Българската кухня е една от най-богатите и разнообразни в света. В нея присъстват както изобилие от салати и супи, така и множество тестени и месни готвени ястия. Въпреки това, само при споменаване на словосъчетанието "традиционно българско ястие“ в главите на повечето от нас веднага ще изникне изображението на едно конкретно ядене – баницата.
Приготвена от пластове тестени кори с различна плънка, в миналото баницата е присъствала на българската трапеза почти на всеки празник. В днешни дни обаче, тя постепенно е загубила връзката с празничната обредност и се е превърнала в ястие от ежедневието на малки и големи, и в един от символите на българската национална кухня.
Из рецептите на българската кухня съществуват различни варианти на баницата. Например, в зависимост от това дали корите се точат или се дърпат, тя може да бъде точена или теглена. Според подредбата на пластовете баницата е вита или наложена, а на вкус може да бъде солена или сладка. Що се отнася до плънката отново съществува огромен избор – тиква (тиквеник), зеле (зелник), лук (лучник), ориз, месо, спанак, картофи (пататник) и много други.
Други варианти са къпаната баница – след опичането се залива с мляко и яйца и отново се пече за няколко минути, мързеливата баница и млечната баница. Определено най-разпространената рецепта за баница обаче е тази с плънка от сирене и яйца. Тя се е превърнала и в един от символите на България и любима закуска (поднесена с кисело мляко или айрян) на поколения българи.
Що се отнася до името на печивото, общобългарското му название е баница. Смята се, че неговият произход е свързван с развоя на праславянската форма "гъбаница“, която пък навярно произлиза от глаголите "нагибам се“ (навеждам, нагъвам) и "сгибам се“ (сгъвам се, свивам се). Въпреки това, както сигурно се досещате, из българските земи съществуват многобройни диалектни названия на ястието. Сред тези, за които се смята, че са със славянски произход, са млин, билник, топейница, клин и други. Наименованията като баклава и бюрек са с турски произход, а пък названията плаке(н)да, лангида и мъстопита – с гръцки.
За съжаление, сведения за ранната история на печивото няма, но определено можем да бъдем сигурни, че то се е консумирало по нашите земи още от далечното минало. Доказателство за това е присъствието на баницата на почти всяка празнична трапеза на българина, свързана с народния календар.
Малко от нас например знаят, че преди появата на козунака като традиционна храна за Великден, са се приготвяли сладка баница и баница с коприва. На Петровден пък домакинята е била задължена да приготви баница с прясно сирене. По-известните празници, при които на трапезата ни присъства баница, са Бъдни вечер, Коледа и Нова година.
На един от трите празника (в зависимост от традициите на семейството) се приготвя и баницата с късмети. В миналото в нея според обичаите са се поставяли дрянови пъпки, които са се наричали за здраве, късмет, благополучие, успехи и плодородие.
В днешни дни все по-често в баницата се поставят хартиени късметчета с различни пожелания, но въпреки това тя продължава да заема централно място на българската трапеза и в българския фолклор, пише "Българска история".
31 Декември, 2023 10:56 3 393 26
Баницата - символ на българската национална кухня
Вижте любопитни подробности за това традиционно българско печиво
Снимкa: Shutterstock
Поставете оценка:
Оценка 3.8 от 11 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 дядо поп
10:59 31.12.2023
2 хе хе
11:08 31.12.2023
3 Сатана Z
Баницата е символ на кражбата и нищо друго
Коментиран от #5
11:09 31.12.2023
4 Ммммммм....🍷
Коментиран от #6
11:11 31.12.2023
5 Хммм
До коментар #3 от "Сатана Z":
По-скоро е символ на лакомията ви ненаситна. Кои бяха 7-те смъртни гряха?Коментиран от #11
11:12 31.12.2023
6 има различни варианти
До коментар #4 от "Ммммммм....🍷":
С праз и маслини става по-хубава. С праз и зеле също.Коментиран от #8
11:13 31.12.2023
7 Биг Мен Гяволето
11:13 31.12.2023
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Дигитална ера
11:18 31.12.2023
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Севънсинс
До коментар #5 от "Хммм":
Единият е "не паркирай на тротоара".Коментиран от #13
11:20 31.12.2023
12 ЗА БЪЛГАРИТЕ БАНИЦА ЗА ДРУГИТЕ
11:21 31.12.2023
13 Личи си
До коментар #11 от "Севънсинс":
Кой не е ходил на неделно училище ...11:24 31.12.2023
14 Този коментар е премахнат от модератор.
