Синът на Джон Ленън стана на 60 г.

Джулиън Ленън е английски музикант, фотограф и филантроп. Познат най-вече като първородния син на музиканта Джон Ленън, той поема по стъпките на своя баща към музикалната сцена и не само.

Джон Чарлс Джулиън Ленън се ражда на 8 април 1963 г. в Ливърпул, но сменя името си по лична карта на Джулиън Чарлс Джон Ленън, тъй като през целия му живот всички го наричат Джулиън. Родителите му се развеждат, когато е едва на 5 години. Причината е аферата на баща му с японката Йоко Оно, от която има дете - Шон Ленън, пише dir.bg.

Отношенията с баща му не са добри през голяма част от живота му. Тежко приема развода на родителите си, а покрай този ужасен за него момент се ражда една от най-известните песни на The Beatles - "Hey Jude", която Пол Макартни пише като утеха за малкия си син. Първоначалната идея била да се казва "Hey Jules", но изпълнителят сменя името, тъй като Джулс е "по-трудно за пеене". Година преди развода рисунка на момчето вдъхновява друга песен на легендарната ливърпуска четворка - "Lucy in the Sky with Diamonds".

Няколко години Джулиън не поддържа никакъв контакт с баща си, докато в началото на 70-те Мей Панг (тогавашната приятелка на Джон) не го моли да промени това. Двамата започват да се виждат по-често и Джон подкрепя интереса на сина си към музиката като му купува китара "Gibson Les Paul" и го учи на първите му акорди. Младият Ленън описва този период като най-хубавият, който е прекарал с баща си. Въпреки това отношенията им остават обтегнати до убийството на Джон Ленън през 1980 г.

В музикалната сфера освен Бийтълс негово голямо влияние са и Дейвид Бауи, Кийт Джарет, Стийли Дан и AC/DC. Музикалният му дебют се случва още като е на 11 години. Свири барабаните в песента "Ya-ya" от бащиния албум "Walls and Bridges".

Още с дебютния си албум "Valotte" (1984 г.) успява да пробие в музикалните класации. Вторият, "The Secret Value of Daydreaming" (1986 г.) стига номер 32 в класацията Топ 200 на "Билборд", но не получава толкова добър отговор от критиците. Следващите му творби получават все по-малко внимание, докато Ленън не решава да се откаже от музиката през 90-те и да се отдаде на други свои интереси. През 2022 г. се завръща с албума "Jude", чието заглавие е вдъхновено от известната песен на Бийтълс.

През април 1987 г. участва в мюзикъла "The Hunting of the Snark". Първото му турне като музикант през 1985 г. е записано на филм, наречен "Stand By Me: A Portrait Of Julian Lennon". Участва в няколко филма, сред които: "The Rolling Stones Rock and Roll Circus" (1996 г., но заснет през 1968 г.), "Cannes Man" (1996 г.), "Imagine: John Lennon" (1988 г.), "Chuck Berry: Hail! Hail! Rock 'n' Roll" (1987 г.) и се появява като статист в Leaving Las Vegas (1995 г.). Освен това е и продуцент на документалния филм "WhaleDreamers".

Сред останалите му интереси са фотографията и писането. След смъртта на баща си Джулс издава книгата "Beatles Memorabilia: The Julian Lennon Collection", а в периода 2017-2019 г. пуска поредица от три книги: "Touch the Earth", "Heal the Earth" и "Love the Earth". Последната му издадена е детската графична новела "The Morning Tribe".

Джулиън Ленън създава фондацията "Бялото перо" (The White Feather Foundation), която се занимава с множество хуманитарни проблеми. Историята покрай създаването ѝ е свързана с послание от Джон Ленън към сина му, което гласи, че бялото перо е начин да му каже след смъртта си, че той е добре и всичко ще бъде наред.

В чест на 70-я рожден ден на Джон Ленън Джулиън и майка му - Синтия издигат паметник в родния Ливърпул, който също така носи послание за мир.

Джулс е в клуба на децата с известни родители. Сянката от името на баща му го следва и до днес, въпреки че не са били в най-добрите отношения. Въпреки това той намира своя път в различните сфери от изкуството и живота, а в последствие успява и да прости на баща си.

"След като записах песента "Луси" сметнах, че е време да затворя кръга и да простя на татко, да оставя гнева, болката и горчивината зад себе си", споделя пред "CBS".