Глория Гейнър: Диското така и не получи дължимото. Европа цени трайното, САЩ - не ВИДЕО

Преди близо 50 години Глория Гейнър издава “I Will Survive", първата диско песен, оглавила класациите на Billboard, и единствената, наградена с Грами за най-добър диско запис.

След това, 40 години по-късно, тя спечели още една награда Грами: за своя госпъл албум от 2019 г. „Testimony“.

Гейнър направи триумфален жанров завой към музиката, която винаги е подхранвала вярата й, след опустошителен развод на 65-годишна възраст, финансови неволи и здравословни проблеми — като същевременно остава вярна на издръжливия дух и талант, които я направиха суперзвезда.

Новият филм, “Глория Гейнър: Ще оцелея” отбелязва нейното наследство и ще влезе в кината в САЩ за специално представяне само за една вечер във вторник. Лентата разглежда дългия път и травматичното минало на Гейнор: как тя е израснала в бедност, преживяла е сексуално насилие в детството си и е станала музикална икона.

“Тази песен за мен е в основата на моята цел, която е да нося надежда, насърчение, вдъхновение, особено на жените”, каза Гейнор пред Associated Press през Zoom от Ню Йорк. “Това е животът ми сега. Такъв беше и такъв ще бъде.”

АП: Документалният филм е чудесна възможност да обмислите собствената си кариера. Научихте ли нещо за себе си в този процес?

Това, което научих в процеса, беше как успях чрез вярата си, да не позволявам на преживяванията си повече да ме определят. По едно време си бях позволила това. И така успях да се освободя от това и това е едно от нещата, които искам да предам на публиката – че лошите ви преживявания не трябва да ви определят.

АП: Във филма изглежда, че “I Will Survive” е песен, която ви е определяла много пъти в живота ти – с проблеми в кариерата, бившия съпруг, детството и след това.

Песента беше моята мантра, преди да чуя мелодията. Още от първия път, когато прочетох текста, той се превърна в моя мантра и си остана моя мантра, и все още е почти през целия ми живот. Това е просто прекрасен инструмент, който да ме държи под контрол и да ме държи на земята и да ми напомня коя съм: че наистина съм оцеляла и това може да продължи през целия ми живот.

АП: Кога започна любовта ви към евангелието?

От детството ми. В къщата ми винаги звучеше госпъл музика. Баба ми беше вярваща християнка... И така се научих да го обичам там.

АП: Има ли прилики, според вас, между диското и госпъла?

Мисля, че има две неща, две прилики между диско и госпъл музиката. Първото е, че и двете наистина докосват душата ви и изразяват нещата, които се случват вътре. И другото нещо е, че диско музиката е единствената музика в историята, която някога е събирала хора от всяка раса, вяра, цвят, националност и възрастова група. И госпъл музиката има същата обединяваща сила.

АП: Чувал съм, че хората наричат диско танците „ходене на църква“, сякаш там има някакво религиозно преживяване.

Това е духовно.

АП: Филмът завършва с нова музикална закачка - щяхте ли да издадете нов албум миналата година, на 80-ия си рожден ден? Кога ще излезе?

По-късно тази година. Ние пишем. Вече сме написали няколко песни за него със страхотни автори, с които продължавам да работя. Хора, които са писали за Майли Сайръс и Кели Кларксън, Меган Трейнър, Доли Партън – страхотни писатели. И ние правим някои наистина добри неща.

АП: Как отпразнувахте навършването на 80?

Имахме страхотно парти на трипалубен круизен кораб. Обиколихме Ню Йорк и спряхме, за да се снимаме пред Емпайър Стейт Билдинг. Приятелите ми доведоха художник от Флорида, който направи мой портрет с главата надолу, докато всички го гледахме как го прави. И беше невероятно.

АП: Диското навлезе в поп мейнстрийма – дори със саундтрака на „Барби“. Какви са вашите мисли за това продължаващо наследство?

Мисля, че е прекрасно. И може би светът започва или поне музикалният свят започва да осъзнава това. Диското никога не получи дължимото... Заслужава място във всяко десетилетие на музиката.

AP: Когато САЩ обърнаха гръб на диското, вие постигнахте голям успех в Европа. Какво е различното при тези аудитории?

Това, което видях и продължавам да виждам в публиката, е, че те не са за еднократната употреба. Харесват по-стари неща. Те оценяват по-старите неща, които издържат. Често казвам, че Америка е тийнейджърска рок звезда, която изпитва криза на идентичността. Живеем в нещо като общество за еднократна употреба и винаги сме били готови да изхвърлим нещо, което е на повече от няколко години. Докато те го ценят. Те виждат стойността в него и го прегръщат.

АП: Как гледате на своето наследство сега?

Получих прекрасен подарък с песента „I Will Survive“, която да споделя със света, да им помогна да растат и да ги вдъхновявам, повдигам, овластявам, насърчавам. И се надявам, че това е моето наследство, това е, което съм направил и музиката ми ще ми позволи да продължа да правя дълго след като си отида.