Лорд Евгени отново безпощаден

Новите коментари на лорд Евгени Минчев за в. "Телеграф“ в седмичната му рубрика "ТелеГАФ“ са пореднта порция унищожителни критики, поднесени с доза жлъч.

Саня, Павката и Венци – на модна матура!

Тримата от модния запас са обозначени от мрака на материите и по скромното ми мнение- от липсата на въображение. В средата Саня Армутлиева показва състаряваща я блуза – едно брокатено нощно небе във винено. Кройката е такава, че моментално напомня за представата ни за стари провинциални моми а панталонът изпълнява докрай усещането за подобна присъда. Прическата пасва на всеки детайл и жалко, че крие красивите инак черти на госпожата. Вдясно от Саня - Венци, носи шал и риза на цветя, случаят омесва всичко в една неприветлива гледка, изпод която едва личи медальон, който може да е и капачка от компот.

Дънките показват приятни глезени, разглезени от кубинки и съсипани от прорези, модерни преди много лета. Кой научи звездите да носят огромни тъмни очила не знам, но знам, че всеки оксиженист също има подобни. Павел е вляво, което ми доставя ехидно удоволствие. Неговите глезенчета също са като на петокласничка, само че тук мрежестия чорапогащник е заменен с впити, вероятно ластични дънки. Заради дънковото яке не мога да видя има ли там сутиен или всичко се крепи на гравитацията , защо не на някой и друг пиърсинг. Татуировки, гривни, каскети, тонколони и монколони са накацали по Павката, като гарги на трафопост а очилата произвеждат впечатления, в които може да ме подкрепи само продавач на стоки втора употреба.

Костюмът на Дамянчо - истински кюнец…

Гледан без диоптри и отдалече, Дамян Попов ми заприлича на Денис Родман. Не по осанка и мускули, но по прическата, ако щете и по тена. Та, смуглият изпълнител, с коси като на ранния Веско Маринов, се е изрусил днес по образ и подобие на много хора със звезден статут от 80-те години. Нищо лошо- тя модата е като срамните болести, връща се на определени периоди, особено, ако те свари неподготвен. Не е ли истинска кихавица костюмът на Дамянчо, изглеждащ на светлина, като бляскав, бронзиран кюнец. Има нещо джиджи-биджи в този стил, натъкмен или за сватба или за кумуване, но не мисля, че е за сцена, особено при досегашния стил на Попов.

Тук по-скоро идва сравнението с млад учител по физическо, който се запознава с питомците си в първия учебен ден. Но няма цветя, няма червило по бузите, ще рече това, че работата е друга. Дали пък не е сгоден? Общо взето- добро начало на една интересна промяна, която да детронира от гардероба на младежа досегашните му визии. Дали да не постави един каскет /модни са санким/, жълт памучен шал и да замени белите обувки с жълти или с друг ярък цвят. Блузката отдолу се подава свенливо, като възгордяло се месалче, поставено на върха на коша с прането.

Гурме прическа при Андре. Златен черпак за Силвена!

Почетната награда Златният черпак тази седмица отива при… самата Силвена Роу. Основания - заради нейната прическа и всичко случващо се надолу . А именно- пъстроцветно блузоподобие, което в някои африкански страни може да мине за ритуална дреха при скубане на сойки. Едрите гюлове и божури се мятат бездомни върху коприната, така обтекла симпатичната ми приятелка, че трябва да бъдат озаптени с някоя и друга тропоска. Андре Токев така се е натокал, сякаш не е септември а са дните преди Коледа. Кафяво поло и жилетка на каре. Кълна се, че съм виждал австрийски пенсионери да говорят с джентълмени от Англия на тяхната възраст облечени така.

Прическата на Андре е истинско гурме - не е голяма порция, но се вижда и вероятно е скъпа за правене. Липсва ми тук едно копринено фишу, за да го сравня с жител на Женева, прекарал детството си в Южна Африка. Винаги съм си представял Токев с каскет и палто в стил шинел с огромна яка от черна опозетка. Малко съм смутен да коментирам Петър Михалчев, защото не го познавам лично, но нека кажа поне, че за човек, показващ се на екрана, може да предложи малко повече въображение. Добре де, ще го кажа направо- този господин вместо комбинирана печка за готвене, на мотоциклет ли приготвя омлета си.

Две поп фолк съседки, две кокетки и Червената шапчица

Имаше един градски рефрен в детството ми- Не гледай, че съм капелата и я съм от селата… Не зная защо се сетих за него, но нека се обсъдим модата на Нелина и Рени. Първата, моя любимка и слабост, е излязла извън зебрата на позволеното естетическо преминаване на жанра си, което ме изпълва с гордост. Фланелката е адекватна за някои френски морски курорти, за някои яхти и автомобили с гюрук. Смущават ме очилата и факта, че Нелина не е нито на яхта, нито във френски курорт. Но пък има шапка за чудо и приказ, за такъв приказ, че цяла приказка тип Червената шапчица може да се получи.

Чантата, чиито шарки намекват сродство с известна марка, също е на показ, за да импонира на очилата, в които се събират две езера, да кажем- очите и. Нелина е забравила да махне гривничката за ол инклузив, но пък тя подхожда на лака и за нокти. Ако гривната не е за безпрепятствено изхранване, то какво по дяволите прави там… Рени – друго фино приятелче и сценична сестричка, се е съблякла в прозрачно, тук там дантелка и тук там капелка. Моля, но поглеждайте отново към първото изречение, май вече е късно да го махна.

Галинчо - като на Мелодия на годината 1984-та

Ето, че август е септември а Галин още не е възприел нито един от уроците по мода, които се опитвам да му дам. То, наистина трябва око да види и ръка да пипне, но тук се е случила само втората част. А ръката, която пипа облеклото на попфолкаджията е или изкуствена или парализирана. Какви са основанията ми за това предположение… Виждате ли мрежестия потник в средата на този подводен, почти дънен пейзаж, в който плуват косми и татуировки и в който са се уловили водорасли и тресавища, извън моето одобрение.

Цветът на този потник е като свален от ръководство по приготовляване на сладкиши и други неща с яйца. Ризата или е на смърфове, покемони или е резултат от съешаване старите детски пижамки на Галинчо, но и тя звучи старомодно, като получила седмата от шестте награда на Мелодия на годината през 1984. Маратонките потъпкват очакванията ми поне в тях всичко да е наред, защото след като стъпва така напето в живота и на сцената, господинът следва да е стъпил на стабилна основа изобщо. Дънките, ах тези дънки, винаги правят бедрата му да изглеждат като излежали пет годишна присъда под ореха на село, и на които са сервирали сланина, кисело зеле и мисирка.