Изключителната дружелюбност на кучетата по-скоро се дължи на гените им, отколкото на общуването с хората, сочат данните от ново американско изследване.
Преди седем години Моник Удел, специалист по поведението на животните от щатския университет на Орегон в Корвалис и генетикът Бриджет вон Холдт от университета Принстън обединяват усилията си, за да открият дали дружелюбността на кучетата действително се дължи на техния генетичен код.
По време на работата си те анализирали 29 гена в регион от хромозома, който играе роля в социалното поведение на кучетата. Те установили, че вариации в два от тях обясняват изключителната им дружелюбност, която се е оказала ключова за опитомяването им.
Потискането на въпросните два гена GTF2I и GTF2rd1 в същия регион на ДНК при хората е отговорно за т.нар. синдром на Уилямс - рядко генетично заболяване, което се характеризира със свръхобщителност. При кучетата, промени в същите два гена, обуславят прекомерната им дружелюбност.
Откритието хвърля нова светлина върху опитомяването на кучетата и отделянето им по пътя на еволюцията от техните предшественици – вълците.
"Навремето се е смятало, че в хода на опитомяването им при кучетата се е развила усъвършенствана форма на социално познание, която липсва при вълците. Настоящото изследване обаче показва, че за разлика от вълка, кучето е генетично предразположено да търси социален контакт", пишат изследователите в сп. "Science Advances".
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА