7 морални правила са общи за всички култури

На пръв поглед човешката цивилизация е изградена върху непрестанни конфликти, повечето от които възникват вследствие на сблъсъци на противопоставящи се култури.

Едно неотдавнашно проучване обаче, открива поразително и оптимистично доказателство за напълно обратното.

Всички култури всъщност са обвързани от общ морален кодекс със седем правила на поведение.

На базата на задълбочен анализ на над 600 документа от 60 общества по света — най-голямата извадка в тази област на изследване — авторите на изследването, публикувано в Current Anthropology, твърдят, че има много повече неща, които ни обединяват, отколкото такива, които ни разделят, по отношение на моралните ценности.

"Всички по света имат общ морален кодекс. Всички са съгласни, че сътрудничеството, работата за общото благо е правилното нещо, което трябва да се върши", заяви антропологът Оливър Скот Къри от Оксфордския университет.

Преглеждайки базата данни за изследванията на междукултурните разлики, наречена „Архив на човешките отношения“ (Human Relations Area Files — HRAF, хоствана от Йейлския университет), Къри и колегите му се опитват да изследват теорията, че моралът еволюира в човешките култури в посока към насърчаване на сътрудничеството.

Тези кооперативни поведения и правила, съставящи предлаганият универсален морален кодекс, са следните:

1. Да се помага на семейството,

2. Да се помага на групата,

3. Да се отвръща с взаимност (реципрочност),

4. Да сме смели, храбри,

5. Да се съобразяваме с висшестоящите (уважение),

6. Да се поделят спорни ресурси (справедливост),

7. Да се зачита предишното владение (права на собственост).

В своя анализ екипът установява, че тези седем правила са считани неизменно за добри и морални в различните изследвани култури.

Също така, по-голямата част от тях са наблюдавани в повечето култури и с еднаква честота в различните региони на света.

"Според нашите заключения, тези седем кооперативни поведения са правдоподобни кандидати за универсални морални правила", пишат авторите в своята статия, които допълват, че “върху тях може да стъпи една единна теория на морала, каквато антропологията досега нямаше".

От 962 наблюдения на тези принципи, екипът открива само едно изключение в племето Чуук в Микронезия: „да се открадне открито от другите е възхитително, тъй като показва доминирането на човека и показва, че той не се плаши от агресивните сили на другите", отбелязват изследователите, но откриват, че тази войнствена черта е форма на една от кооперативните ценности (храброст).

Универсалният кодекс означава също, че поведението, противопоставящо се на сътрудничество, се счита за лошо — пренебрегване на рода, предателството на групата, паразитно поведение (липса на реципрочност), страхливост, неуважение, несправедливост и кражба.

Не всяко общество цени или дава приоритет на тези социални норми по един и същи начин, но фактът, че са универсално считани за положителни и се наблюдават в толкова много различни общества, е в подкрепа на това, което е известно в етиката като морален универсализъм, за сметка на противоположния възглед, наречен морален релативизъм.

"Дебатът между моралните универсалисти и моралните релативисти продължава векове наред, но сега вече имаме някои отговори. Хората навсякъде са изправени пред сходен набор от социални проблеми и използват сходен набор от морални правила, за да ги разрешат", отбелязва Къри.

В този понякога разединен и конфликтен свят е полезно и вдъхновяващо да знаем и да помним това, което ни обединява, а не това, което ни разделя.