Шоу-Икономикс: Сравнителен обзор

Световният икономически форум в Давос приключи преди два дни. Деветата среща „Бизнес - Правителство“, организирана в София от кръга „Капитал“, също отмина. И двете събития преминаха при повишен медиен интерес – първото, поради наложилата се в публичното пространство мантра, че на годишните срещи в швейцарския курорт, глобалните лидери и водещи експерти чертаят перспективите на световната икономика; второто, заради участието на най-овластените български политици –  премиер и президент, както и на група ключови министри от правителството. За съжаление, в отсъствието на парламентарната  опозиция и на всички  работодателски организации!!! Това коментира проф. Кръстьо Петков.            

Общото между  дискусиите в Давос и в София е, че бяха фокусирани върху икономиката и бизнеса. Поне такъв е бил замисълът на организаторите, отразен в предварително обявения дневен ред. И още, че бяха грижливо режисирани. Което ми дава основание да ги включа в настоящия обзор на жанра „Шоу – икономикс“, заместващ напоследък автентичните икономически дебати, базирани на алтернативни концепции и сблъсък на достоверни теоретични и емпирични аргументи.

Дотук свършват приликите. При внимателно запознаване с позициите на панелистите  проличава огромната разлика в мащабите на мисленето и класата на спорещите в Давос и София. Разбира се, не бива да очакваме софийската изява да мери ръст с глобалната - поради маломерността на българската икономика и силно  стеснения мисловен хоризонт, в който разполагат своите  оценки и хрумвания политическите лидери от една балканска страна. И все пак има смисъл от сравнение, при което Световният икономически форум е референтна точка; погледът в тази посока ни помага да разберем в какво българските държавници се разминават с глобалния икономически елит (при положение, че отдавна са загърбили анализите и препоръките на националните учени в областта на макроикономиката)

1. Икономическите прогнози: светът върви надолу, България…нагоре!

Вярвате ли в тази приказка?

В навечерието на срещата в Давос бяха публикувани коригираните прогнози на МВФ за растежа на БВП през 2015-2017 г. Тенденцията е низходяща и ще се запази през целия средносрочен период  (с изключение на група  държави в Азия, начело с Индия) -  твърдят експертите на Фонда. С висок темп, но от ниска база, ще расте и БВП в т.нар. нискодоходни страни. Бизнесът, анкетиран преди форума в Давос, споделя песимизма на експертите на МВФ, очаквайки през 2016 г. спад на оборотите и приходите. Дори и благосклонно настроените анализатори от Economist Intelligence Unit поставят България в зоната със сравнително нисък / незадоволителен растеж на БВП (виж графиката по-долу)

Българската икономика се стабилизира, дори тръгва устойчиво нагоре, уверяват родните топ политици, които отговарят – пряко или косвено - за днешната й кондиция и  бъдещото развитие. Ето доказателство за този безпочвен оптимизъм (цитат от речта на президента Плевнелиев пред участниците в софийската бизнес среща):

„…България е сред петте най-добри икономики в Европа, заради експорта, движен от Германия и региона на Югоизточна Европа.

Въпреки рисковете българската икономика се развива добре… за 2015 г. има 2.8 процента ръст на икономиката, 12 процента - на експорта, 40 процента - на чуждестранните инвестиции (уточнение:  ден преди президентското слово публикуваните данни от  БНБ  са за 20 процента ръст на чуждите вложения)

Има намаляване на дефицита до 2.6 процента от БВП, спад на безработицата до най-ниското ниво от 2009 г. насам, брутният външен дълг на страната намаля до около 80 процента, държавният дълг е под 30 процента и е третият най-нисък в ЕС…“

Кое е вярното и кое – не, в президентската реч?

Няма как българската икономика да е сред петте най-добри икономики в Европа – само заради 12-процентния скок в експорта. Към този  показател трябва да се добави  външнотърговския дефицит  ( той продължава да е  отрицателен!) .

 Що се отнася до другите индикатори за пърформанса на националните икономики, каквито са производителността на труда, БВП на глава от населението, България продължава да е на опашката – с изключение на безработицата. Нейният коефициент ни поставя в идеалната среда на ЕС, но по индекса на заетостта пак сме сред изоставащите.

