Каква е истината за Бермудския триъгълник?

Хората имат особеността да вярват, че имат много по-голямо познание от това, което всъщност имат. Ние всъщност знаем много малко за нашата планета, а ако отстъпим малко назад и погледнем към заобикалящата ни вселена, знаем дори още по-малко. Когато говорим за нашата планета, фактът, че знаем малко за нея е още по-верен, що се отнася до океаните.

Повече от 80% от нашите океани все още не са изследвани и никой не знае какви мистерии могат да изплуват от там.

Все пак една от най-известните океански мистерии е Бермудският триъгълник. Някои го наричат Дяволския триъгълник или Алеята на ураганите. Той се намира в западната част на Северния Атлантически океан. Регионът няма строго определени граници и е известен с това, че няколко кораба и самолета са изчезнали там при неясни обстоятелства.

Повечето хора отказват да повярват, че там съществува каквато и да е мистерия, а че има напълно реалистично и логично обяснение защо тези съдове и машини са изчезнали. Независимо каква е причината, регионът е обект на много спорове, а неговите тайни са привлекателни за все повече хора.

Затова нека да видим за какво всъщност става въпрос.

Произходът на мистерията

Името „Бермудски триъгълник“ е дадено от писателя Винсент Гадис през 1964 г. Той измислил фразата докато пишел за статия за мъжкото жълто списание „Аргоси“. Но той не е човекът, направил това място известно и дало му международна популярност. Чарлз Берлиц направил това – човек, чието семейство стояло зад много известни курсове за учене на езици, съобщава World Atlas.

Той бил вманиачен по паранормалното и вярвал, че Атлантида е истинска и дори е свързана с Бермудския триъгълник. Той изложил теорията си в книгата „Бермудският триъгълник“, която станала бестселър. След като тя получила огромна популярност, много други издания започнали да говорят за това и загадката станала световноизвестна.

Нереални обяснения

Много хора са се опитвали да обяснят мистерията през годините. Други писатели са се опитвали да развият идеята, че районът е свързан с Атлантида. Те вярвали, че този митичен град се намирал на дъното на океана и имал енергия от кристали, която потопявала кораби и самолети.

Има и още по-интересни теории. Една от тях твърди, че Бермудският триъгълник е времеви портал, макар че не се обяснява защо има нарушение във време-пространството точно на това място. Някои опитват да обяснят феномена, намесвайки извънземни, но тези теории са напълно неубедителни. И все пак, когато става дума за Бермудския триъгълник, всичко е възможно.

Опити за разгадаване

Естествено има и хора, които се опитват да дадат по-реалистични обяснения, повечето основаващи се на геологията. Учени предполагат, че самолетите и корабите са били унищожени от запалим газ метан. Кухини, пълни с този газ, могат да бъдат намерени на дъното на океана на много места, което е всеизвестен факт, и тези хора смятат, че електрическа искра или гръмотевица е запалила мехур с метан, който може да се е появил на повърхността и да е причинил потъването на кораби.

Тази теория не е съвсем задоволителна, тъй като метан може да бъде намерен из целия свят, но никъде другаде не се случват точно такива типични инциденти.

Най-простото обяснение е вярното?

Има и далеч по-прости обяснения, като появата на неочаквани приливни вълни. Това би могло да е приемлив отговор, въпреки че той поставя много други въпроси. От една страна някои посочват, че там има странна геомагнитна аномалия, която предизвиква проблеми с навигационните уреди и обърква пилотите. Тя някак ги кара да разбиват самолетите в океана.

Проблемът с това е, че пилотите са обучени да летят дори без навигация, така че вероятността за това е изключително малка. А и това не разкрива как корабите изчезват.

Какво всъщност е известно

Бермудският триъгълник е място в Атлантическия океан, чийто три върха са Маями в САЩ, Сан Хуан в Пуерто Рико и остров Бермуда. Тъй като границите му не са ясно очертани, според различните интерпретации той покрива площ между 805 хил. кв. км до 2,5 млн. кв. км.

Според „Нешънъл Джеографик“, вътре в триъгълника действителният и магнитният северен полюс се изравняват и правят показанията на компасите ненадеждни.

Освен това в триъгълника се намират и едни от най-дълбоките подводни падини на планетата. Дъното на океана се намира на около 5700 метра под водата в по-голямата част от района, но в южния край при падината на Пуерто Рико дълбочината стига до 8 229 метра под морското равнище.

Според History Channel аномалиите в триъгълника били забелязани още от времето на Христофор Колумб, когато при преминаването от там компасите отчели неверни данни.

Смята се, че първата жертва на триъгълника е Джошуа Скам, който изчезнал през 1909 г. на път за Южна Америка.

Някои учени смятат, че пиесата на Шекспир „Бурята“ е базирана на истинска история за корабокрушение в района на триъгълника преди векове.

Друго изчезване, което привлякло вниманието на хората от целия свят, станало през март 1918 г. Тогава дългият 165 метра товарен кораб на американските военноморски сили „Циклоп“ с 300 души и 10 000 тона манганова руда на борда потъва докато пътува между Барбадос и залива Чесапийк. Не е подаден никакъв сигнал за помощ, а след издирването му нищо не е намерено.

През 40-те години няколко големи граждански и военни самолета също изчезнали по същия маршрут и никога не били открити.

Трагедията, която донесла името „Бермудски триъгълник“ на това място, станала през 1945 г., когато 5 бомбардировача на американските ВВС изчезнали безследно над същата водна ивица. Тогава Винсънт Гадис написал статията си за „Аргоси“, където използвал фразата „Бермудски триъгълник“.

Дълбоководни проучвания, проведени там през 2006 г., открили над 1000 различни океански вида на 5 км под повърхността на Атлантическия океан. Те включват желатинов зоопланктон, миниатюрни калмари, скаридоподобни създания и пулсиращи медузи.

Зоопланктонът във водната екосистема е жизненоважен за спиране на глобалното затопляне, тъй като всяка нощ той се храни с фитопланктонни растения, поглъщащи въглеродния диоксид, и изолира парниковия газ в океанските дълбини като въглерод и далеч от нашата атмосфера. След това много малки риби като херинга и аншоа се храни с този зоопланктон, а след това птиците и китовете.