Разкриха произхода на гравитационна дупка, появила се в Индийския океан

В Индийския океан има "гравитационна дупка" – място, на което гравитацията се усеща по-слабо, а нивото на водата е с около 103,6 метра по-ниско от това в околните райони.

Тази аномалия озадачава геолозите вече десетки години, сега обаче изследователи от Индийския научен институт в Бенгалуру имат обяснение за нея.

Според тях гравитационната дупка се е формирала заради магма с по-ниска плътност. Новото научно изследване е проведено с помощта на суперкомпютри, предава bTV.

С тяхна помощ са направени симулации как може да се е образувала тази област. Учените се връщат до 140 милиона години назад. Изводите им са подробно описани в проучване, публикувано наскоро в списанието Geophysical Research Letters. Те са съсредоточени около древен океан, който вече не съществува.

Хората са свикнали да мислят за Земята като за перфектна сфера, но това е далеч от истината. „Технически това не е сфера, а елипсоид, защото докато планетата се върти, средната ѝ част се издува навън. Тя е като дефектен картоф“, казва съавторът на изследването Атрий Гош - геофизик и доцент в Центъра за земни науки на Индийския научен институт.

What are your theories on the happenings in the Indian Ocean?

We know it’s not a “Gravity Hole” like mainstream science is claiming.

That doesn’t even make sense on the heliononsensicle model!

Let’s hear your craziest ideas! pic.twitter.com/abTfWHSTuN

— Ted Theodore Logan (@TedLogan1010) July 29, 2023

„Нашата планета не е хомогенна в своята плътност - това се отразява на земната повърхност и нейната гравитация. Ако излеете вода върху повърхността на Земята, тя ще се разпредели различно според плътността на „материала“ в структурата на планетата“, обяснява Гош.

„Гравитационната дупка“ в Индийския океан е най-ниската точка в този модел и неговата най-голяма гравитационна аномалия, образуваща кръгла депресия, която започва от южния край на Индия и обхваща около 3 милиона квадратни километра. Аномалията е открита от холандския геофизик Феликс Андрис Венинг Майнес през 1948 г. по време на гравитационно изследване от кораб. Оттогава тя остава загадка.

Гош и нейните колеги върнали часовника с 140 милиона години назад, за да видят голямата картина.

„Имаме известна информация и известно доверие за това как е изглеждала Земята тогава. Континентите и океаните са били много различни и структурата на плътността на Земята също е била много различна“, смятат учените.

Екипът провежда 19 симулации, за да стигне до наши дни. В шест от сценариите се формира модел, подобен на този в Индийския океан.

Отличителният фактор при тях е наличието на магма около дъното на „гравитационната дупка“.

„Индия е била на много различно място преди 140 милиона години и е имало океан между Индийската плоча и Азия. Индия започва да се движи на север, а докато го прави, океанът изчезва и пропастта с Азия се затваря. Това е стимулирало образуването на магмени струи, приближавайки материал с ниска плътност до повърхността на Земята“, обясняват учените.

Според изчисленията на екипа „гравитационната дупка“ се е образувала преди около 20 милиона години. Не може да се прогнозира обаче дали някога тя ще изчезне и дали ще се измести.

„Всичко зависи от това как се движат аномалиите в Земята. Възможно е да я има още много дълго време. Но също така е възможно движенията на плочите да предизвикат нейното изчезване. Това обаче може да се случи след няколко стотици милиона години в бъдещето", посочва Гош.

Според други учени обаче не всеки възможен фактор в геологичните процеси преди милиони години може да бъде отчетен в симулациите.

„Не знаем с абсолютна точност как е изглеждала Земята в миналото. Колкото по-назад се връщаме във времето, толкова по-малко доверие можем да имаме в моделите. Не можем да вземем под внимание всеки възможен сценарий и трябва да приемем факта, че може да има някои несъответствия относно това как плочите са се движили във времето Но вярваме, че основната причина за това ниско ниво на планетата вече е съвсем ясна“, казва Гош.