Дълговата ситуация е също едностранчиво представена от държавния глава. Факт е, че сме трети в ЕС по най-нисък дял на държавния дълг спрямо БВП; но проблемът не е толкова в съотношението между двата макроикономически индикатора, а в рекордните темпове на увеличение на външния дълг - за  три години той се повиши двукратно! Агрегатната междуфирмена задлъжнялост надхвърля значително БВП и т.н.

Двукратното разминаване между посоченото от президента число за растежа на инвестициите  и банковата статистика за м.г. е по-добре да не коментираме в подробности, защото би трябвало да ползваме нелицеприятни думи като "манипулация" и "лъжа".

Кому е нужна розовата картина, нарисувана от г-н Плевнелиев? На привилегированите бизнес кръгове, които бяха поканени на срещата! Едва ли! Те по-добре знаят от него какво е истинското макроикономическо състояние. Невярвайки на оптимистични/надути прогнозни числа, тези "богопомазани" персони гледат да се наместят по-близо до властта, която контролира инвестиционните ресурси – национални и европейски. Ако целевата група на президентското облъчване е бил непредставеният на срещата малък и среден бизнес, той е още по-недоверчив (което пролича на друго събитие, предшестващо това на кръга „Капитал“, когато премиерът Борисов изстреля репликата, че сме имали над 3% растеж и пожела през 2016 г. да достигнем 4,5%!)

Разминаването между президента - футуролог и експертните прогнози едва ли е случайно, нито пък е следствие от недопустима за неговия пост некомпетентност. Все пак, президентската институция се обитава и от съветници с икономически профил и достъп до автентична информация. Затова отдавам разликата в оценките на традиционното за всяка българска власт желание да се покаже като успешна, да внуши това усещане на икономическите агенти и на всички вярващи поданици.

Политическите дивиденти от пропагандната реч, ако въобще има такива, бяха консумирани единствено в медиен аспект. Корпоративно зависимите медии, специално поканени и с широк достъп до участниците във форума, оповестиха в детайли, но без грам критика позицията на президента. Независимите медии, първоначално поставени в „изолатор“  ( извън залата на дискусиите), също отразиха старателно изявата на държавния глава. Обективните коментари се броят на пръсти. Което превърна форума „Бизнес-Правителство“ в добре режисирано представление, в поле за изява на шоумени в политиката. Повечето от тях обаче са посредствени изпълнители.

Безспорен шампион в този жанр е премиерът Борисов. Той предвидливо се предпази от нови бомбастични прогнози и остави на президента ролята на Главен пропагандатор на успеха. Вместо това премиерът навлезе в дебрите на несекващата политическа интрига, с която залъгват българската публика години наред – кой и защо вади нож на правителството; кои са противници и кои врагове в парламента; кога ще има предсрочни  избори и т.н. Единствената тема, гравитираща към икономиката, беше тази за нови магистрални отсечки и метро - линии, за допълнителни гранични огради и за разбити контрабандни обръчи.

Във всичко това има разпределение, но няма потребление! (което е ахилесовата пета на българската кризисна икономика). Другата застраховка, която направи Бойко Борисов беше по повод  подозренията, че с присъствието си на ВИП - срещата обслужва интересите на една отделно взета бизнес - групировка: фамилията "Прокопиеви". Агенция КРОСС коментира неговата позиция по следния начин:

Противно на очакванията, че евентуалното присъствие на Бойко Борисов на 9-тата бизнес среща между правителството и организациите, свързани с кръга "Капитал", ще подкрепи някоя от спорещите икономически страни, премиерът опита да изгради мост между тях. В хотел "Шератон" започна форумът в присъствието на семейство Прокопиеви и свързани с тях предприемачи. Борисов каза, че не е добре бизнесът да се дели и не прие определението на открилия срещата - съсобственикът на издателската група "Икономедиа" Теодор Захов, че в залата са представители на най-светлите и най-чисти фирми в българската икономика. С това той посъветва организаторите да не делят бизнеса, а да се стремят към обединението му.

На традиционното събитие демонстративно няма представители на най-големите работодателски организации начело с Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), Българска стопанска камара (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Премиерът издържа на изкушението да не се занимава с рискови икономически прогнози само две седмици. Завършвайки настоящия обзор научавам, че  в отговор на нападките на десните „реформатори“ отново се е ангажирал с предсказанието, че през 2015 г. постигаме 3-процентен растеж и продължаваме да вървим нагоре! Ето го и второто доказателство за разминаването в публичното говорене на управляващите - между техните прогнозни мечти и икономическите реалности.

