Притча: Изборът винаги е твой!

Джери беше мениджър в ресторант. Винаги в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше:

- По-добре от това не може да бъде!

Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата. И тръгнаха с него от ресторант в ресторант.

Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах:

- Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?

Джери се усмихна и ми каза:

- Всяка сутрин се събуждам и си казвам "днес имаш два избора – добро или лошо настроение". Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, когато се случи нещо лошо, си казвам "имаш два избора – да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията." Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора – да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна.

- Но това не е всеки път така лесно, казах му аз.

- Напротив, лесно е, отвърна Джери – всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече животът.

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял.

За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: - По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?

Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на обира.

- Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора – да живея или да умра. Реших да живея.

- А не те ли беше страх, попитах го?

- Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, тогава се уплаших. Прочетох в очите им: „той е мъртъв“. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах „Към куршуми.“ Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: „Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.“

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор – да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.