1 155 4

Притча за богатството, което вече имаш

Цени съкровището, което притежаваш

Събина Андреева

Един рибар всяка нощ ходел на брега на морето и хвърлял мрежата си. Знаел, че на разсъмване рибите винаги идвали да ядат миди, затова пускал мрежата си преди изгрева на слънцето.

Живял в къщичка близо до брега и идвал там всяка нощ, преметнал мрежата през рамо. Разгъвал я и нагазвал във водата бос.

Но една особена нощ, когато стъпил на морското дъно, усетил как кракът му се удря в нещо много твърдо на дъното.

Опипал го с ходилото си и установил, че при­лича на торба с камъни.

Ядосал се и помислил: „Кой глупак е изхвърлил тези боклуци на брега?". После се поправил: „На моя бряг".

„Аз съм толкова разсеян, че всеки път, когато влизам във водата, ще се спъвам в тях..." Така че вместо да хвърли мрежата, той се навел, хванал торбата и я извадил. Оставил я на брега и отно­во влязъл с мрежата във водата.

Наоколо било тъмно и когато излязъл на брега, отново се препънал в торбата с камъните.

Помислил си веднага: „Какъв глупак съм".

Извадил ножа си, разрязал торбата и опипал с ръка, за да разбере какво има вътре. Вътре имало няколко тежки камъка с големината на портокали.

Рибарят отново си помислил: „Кой идиот пълни с камъни торба и ги хвърля в морето?".

Грабнал един, претеглил го в ръка и го хвърлил в морето.

Секунди след това чул звука от камъка, който потънал в далечината. Цоп!

Тогава пъхнал отново ръка в торбата и извадил друг камък. Отново чул цоп!

Хвърлил следващия в друга посока - плъок! Пос­ле хвърлил два наведнъж и чул плъос-плъос! Зас­танал с гръб към морето и се опитал да ги за­прати колкото се може по-надалече — пляс-пльок!

Забавлявал се да слуша различните звуци, да пресмята времето и да брои със затворени очи: до две, до едно, до три и продължавал да хвърля камъните в морето.

И така, докато на хоризонта просветляло.

Рибарят пъхнал ръка в торбата и установил, че в нея е останал само един-единствен камък.

Тогава се приготвил да го хвърли по-далече от останалите, защото бил последен и защото слън­цето вече изгрявало.

Когато отметнал ръката си назад, за да има по-силен замах, първите слънчеви лъчи осветили камъка и той видял, че от него се излъчва зла­тист метален блясък, който привлякъл внима­нието му.

Рибарят сдържал желанието си да го хвърли и го огледал. Камъкът отразявал слънчевата светлина дори през мъха, който го покривал. Мъжът го потъркал в дрехите си, сякаш бил ябълка, и ка­мъкът засиял още по-ярко. Учуден, той го опи­пал и установил, че е от метал. Тогава започнал да го изтрива в пясъка и ризата си и видял, че е от чисто злато. Камък от масивно злато с размера на грейпфрут. Но радостта му помръкнала при мисълта, че камъните, които хвърлил, били също като този.

И си помислил: „Колко глупаво постъпих".

Държал в ръцете си торба, пълна със златни камъни, и като пълен глупак ги хвърлил, за да се забавлява от звука от падането им във водата. Започнал да се вайка, да плаче и да се проклина заради изгубеното богатство; мислел си, че е не­щастник, глупак, идиот...

Започнал да крои планове - да влезе във водата, да намери водолазен костюм и да се гмурне до дъното, да го направи през деня, да доведе група водо­лази, за да ги търсят, — и плачел и ридаел все по-безутешно.

Слънцето се издигнало над хоризонта.

И тогава си дал сметка, че още държи послед­ния камък и че ако слънцето било изгряло секун­да по-късно или той бил хвърлил камъка по-рано, никога нямало да разбере, че в ръцете си е държал злато.

Накрая осъзнал, че притежава истинско сък­ровище - истинско състояние за беден рибар като него.

Рибарят разбрал какво щастие е да можеш да се нас­лаждаваш на съкровището, което все още притежаваш.

Из "Пътят на сълзите",
Хорхе Букай



Коментари

Коментарите са сортирани от стари към нови
  • Японеца
    Отговор
    1 12:10  26.10.17
    Поуката: -Не пиши нищо, което не притежаваш!
  • 2 12:18  26.10.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • 3 13:16  26.10.17
    Този коментар е премахнат от модератор
  • Кавказ
    Отговор
    4 22:15  26.10.17
    Всичко което ни се случва е от полза загуба няма в живота

Напиши коментар:


Публикувай