Нормални ли са мъжете, които ходят на проститутки?

Във всяка страна от услугите на проститутки се ползват различен брой мъже, независимо дали е противозаконно или не. От Hydra, организацията на проститутките в Германия, твърдят, че в Германия трима от всеки четири мъже ползват услугите на платената любов. Според профсъюза на най-древната професия Верди всеки ден се осъществяват повече от един милион сексуални контакти между мъже-клиенти и сексуални труженички. Според изследователя на проституцията Свен-Аксел Мансон от университета в Малмьо обаче данните за различните държави са много различни, пише e-vestnik.bg.

Само 6 процента от мъжете във Великобритания си плащат за секс. В Испания те са 40 на сто. И това, което в една страна изглежда съмнителна практика на малцинството, в друга е прието за обичайно. По отношение на платената любов западните индустриални държави, горди с това, че споделят общи ценности, са крайно разединени.

Любителите на проститутките в Швейцария и в Германия са анонимни и разменят опита си в Интернет необезпокоявани, в САЩ или в Швеция те се третират като престъпници. Науката също е разединена по отношение на мъжете, които търсят платена любов. Някои учени твърдят, че те са романтици, които имат нужда от обич. Други обаче ги разглеждат като обезумели женомразци или като болни хора, пристрастени към секса, които имат нужда от терапия.

Тези оценки обаче не разкриват същността на мъжете, ползващи проститутки. Защото много често изявленията по този въпрос заимстват риториката на психологията или социологията.

Нормални ли са мъжете, които ходят на проститутки?

“Според досегашните научни познания, няма определена социална характеристика, която да отличава мъжете, които ходят на проститутки, от останалите,” казва културоложката Сабине Гренц от Хумболтовия университет в Берлин. Тя е интервюирала редица клиенти на проститутки и неотдавна публикува поредното издание на книгата си „Тайната страст. За консумацията на сексуални услуги”.

Според нея любителите на платената любов произлизат от всички обществени слоеве – борсови посредници, шофьори на камиони и учители. „Много мъже искат да докажат идентичността си на хетеросексуални мъже,” твърди Гренц. Този, който си купува любов обаче, не иска да бъде харесван само заради парите, а и заради човешките и сексуалните си качества. За него значение имат не само коитуса и фелациото – той търси близост, разбиране и реализация.

Английската социоложка Джулия О’Конъл Дейвидсън от университета в Нотингам вижда нещата по съвсем различен начин. Тя не счита, че клиентите на проститутки си купуват любов, за да лекуват психическите или сексуалните си проблеми. С това само се прикриват истинските мотиви. Много от тях искат да си отмъстят на жените и да ги контролират – дори и да твърдят обратното.

Много мъже ходят на проститутки, защото търсят любов и разбиране. Други обаче искат да си отмъстят на жените. Леглото в бордея пък е последното място, където имат пълна власт.

Редица експерти, занимаващи се с проституцията, считат, че клиентите на проститутки са съвсем нормални, склонни към романтика, но се са доволни от любовната игра с партньорката си. Според социолога от Бремен Удо Герхайм има романтични любители на проститутки, които робуват на илюзията, че могат да изградят истинска и базирана на доверие връзка с проститутка. Той е определил два типа мъже. Едните са жизнерадостни хедонисти, които изживяват фантазиите си под светлината на червените фенери, а другите – разочаровани, за които сексът с курва има „компенсаторна функция”.

Тази типология напомня на систематизацията на психолога Дитер Клайбер от Свободния университет в Берлин, съставена преди повече от десет години. Той интервюирал 598 мъже-любители на платената любов и установил, че най-често се среща типът романтичен клиент, който преследва традиционния идеал за любовта и търси интимност и близост. „Тези мъже изграждат емоционални връзки с проститутките,” казва Клайбер. Във въпросника те са се съгласявали с твърдения като „мога да си представя, че проститутката, при която ходя, ми е съпруга”.

За английската социоложка Дейвидсън клиентите на проститутки „не са романтици, а некрофили”, които се движат в презирана субкултурна среда и деградират при „социално мъртвите” жени. При тях образът на кавалера на розата мутира в сексуален маниак, който си пада по трупове.

Много специалисти отхвърлят образа на клиента на проститутките като нормален човек, за когото жриците на любовта са един вид сексуална терапия. Те се позовават на случващото се в Интернет, където зад анонимността на световната мрежа мъжете се изразяват доста по-различно, отколкото в разговорите с научните работници.

„Материалът” на любовта

Някои от клиентите на проститутките наричат в мрежата жените „материал”. Други описват фантазиите си, които са унизителни и презиращи жените.

„Подобни изказвания не могат да се чуят в интервютата ми с мъжете, които ходят на проститутки,” казва Гренц. Възможно е причината за това да е, че в директните разговори мъжете отговарят според социалните очаквания и съставят за себе си образ, който е обществено приемлив. Затова и познавателната стойност на подобна изследователска техника е ограничена – особено когато броят на интервюираните е толкова нисък, че не могат да се направят обобщения.

Шведският социолог Свен-Аксел Мансон е анализирал десетки изследвания и неотдавна представи резултатите в Европейския парламент. Той твърди, че много от клиентите на проститутки са шовинистично настроени. Много мъже са привлечени от представата да използват и да консумират жените. „Те си представят секса с проститутка така, като че ли отиват в „Макдоналдс”, казва Мансон.

За много клиенти леглото на проститутката е последният антифеминистки бастион. Само там мъжете могат да възстановят старите властови отношения и буквално да хвърлят жените в миналото.

Изследвания на американския социолог Майкъл Кимъл от университета Stony Brook в щата Ню Йорк подкрепят тази теза, както и анализите на джендър-изследователката (б. р. – изследователка на пола) Джанис Реймънд от университета в Масачузетс.

Измиращ вид ли са клиентите на проститутките?

Политическото послание на американските и на шведските учени е еднозначно: мъжете, които ходят по проститутки , са измиращ вид, чието поведение скоро няма да бъде приемано никъде.

Свен-Аксел Мансон обаче опровергава предполагаемото им изчезване с цифри. По времето на сексуалния изследовател Мак Кинзи 70 на сто от мъжете са плащали за секс. В САЩ тази цифра днес е едва 16 на сто, а в Дания – 14 на сто. За шведския учен е ясно, че много от клиентите на проститутки са дълбоко разстроени и затова трябва да бъдат подпомагани и подлагани на психотерапия, както се прави в Швеция. Немският социолог Рюдигер Лаутман от университета в Билефелд предупреждава обаче, че да се патологизират мъжете, които търсят проститутки, е опасно – така се е правило през 19 век с проститутките, които били определяни като истерички.