1 381 1

Притча: Да даваш отвъд това, което притежаваш

Събина Андреева

Годината бе 1933. Съкратиха ме от работата, където и без това не бях на постоянно място, така че вече не можех с нищо да допринеса за семейния бюджет. Единствените ни доходи бяха парите, които мама докарваше като шиеше на други жени.

Тогава мама се разболя и няколко седмици не можеше да работи. От електрическата компания дойдоха и ни прекъснаха тока, защото не си бяхме платили сметката. След това и газовата компания ни спря газта. Спряха ни и водата, само че от здравната служба ги накараха да ни я пуснат от хигиенно-санитарни съображения. Шкафовете вкъщи се опразниха съвсем. Добре че имахме една зеленчукова градинка и си готвехме отгледаното в нея на огън, който палехме в задния двор.

Един ден малката ми сестра доприпка вкъщи от училище и рече:

- Утре трябва да занесем в училище нещо за бедните.

Мама понечи да каже:

- Че има ли по-бедни от нас?

Но майка й, която по това време живееше при нас я дръпна за ръката и я спря, смръщила вежди.

- Ева - рече тя, - ако втълпиш в главата на детето мисълта, че е бедно, то цял живот ще си остане бедно. Имаме останал един буркан мармалад. Може да го занесе.

Баба намери отнякъде хартия и розова панделка и уви с тях последния ни буркан с мармалад. На другия ден сестра ми се запъти към училище гордо понесла своя „дар за бедните"

И винаги след това, ако около нас възникнеше някакъв проблем, сестра ми естествено приемаше, че трябва да се включи в разрешаването му.

Едгар Бледсоу



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • един
    Отговор
    1 19:29  08.10.17
    ТЯ тая баба ако е била толкова умна, нямало е да допусне да обеднее чак до там, че да остане с 1 буркан мармалад. И по-добре да научи детето как да изкара пари, от колкото как да дава подяния на бедните.

Напиши коментар:


Публикувай