Джурасик парк в реалния живот: Колко близо сме до клониране на динозаврите?

Докъде е стигнал напредъкът в клонирането в наши дни? Какво ще се случи, ако в наши дни можем да развъждаме динозаври?

№0 години след премиерата на емблематичния филм проучваме дали можем, а с това и редно ли е, да създадем Джурасик парк в реалния живот.

Иска ли човечеството наистина да има реален Джурасик парк? Преди да настане хищен хаос и всичко да се превърне в касапница с изядени в тоалетната хора, мечтата на Джон Хамънд за остров с динозаври изглеждала като страхотна идея, пише vesti.bg, цитирайки Science Alert. Ако пренебрегнем напълно реалния и обоснован риск от ужасяваща и болезнена смърт, каква е вероятността един ден хората да клонират динозаври? Ще се разиграят ли в реалния живот събитията от филмите?

Откакто преди 30 г. филмът „Джурасик парк“, по романа на Майкъл Крайтън, за първи път излезе на екран, клонирането е изминало дълъг път. Феновете на филма сигурно са били особено развълнувани в деня, когато овцата Доли била успешно клонирана от клетка на възрастен екземпляр. Разбира се, няма живи възрастни динозаври, от които да се вземе клетка, но какво каза г-н ДНК в „Джурасик парк“?

„Една ДНК верига, като мен, е отпечатъкът нужен за изграждането на живо същество. Понякога животните, изчезнали преди милиони години, като динозаврите, оставят своите отпечатъци, за да ги намерим. Просто трябва да знаем къде да търсим!“

ДНК ключът

Техниката на г-н ДНК за извличане на генома на динозавър се основава на кръвосмучещия начин на живот на комарите, които съществували преди милиони години – и дори са открити екземпляри, напоени с кръв. Един такъв пример комар е открит в северозападна Монтана, въпреки че бил запазен в скала, а не в кехлибар. Редкият екземпляр съдържа пренасящата кислород група на хемоглобина в кръвта на гостоприемника. Така че май това е разковничето, нали? Само че „Големите и крехки молекули като ДНК не могат да оцеляват във вкаменелост“, обясняват авторите на статия от 2013 г., а екземплярът така или иначе се разминава с времето на динозаврите с около 20 милиона години.

Кехлибарените вкаменелости обаче са различни от скалните. Те са способни да замразяват организмите във времето и да запазват забележителни детайли, като например гениталиите на буболечка убиец живяла преди 50 милиона години.

От тук възниква въпросът може ли кехлибарен фосил да съдържа ДНК от динозавър?

„Когато гледаме насекоми в кехлибар, това, което откриваме, е външната страна на насекомото, хитиновата му обвивка, но не и вътрешността. Така че в тях не се съдържа никаква кръв“, каза д-р Сузи Мейдмънт, изследовател на динозаврите от Лондонския природонаучен музей (NHM).

Въпреки че Мейдмънт не изключва възможността някой ден да открием запазена кръв във вкаменелости на комари от мезозойската ера, може да се окаже, че хапещите насекоми не са единствената ни възможност. През 2015 г. тя била част от екип, който открил червени кръвни клетки във вкаменелост на динозавър. Наличието на ядра в кръвните клетки и приликите им с тези на птиците означавало, че е малко вероятно да са били замърсени. Въпреки това, по-внимателно проучване осуетило мечтите на всеки, който искал да язди анкилозавър.

„Разделихме клетките с помощта на фокусиран йонен лъч, който е като мощен, изключително малък нож и оцветихме ядрата, за да видим дали има някаква ДНК – но не открихме нищо“, каза Мейдмънт. „Дори да намерим кръв или мека тъкан, не е задължително там да има ДНК.“

Попълване на празнини

Изглежда, че нито един екземпляр досега не е съдържал достатъчно генетичен материал за да бъде отворена дискусия относно клонирането, но какво станало, ако един ден това се промени? На затоплящата се планета не можем да сме сигурни какво ще изскочи изпод вечната замръзналост, така че какво би станало, ако намерим геном на динозавър? Може ли това да е достатъчно, ако запълним празнините с, да речем, ДНК на жаба?

„Има някои доста големи проблеми в цялата тази концепция“, обясни Мейдмент. „Първо, за да разберете къде са пропуските в ДНК, трябва да имате целия геном, в противен случай не знаете кои битове липсват.“

„Вторият проблем е, че жабите вероятно са най-малко вероятният организъм, който бихте избрали. Нужни са птици, защото те са преките потомци на динозаврите. Когато "Джурасик парк" излезе, не мисля, че това беше прието на 100 процента. Дори хората са по-тясно свързани с динозаврите, отколкото жабите. Така че това беше изключително странен избор, но е бил необходим за разказа на филма.“

Способностите за смяна на пола на някои земноводни наистина допринесоха за вълнуващия сюжетен обрат, но изглежда, че в действителност това би било клопка за всеки стартъп, който се опита да вдъхне живот на динозаври в лаборатория.

Както овцата Доли показа на света, създаването на клонинг на съществуващо животно е в наши ръце, но когато става дума за видове, които вече не живеят и не дишат, трябва да проявим малко повече изобретателност.

„Ами нещата, които ядат?“ постулира Майдмент, разумно. „Тревата не е била еволюирала, когато динозаврите са били наоколо. Така че тревопасните животни не са ядели трева. Освен това тя е доста трудна за ядене. В нея има много частици подобни на стъкло, което кара зъбите да се износват много бързо."

„Зъбите, на животни като конете, са еволюирали с много висока корона и се износват с времето“, обяснява тя. „Динозаврите не са били устроени така. Те са сменяли зъбите си непрекъснато през целия си живот, но не знаем какво би станало, ако ядат трева. Биха ли могли да я усвояват? Може ли смяната на зъбите им да се справи с износването? И дали растенията днес биха били отровни за тези динозаври, които са живели в свят, в който цъфтящите растения още не били еволюирали?“

Със съществуващите технологии за клониране, политиките за правата на животните и мраморното размножаване на птиците, изглежда, че засега Джурасик парк ще си остане измислица. Въпреки това, тъй като никой, освен бъдещи зъболекари на динозаври, няма да спечелят от завръщането на изчезналата животинска група, може би е време да се запитаме дали трябва, а не дали можем.