15 Обезяно,
До коментар #14 от "Ха халеле":
Като начало, научи се да пишеш правилно!Коментиран от #17
11:30 31.12.2023
16 филип ейджи
11:36 31.12.2023
17 Този коментар е премахнат от модератор.
18 Наблюдател
11:45 31.12.2023
19 Трифонов
Коментиран от #22, #25
11:49 31.12.2023
20 ссср
11:59 31.12.2023
21 хе хе
До коментар #17 от "Много си зле, ако":
Заври си сектантския нарцисизъм там, където слънцето не огрява!☀️🕳️🤭Коментиран от #23, #24
12:01 31.12.2023
22 дизайнер
До коментар #19 от "Трифонов":
Чалмата със сигурност не е българска и много ти отива на кривата кратуна.12:06 31.12.2023
23 щях да забравя
До коментар #21 от "хе хе":
Сега Баба Яга е наред, после идва и твоя. Отложиха те заради възрастов критерий, един вид благоволение, което не заслужаваш ...12:12 31.12.2023
24 Този коментар е премахнат от модератор.
25 Вкусно!
До коментар #19 от "Трифонов":
Сладкишите и печивата, които се състоят от слоеве тънко тесто и пълнеж съществуват в голяма част от света. Традицията идва от тънкия хляб без мая, правен хилядолетия наред. Тънкият хляб без мая, който евреите наричат "маца", арменците "лаваш" и т.н е в основата на това вкусно изделие. Немците и австрийците обичат щрудели - те редуват кори с пълнеж от ябълки, орехи, стафиди и други. Гърците правят хубави тиквеници с канела и орехчета. Турците правят баклава на същия принцип, но тя е отровно сладка. А българите са изобретили баницата със сирене и яйца. Правим и други пълнежи. А немския щрудел тук го наричаме баница с ябълков пълнеж, съответно - баница с тиква и т.н. Кой първи е измислил това печиво, а именно - редуването на тънък лист тесто с пълнеж - това не се знае.20:16 31.12.2023
26 ПРИПОМНЯНЕ
думата "славяни" е изкована и влиза в политическа употреба за пръв път през 1593 г. от Винко Прибоевич. В книгата си "Слово за увенчаните със слава славяни" този автор пропагандира т.н. "илирска идея", целяща освобождаване и обединяване на южните славяни в нова Душанова империя, като използва новото понятие "славяни", вместо "склави", което по това време вече означава "роби". Окончателно, сборното понятие "славяни" се оформя под перото на абата от Млетския орден дон Мавро Орбини от Пиза, който през 1601 г. написва книгата "Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (schiavoni = роби)".
Въпреки посочените по-горе факти, в съвременната славянистична литература се е наложило твърдението, че етнонимното название "славяни" не е късно възникнало средновековно понятие, а древно и исконно самоназвание на протославяните. Това твърдение е основна брънка в един по-широк опит да се създаде представата за древно цивилизационно величие на великорусите и другите източнославянски народи. Подобни опити да се открие древен произход, праславянска писменост, праславянски календар, праславянски науки, праславянски народи, князе и държави почти винаги стигат до източници, които обаче са скито-сарматски или алано-български. Фактически до същия резултат се стига и в опита да се екстраполира понятието "славяни" към ранното Средновековие и Античността.
23:43 31.12.2023