Защо е изчезнала водата на Марс? (СНИМКИ)

Преди две години Марс "изчезна", обвит от силна и продължителна прашна буря. Марсианските прашни бури са нещо обичайно за планетата, но на всяко десетилетие, по неизвестни причини, се разразява такава чудовищна буря, която обгръща цялата планета и я забулва с дебел и плътен облак прах.

Тези бурите могат да бъдат убийствени за изследователите, които се опитват да разкрият тайните на Марс. Именно при последната подобна буря НАСА изгуби своя марсоход Opportunity, като покри слънчевите му панели с дебел слой прах и той замлъкна завинаги.

Сега, едно ново изследване дава предположение за друг унищожителен ефект от гигантските прашни бури. Според изследователите именно тези стихии може би са отговорни за изчезването на водата от повърхността на Марс.

Вкаменените реки и делти, гравирани по повърхността на Марс, предполагат, че преди милиарди години там е течала вода. По-голямата част от нея, по някакъв начин трябва да е изчезнала в Космоса, макар изследователите да са убедени, че водните пари не могат да летят толкова високо в тънката и студена атмосфера, без да се кондензират в сняг и да паднат обратно на повърхността.

Нови данни от орбиталната станция на НАСА Mars Atmosphere and Volatile Evolution (MAVEN), която изучава горната атмосфера на планетата от 2014 г., публикувани наскоро в списание Science, показват как бушуващите прашни бури могат да повлияят на водата в Космоса.

„Тези процеси на изчезване са ефективен начин за изсушаване на Марс“, казва Анна Федорова, планетарен учен от Института за космически изследвания към Руската академия на науките.Един известен процес за изпарение идва от ултравиолетовите лъчи на Слънцето, които могат да разделят молекулите на малки количества вода в близост до повърхността на Марс, изпращайки водорода и кислорода (и двата по-леки от въздуха, наситен с въглероден диоксид), позволявайки им да проникнат в горната част на атмосферата, от където се губят в Космоса.

Според учените този процес е повлиял на развитието на климата на червената планета. До това заключение достига екипът именно по време на прашната буря през 2018 г.

В изследването се споменава още, че количеството вода в горните слоеве на атмосферата варира в зависимост от сезоните, достигайки връх през южното лято и се увеличава по време на прашни бури.

Тогава Шейн Стоун, аспирант в Университета в Аризона, разглежда данните от MAVEN и не може да повярва на очите си.

"Докато прахът се вихреше на по-ниска височина, поток от вода достигаше до ръба на космоса.Това наистина беше като удар в лицето. Глобалната прахова буря се открояваше като нещо невиждано до сега“, казва Стоун.

По-ранни намеци, че праховите бури по някакъв начин могат да издигнат вода в космоса, се появяват през 2014 г., когато два екипа разчитат данните за ултравиолетовите лъчи по време на глобалната прахова буря от 2007 г., събрани от космическия телескоп Хъбъл и орбиталния апарат Mars Express.
Тогава екипите забелязвата флуоресцентна мъгла от водород в горните слоеве на атмосферата, която изчезва, когато лятото на южното полукълбо свърши и бурята утихва.

Единственият правдоподобен източник за този водород беше водата. Това беше първият намек за нещо странно, което се случва на повърхността на Марс“, разказва Майкъл Чафин, планетарен учен от Университета на Колорадо, Боулдър, който ръководи работата на Mars Express.

Преди това учените са открили нови доказателства за съществуването на вода на Марс чрез изследване на метеорит, открит в пустинята Сахара. В минералния състав на небесния обект специалистите са открили признаци на окисление, характерно за водата, което според един от авторите на изследването би могло да възникне, ако водата е присъствала на марсианската повърхност или в нея преди 4,4 милиарда години.