Венци Мартинов подготвя мемоарна книга

Несъмнено Венци Мартинов е сред най-известните български комици. Няма кътче в страната ни, където да не е гастролирал. Усмивката му е толкова заразителна, че успява да развесели и най-тъжните хора, а вицовете му предизвикват бръчки от смях.

Подготвя мемоарни истории с желанието да увековечи усмивките на най-добрите комици в страната ни от 90-те години, участвали в „Усмивките на Венци“, за да може хората дълго време да се радват на истински, чист и неангажиран приятен, собствено цензуриран, собствено сътворен, авторски хумор. Забелязва, че напоследък все повече хора са оперирани от чувство на хумор по различни причини. Категоричен е, че когато човек изгуби усмивката си, следват революционни процеси в деветосептемврийски варианти, за да може след това отново народът да се смее и да се радва.

Преди това разбира се, е нужно хубаво прочистване на факторите, дразнещи българина и тероризиращи го душевно – това са некадърни и пошли политици, скапана, умишлено забатачена и неподкрепяна култура от страна на ръководни фактори. Поради тази причина простотията, която настъпи от 10.10.1989 г. насам се вихри с бясна сила.

Признава, че не обича шумните партита и в този ред на мисли и тази година не отбелязал рождения си ден по този начин. Обича най-близките си, спокойствието, тишината и релакса. Съобразява се с мъдростта, гласяща, че на млади години на мъжа му трябват пари и жени, а в зрелостта – приятели и вино. Вече не държи на подаръците, колкото на присъствието на малкото хора, които е поканил. Подчертава, че вече се броят на пръстите на едната му ръка.

Не изпитва притеснения от това, че няма жена до себе си, но и той като политиците отбелязва, че е отворен за всякакъв вид новости. Вече е в програма, в която любовта не е задължителна и в никакъв случай не е със състезателен характер. Не се притеснява от старостта, приема я като божи дар.

Това, което винаги му е харесвало у пенсионерите е, че взимат пари, без да работят. Оплакват се, че пенсиите им, са малки и е така, но пък човек започва да цени времето и здравето си, не губи енергия и средства за излишни работи. Купил си е кемпер, с който обикаля из страната, не бърза за участия, не се надпреварва с времето.

Мартинов си купил и малка вила край Петрохан и твърди, че в планината се чувства като участник в нещо средно между хайдушко движение и партизанските отряди на високопланинско ниво. Има време за релакс, радва се на българските красоти и се чуди защо не са облагородени и популяризирани.

Дава си обаче сметка, че народностите, населяващи българската земя имат специфична психология, откъдето идват всичките ни проблеми. Мечтае за дълголетие и хубави времена за България. Радва се на домашните си любимци – френски булдог на име Шари и куче от рода на лабрадорите, прибрано от улицата – Лъки.

Източник: Уикенд