Чингис Хан убил толкова хора, че охладил планетата

Монголският император Чингис хан се смята за човек, преустроил човешкото население на земята по несравними с никой друг в историята начини. Неговите армии са убили милиони хора. Освен това се смята, че днес в света живеят над 16 милиона наследници на императора, носещи неговото ДНК. Той и неговите синове имали десетки любовници, съпруги и наложници, а резултатът е хиляди деца и наследници на бруталния завоевател.

Той обаче е оказал и друг ефект върху планетата. Изумяващи нови изследвания разкриват как заради масовото клане, легендарният воин-владетел може да е отделил огромни количества въглероден диоксид (CO2) от атмосферата, вероятно дори охлаждайки планетата. Смята се, че по време на кървавите си нападения той е убил около 40 милиона души, информира IFL Sciense, цитира vesti.bg.

Завоевателните мисии на монголските армии се смятат за едни от най-смъртоносните и кървави въоръжени конфликти в човешката история. Когато армията на монголската империя атакувала селища, тя обикновено избивала повечето хора в тях. Не е много лесно да се уточни точния брой на убитите по време на управлението на Чингис хан, но според някои историци броят достига до 40 милиона души.

Въз основа на антарктически ледени ядра учените са идентифицирали внезапно намаляване на атмосферния въглерод от около три части на милион (ppm) между 1200 и 1470 г. сл. н. е., което съвпада с монголската инвазия в Азия, както и с чумата (наречена още Черната смърт- бел.ред) в Европа. Второ понижаване от 4,6 ppm също е открито между 1560 и 1680 г., което се припокрива както със завладяването на Америка, така и с падането на династията Мин в Китай.

Известно е, че и четирите от тези събития са отнели живота на огромен брой хора, карайки изследователите да се чудят дали внезапните спадове в световното население могат да обяснят тези промени в нивата на въглероден диоксид. Измирането на такъв огромен брой хора би спряло обезлесяването, позволявайки на повече дървета да растат и да поглъщат въглерод.

За да проучат случая, изследователите са реконструирали промени в моделите на обработването на земите по целия свят от 800 г. сл. н. е. до наши дни, използвайки комбинация от публикувани селскостопански карти и статистики за населението. От четирите исторически събития монголското нашествие – което било нахъсано от Чингис хан през 1200 г. и продължило до 1380 г. – е оказало най-голямо въздействие върху климата.

Според изследователите монголската армия е избила около 30 процента от 115-те милиона души, които са срещнали по време на конфликта, което е довело до повторното израстване на 142 000 квадратни километра гора. Това внезапно увеличаване на растителността би премахнало 684 милиона тона въглерод от атмосферата, което би довело до глобално намаление от 0,183 ppm, съобщава IFL Science.

It took Mongol hordes to cool our planet.

Genghis Khan's brutal conquests allowed forests time to regrow across a freshly-depopulated Eurasia, absorbing 700 million tons of carbon from the atmosphere.

He did more than almost any other single human being to cut carbon emissions. https://t.co/DZB2hABv8c pic.twitter.com/56YI1oRJ33

— Warren Rhea 🌐 (@EverydayWarren) October 12, 2022

За разлика от това, разпространението на чумата би намалила атмосферния въглерод само с 0,026 ppm, докато завладяването на Америка и падането на династията Минг са премахнали съответно 0,013 и 0,048 ppm, допълват оттам.

Въпреки тези намаления е ясно, че нито едно от тези исторически събития не може да обясни промените в климата, регистрирани в древните ледени ядра. Според изследователите това е така, защото би отнело десетки години дърветата да достигнат зрялост, а човешките популации биха се възстановили и възобновили обезлесяването много преди този нов растеж да има шанс да свърши работата си.

“Освен това, докато всяко от тези събития е унищожавало населението в определен район на земното кълбо, емисиите, повлияни от други фактори вероятно биха компенсирали по-голямата част от улавянето на въглерод, което е резултат от повторното залесяване в тези региони”, посочват изследователите.

Изчислявайки нетната промяна в световното производство на въглерод през тези четири епизода, авторите на изследването откриват, че „само монголската инвазия може да компенсира едновременните емисии от останалата част на света“.

„Следователно изглежда вероятно монголското нашествие да е причинило временното спиране на растежа на CO2“, добавят те.

Въпреки това изследователите заключават, че въздействието на Чингис хан върху климата би било твърде малко, за да се прояви в ледените ядра, което означава, че големите исторически спадове на атмосферния въглерод вероятно са причинени от природни фактори като вулканични изригвания.