3 611 0

Притча: Сега какво?

Събина Андреева

Буда седял под едно дърво и разговарял с учениците си. Дошъл един човек и се изплюл в лицето му. Буда се обърсал и попитал:
– И сега какво? Какво още имаш да ми кажеш?
Човекът малко се смутил, защото съвсем не очаквал, че като се изплюе на някой в лицето, той ще го попита:
– Сега какво?
Не бил имал подобно преживяване в миналото. Бил обиждал хората, те се вбесявали и реагирали. Или пък, ако били страхливци и слафохарактерни се усмихвали, опитвайки се да го подкупят. Но Буда не приличал нито на едните, нито на другите. Нито нил разгневен, нито по някакъв начин оскърбен, нито бил страхливец. Просто между другото попитал: "Сега какво?" Нямало никаква реакция от негова страна.
Учениците на Буда се разярили, реагирали. Най-близкият му ученик Ананда рекъл:
– Това е прекалено, не можем да го търпим. Запази ученията си за себе си, а ние ще покажем на този човек, че не може да се правят такива неща. Трябва да бъде наказан заради тях. Иначе всички ще започнат като него.
Буда казал:
– Замълчи. Той не ме е оскърбил, но ти ме оскърбяваш. Той е новодошъл, непознат. Навярно е чул от хората нещо за мене, че „този човек е атеист, опасен и покварен бунтовник, който отклонява хората от пътя им“. Може да си е оформил някаква идея, някаква представа за мен. Той не заплю мен, заплю тази представа, заплю идеята си за мен. Та той въобще не ме познава, нима би могъл да ме заплюе?
Ако се замислиш по-дълбоко – продължил Буда – той заплю собствения си ум. Аз не съм част от него и виждам, че този беден човечец има нещо друго, което иска да каже, защото плюенето е начин да кажеш нещо. Има мигове, в които езикът ти се струва безсилен – при дълбока любов, при силен гняв, при омраза, при молитва. Има интензивни моменти, в които езикът е безсилен. Тогава се налага да направиш нещо. Когато си дълбоко влюбен и целуваш или прегръщаш другия човек, какво всъщност правиш? Казваш му нещо. Когато си разгневен, силно разгневен и удряш или плюеш по другия, ти казваш нещо, затова го попитах: „Сега какво?“
Човекът се смаял още повече. А Буда рекъл на ученика си:
– Повече съм оскърбен от теб, защото ти ме познаваш, живееш с мен от години, и въпреки това реагираш.
Озадачен и объркан, човекът се прибрал у дома. Не могъл да спи цяла нощ. Когато срещнеш някой като Буда, просветлен, вече е невъзможно да спиш по начина, по който си спял преди. Отново и отново го преследвало преживяното. Той не можел да си обясни какво се било случило. Целият треперел и се потял. Никога не бил срещал такъв човек, който да разтърси целия му ум, да разбие на пух и прах всичките му модели, цялото му минало.
На другата сутрин отново отишъл там. Хвърлил се в нозете на Буда. Буда пак го запитал:
– Сега какво? Това също е начин да кажеш нещо, за което думите не достигат. Когато идваш и докосваш нозете ми, ти ми казваш нещо, което не може да бъде казано по обичайния начин, за което всички думи са прекалено плитки, то не се побира в тях – после рекъл – Погледни, Ананда, този човек отново е тук и казва нещо. Той е човек с дълбоки чувства.
Човекът погледнал Буда и казал:
– Прости ми за онова, което сторих вчера.
Буда отвърнал;
– Да ти простя? Но аз не съм същият онзи, на когото го стори. Ганг неспирно тече, тя никога не е същата Ганг. Всеки човек е като река. Човекът, когото заплю, вече го няма – аз изглеждам досущ като него, но не съм същия, много неща се случиха за тези двадесет и четири часа! Толкова много вода изтече. Затова не мога да ти простя, тъй като не тая злоба към теб. Ти също си нов. Виждам, че не си същия онзи човек, който дойде тук вчера, защото той беше гневен – беше самият гняв! Той се изплю, пък ти се покланяш в нозете ми и ги докосваш. Как би могъл да си същия човек? Тези двамата – онзи, който плю и онзи, който бе заплют – и двамата ги няма вече. Ела, приближи се. Нека поговорим за друго.



Напиши коментар:


Публикувай