В дисонанс с изказванията на първите ни държавници прозвучаха мненията на политици от втората редица. Имам предвид финансовия министър Владислав Горанов, който уточни, че по-високи темпове на икономически растеж са възможни, но при определени условия. Кои са те, не уточни... Същевременно министърът предупреди за опасността от подценяване на бюджетния дефицит, което можело да ни принуди да променим данъците (тема-табу в българския политически дебат).

Самотен глас сред представителите на висшите институции беше този на вицепрезидента Маргарита Попова, която призова за по-голяма обективност в оценките за икономическата ситуация и за повече социалност в управлението на държавата. Какво пък, при липсата на сериозни идеи и инициативи от парламентарно представената левица и това не е малко…Имахме социално ориентиран в посланията си президент в миналото (Георги Първанов); защо да  не ползваме  предимството да слушаме периодично коментарите на вицепрезидент с подобен профил (и с шансове в предстоящата президентска надпревара).

2. Неравенството: светът е загрижен, България нехае!

Светът е ужасяващо неравен! Концентрацията на богатството го връща назад във викторианската епоха!

Тази информационна бомба беше взривена от глобалната мрежа „Оксфам“ в навечерието на Световния икономически форум в Давос.

Фактите са  поразяващи. Според експертните изчисления на „Оксфам“, базирани на класацията на „Форбс“ за 100-те най-богати хора на земята:

62 души разполагат с нетни доходи, които надвишават доходите на над 50% от жителите на планетата, т.е.  повече от 3,5 милиарда души;

53 от приказно богати личности в света са мъже, 9 са жени;

преди година този дял  се е падал на  83 супербогаташи, а още по рано – на 388 души;

Естествено е светът да се запита: допустимо ли е това галопиращо неравенство? И да поиска да се обсъди – чрез националните правителства и на световните форуми - как да се свие отново ножицата между 1% презадоволени/имащи и 99 нямащи. Разбира се, тук не става дума за глобално и абсолютно изравняване на доходите, но поне за връщане на екстремното неравенство на равнището на „златните„ години от средата на миналия век.

Отговорът на този парлив въпрос занимаваше участниците в миналогодишния форум „Давос 2015“. Сега темата мина на по-задна позиция: няколко изказвания на икономисти от ранга на Джоузеф Стиглиц,  поместени на сайтовете на „Давос 2016“; остро критична позиция на президента на МКП Шаран Бъроу; един дискусионен панел, с участието на хетерогенни по своя профил експерти и…дотук!

Както можеше да се очаква, активистите от „Оксфам“ нямат намерение да вдигат бяло знаме. Нито се огънаха пред контраатаката на изданието на свръхбогатите „Форбс“, което ги обвини в  некоректност на изчисленията. Чрез своите мрежи във Великобритания, САЩ и други страни „Оксфам“  организира паралелни дискусии,  чиито тематичен център е т.нар. Икономика на единия процент. Генералната препоръка към глобалните лидери е да водят енергична борба срещу данъчните измами. Тези обсъждания не са лесни и не се удават всекиму, но въпреки това набират скорост. Съпротивата на единия процент е ожесточена, дори на форуми, като този в Давос, смятани за средище на свободната мисъл. Показателно е например, че девет всяка десетка стратегически партньори на глобалната среща  принадлежат към укриващата данъци еднопроцентна прослойка . Надявам се да имаме повод, поне в експертните среди,  и у нас да се обърнем с лице към  спора „Оксфам“-„Форбс“, както и към пътищата за преодоляване на българската модификация на 1-процентната икономика. За да сме коректни в определенията, нека да уточня, че българската икономика вече се вписва във формулировката " Икономика на един човек" (Името му, както в тодорживковските времена, се знае от информираната публика).

Адресирам това очакване към академичните кръгове, а не към политиците, поради следната причина. Докато от двете страни на океана течеше дебат за неравенството, в София на девета поредна среща на правителството с бизнеса не беше произнесена и дума за растящите до небесата различия в доходите на българските граждани - данъкоплатци. А поводът за размяна на мнения беше повече от уместен, доколкото на шоуто в  хотел „Шератон“ се бяха стекли именити официални говорители и лидери на мнения – висши държавници, министри, топ - бизнесмени, чуждестранни банкери, политически анализатори.

