, картините общуват с пространството и по този начин създават една цялостна атмосфера, пропита с усещане за Магда Абазова. Какъв труд стои зад тази подготовка?

- Благодаря, да това, разбира се, беше и моята цел. Имайте предвид,че тук са една малка част от произведенията, които събрах като куратор за тази изложба. Предимно съм включила произведения от Националната галерия, тъй като изложбата е именно тук. Има много голяма колекция на нейни творби в Софийската градска галерия и това, което съм направила е, че съм събрала произведенията от общинските галерии в страната. Дотук това, което изброих, са творби от държавни музейни колекции, които са правени до 90-те години, ясно по какви причини. Защото за съжаление, след 90-те години държавната културна политика не е насочена към попълване на колекциите на музеите. А когато ние проследяваме творчеството на такъв автор, който е бил активен до своя край, тя почива 2011 г., а прави голяма самостоятелна изложба 2009 г., това означава, че нейни творби две десетилетия не присъстват в държавните колекции. И разбира се, за да покажем това, какво е правила след 90-те години, аз трябваше да се обърна към частните колекционери. Галерия „Сезони“ е правила три нейни самостоятелни изложби и разполага с голяма колекция на Магда Абазова и партнира на това събитие. Така че повечето от нещата, които виждаме след 90-те години са от галерия „Сезони“, както и от други частни колекционери.

А за експозиционния дизайн специално се обърнах към художничката Светлана Мирчева, която познавам като работа, представяла съм нейна изложба в Музея за съвременно изкуство – „Софийски арсенал“ и откривам между творчеството на Магда Абазова и Светлана Мирчева нещо общо. Самата Светлана го потвърди и прие покана да направи експозиционния дизайн. Тоест тук решението в цветовете на стените, на цялостното интериорно оформление е благодарение на съвместната ни работа със Свтлана Мирчева.

При Магда любими цветове са синьо и червено и неслучайно тук залите са разделени цветово така, че още влизайки да се усети, че това е Магда, това е нейният свят. В червено, синьо и светлосиньо. Та има творби през 80-те години, след това 2000 г. в червено, непрекъснато се връща към този цвят и към синьото, и много от творбите ѝ са изградени в студената гама.

Има и друго, което е характерно и тук е подсилено в експозицията, чрез играта на светлината. Виждате, че акцентите в кураторския избор падат върху определени произведения, които са осветени и са извадени напред спрямо други –това са такива дребни елементи, с които аз играя като закачка, но и самата Магда ги прокарва като детайл, в който проблясва светлината. Например в родопския пейзаж в който някакво листо на фона на студенината грейва ярко жълто.

- Похвално е това усилие, което прави Националната галерия, да събере произведенията, за да ни ги покаже, това е съхраняване на памет.

- Музеят освен, че представя и съхранява изкуството, той трябва и да го изледва.Тази изложба, разбира се ограничена в едно физическо пространство. Това са три зали, с определен обем. Така че, всичко, което е събрано като произведения, ще излезе и в специален каталог, който придружава експозицията. Моята цел е именно там да бъде показано възможно най- много от Магда Абазова. Така, че и тези след нас възможно най пълно да се запознаят с нейното творчество.
За съжаление, Димитър Грозданов, който много я е изследвал цитира произведения, които аз сега не знам къде са намират.

- Дали са унищожени, дали са в неизвестност?

Разбира се, голямата цел на една такава изложба е да е памет за твореца.

- Виждаме и колко млади хора влизат в залите.

- Да, има голям интерес към изложбата. Имах тук лекция със студенти от Нов български университет, които следват изкуствознание, но докато говорех, се присъединиха и много други, млади хора.