2 049 1

Децата при разделени родители - няколко полезни подхода

Венелина Маринова

Преди десетилетия децата на развделените родители носеха клеймото на различност. Състоянието им внасяше смут и притеснение, предизвикваше съжаление. Такива деца бяха обичайните виновни за всякакви пакости, провокираха съмнение в способността си по-късно да създадат щастливи семейства, пише iwoman.bg

Днес, не че децата не страдат от раздялата на родителите си, но обществените нагласи са по-различни и никой не се интересува в какво семейство расте другият.

Не е лесен моментът, в който родителите вземат решението да спасят децата си от вечните разправии и скандали, дори и с цената на раздялата. Тя никога и за никого не е лесна- нито за съпрузите, нито за децата. Раздялата е крайна фаза в невъзможното съжителство, но макар и тежка, все пак е за предпочитане пред откритата агресия и фалша. При неизбежната раздяла обаче сме длъжни да подготвим децата за промяната. Независимо дали го показват или не, те страдат. И особено по време на празници като Коледа, Нова година, рождени дни, както и през ваканциите.

Как да смекчим обстоятелствата около раздялата? Как да помогнем на децата по-безболезнено да преживеят стреса? Ето няколко възможни подхода:

Представете на детето заедно ситуацията и обсъдете бъдещите отношения без упреци и скандали, но с яснотата, че решението е взето - детето ще се адаптира към промените.

Не искайте от детето да вземе страна. То обича и двамата си родители и не бива да го поставяме в ситуация на избор. Дори и разделени, ние оставаме негови родители и то трябва да усеща обичта ни. Не му помагаме, ако го настройваме срещу другия родител.

Очертайте му ясните последици, като то или ще пита (в кое училище ще учи, къде ще живее), или ще се "затвори“ в себе си. Всяко дете си има своите притеснения.

Покажете на детето, че чувствата му са значими: то и без друго се чувства виновно за раздялата. Стресът се преодолява с говорене за проблема, дори с включването на детето при вземането на решения.

Компенсирайте не с материални неща, а с любов и подкрепа. Запазете по възможност нормалния ритъм в ежедневието.

Не разделяйте децата – оставайки при единия родител, нека често да се виждат и с другия, като имат дрехи и при двамата.

Не позволявайте детето да заема ролята на ваш утешител, вместо да общува с връстниците си.

Не се измъчвайте прекомерно, ако не сте родителят, при когото живее детето, в случай, че то не е ентусиазирано или дори е враждебно при срещите си с вас. То страда и му трябва време да свикне, което не означава, че не ви обича.

При евентуален втори брак, отношенията са още по-сложни. За да се подобри общуването и с новите хора, трябват ясни правила и огромно търпение. Децата на разделени родители и без друго комуникират по-трудно, концентрацията им при учене намалява, дори понякога губят мотивация и имат нужда от подкрепата на околните.

Потърсете психологическа и терапевтична помощ за себе си като партньори и родители, и за децата също, за по-безболезненото преодоляване на кризата вкъщи.

Всяка раздяла оставя следа в душите - и на възрастните, и на децата. Игнорирането на проблемите във взаимоотношенията, както и криенето на болката, не са решение за никого. Преодоляването на конфликтите става с взаимно разбиране, с разум, с отговорност. Балансът е труден, но не и невъзможен. Щастието на децата ни и бъдещето им се определя от психическата зрялост на родителите. От начина, по който преодоляваме раздялата, зависи дали ще останат бледи следи или трайни белези върху психиката на нашите деца.



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Мария (гост)
    Отговор
    1 00:26  15.01.17
    Добри и полезни съвети

Напиши коментар:


Публикувай