1 028 0

Осми март - Ден на труда!

Милена Богданова

Като всеки празник, и Осми март трябва да бъде преосмислян от всяко следващо поколение, за да остане наистина празник, а не поредната врата за рекламната индустрия. Само така той ще бъде не само ден, в който очакваме подаръци за осми март, а и ден, в който има блясък на доброта, признателност, обич.

Ако направим справка, корените на празника датират от времената, когато жените масово напускат домовете си, и се вливат в редовете на индустрията. Тъй като най-напред това се случва на жени, останали без мъже през войните, или внезапно останали без препитание поради икономическите кризи, женският труд е третиран безогледно като втора ръка, и възможностите да бъде слабо заплатен изкушават доста капиталисти. В този смисъл обединяването и борбата на жените стават неминуеми. Осми март се превръща в празник предимно на жената-труженичка, която никога не престава да бъде и майка, и никога не отказва да посвети остатъка от времето си след напрегнатия, често пълен с унижения ден – на децата.

В наши дни, макар в цивилизованите страни да са постигнати доста придобивки за жените, необходимостта да им признаем двойната работа все още е налице. Почти никоя българка, „преуспяла в кариерата“, не е толкова богата, че да има слугини и гувернантки в дома си. На практика така наречената кариера е или жертва, направена заради оцеляването на семейството, или, по-често, жертва, за да може младото поколение да не е лишено от модните дрехи и аксесоари на съвременността. Тъжната песен на Емил Димитров за отрязаните майчини коси, които отишли за такса в университета, може да се перефразира в още по-тъжна песен, защото днес майчините спестявания отиват за един бляскав и безсмислен бал, в който „да не сме по-долу от другите“. Общо взето, след като спрат да ходят „на почивка заради децата“, нашите майки доживот не ходят на почивки, отново „заради децата“.

Необходим ли беше Осми март? Необходимо ли беше жената да става труженичка? Някога и нашите баби са работели от тъмно до тъмно, и „жената-домакиня“ също не е посвещавала времето си на безцелни разходки и туризъм. Но тя не е била откъсвана от семейството си. Семейството е най-големия извор на енергия, мотивация и сила за жената. Според световноизвестния учител и писател Джон Гатоу, автор на книги като „Оръжия за масово обезличаване“, откъсването на жените от домовете им, под предлог, че така семейството ще има повече пари, създава лесно управляеми от държавите деца, които могат да се водят по изкуствени идеи. Семейството като сакрална и древна единица отстъпва на заден план, приемствеността на ценностите се прекъсва, децата все по-малко осъзнават баща си и майка си като друго, освен като източник на финансова сигурност.

Може би затова, ако поздравим една жена на празника, все едно дали ще е майка, колежка, любима, нека го правим със съзнанието, че тя действително носи Кръст. Кръстът на това, да остане жена и дама, въпреки предизвикателствата, които има всеки ден, в които лесно може да изгуби своето достойнство или своите творчески и изцеляващи сили.

Някои ще кажат, че Осми март не е така романтичен като Свети Валентин, а по-скоро им напомня на Първи май. Именно така е, и именно затова и двата празника са намерили своето място! Романтиката е нещо прекрасно, ала осъществяването й, и пазенето на семейството, на женствеността, е един тежък и ежедневен труд. Има причина този труд да се отбележи, и който има сърце – да благодари.



Напиши коментар:


Публикувай