Жалко, пропилян беше още един шанс да бъдем в синхрон с тематиката на Световния икономически форум. За онези, които са пропуснали да забележат деградацията на българската икономика през седемте години на кризата ще напомня, че името на България стана нарицателно за неравенство, бедност и социално изключване в ЕС. Затова повдигам този въпрос и го повтарям: защо в нейната столица, на национален форум с международно участие, никой не се сети да повдигне въпрос за социалните язви на българското общество, чиито олигархичен модел триумфира в югоизточната периферия на Европа ( изключението – изявленията на  вицепрезидента Маргарита Попова- отбелязах в първата част на статията).

Малко е да се каже, че загърбването на проблема за неравенството в доходите , бедността и социалното изключване е скандално; то е политически безотговорно. И е неоспоримо доказателство, че България, чрез нейния управленски „елит“, се е самоизключила от тревогите на света, в който живеем.

Упрекът не е само към сегашното правителство; той се отнася за всички, които се изредиха на кормилото на властта през последния четвърт век. Такава безхаберна „държава“ няма бъдеще! Освен ако публиката, след като освирка шоумените, не ги прогони и от авансцената…

3. Какво още научаваме от  икономическото „Събитие на годината“?

В ход бе пусната нова глобална парадигма – за Четвъртата индустриална революция!

Звучи интригуващо и амбициозно - като централен титул на Форума и като слоган на плаката, рекламиращи спектакъла. Интригуващо, защото в обширни ареали на света  (в т.ч. в провинциална България) всяка употреба на прилагателното „индустриална“ и съществителното „революция“ доскоро предизвикваше повдигане на вежди сред доминиращите  неолиберални/властови  кръгове; после в действие се пускаха идеологически епитети срещу авторите на подобни идеи; най-сетне, ползвайки медийното  влияние, им запушваха устите. Амбициозно, доколкото сме още в навечерието на революцията и изходът от нея ще бъде повлиян от множествените рискове и нарастващата несигурност в глобалното развитие.

По всичко изглежда обаче, че този път „революционерите“ от Давос може и да успеят да наложат парадигмата „Четвърта индустриална революция (виж илюстрацията по-долу):

първо, защото в нея има приемственост с първите три, които родиха и успешно преродиха капитализма в периоди на остри идеологически и геополитически сътресения;

второ, извежда напред технологическите/дигитални фактори на развитието, за сметка на човешкия фактор, обявен за  „остаряващ“, „маргинализиран “  и пр.;

трето, става дума за особен вид революция, която е в услуга на т.нар. биг - бизнес; а той знае как и има с какво да си прокара интересите;

Ако се вгледаме по-детайлно в структурата и скоростта на технологичните иновации , може да се окаже, че началните симптоми на прииждащата революционна индустриална вълна са вече тук....

***

Ще се сбъднат ли предначертанията за предстоящ глобален просперитет, разработени от стратегическите мозъчни центрове на постмодерния капитализъм, представени в Давос чрез жанра „Шоу-икономикс“?  Най-вероятно окончателният отговор ще стане достояние на поколението, което се готви за своята професионална кариера в средата на 21 век. Историята сочи, че подобни поврати се случват веднъж на половин столетие.  И плодовете от тях най-напред обират иновативните и сплотени нации. Каквато българската нация не е. Поне в настоящия момент. И не по вина на 7-те милиона българи, а на неадекватните им управници.

Сходен въпрос възниква и по повод на другите футуристични размишления, които достигат до нас от Давос: за бъдещето на труда и заетостта.

Ще се смали ли и  ще изчезне ли постепенно трудът като фактор на производството; или той ще се трансформира от рутинна в творческа дейност?

За да се случи това преобръщане,  рутинното производство би трябвало да се поеме от роботи, компютри и други умни машини; тогава за човека ще остане широк набор от креативни дейности, които не изискват директно/физическо участие в производствения процес, разбиран в традиционния му смисъл. Нито пък предполага присъствие на стационарно работно място, наличие на работодатели с  регламентиран статут, фиксиран режим на работно време и т.н.

И тук шоумените от Давос се опитват да надникнат в  по-отдалеченото бъдеще, да го разгадаят и да подготвят за него идващите поколения. Но го правят с талант и видима, дори натрапваща се загриженост за бъдещето на човечеството.  За разлика от софийските посетители на лъскавия спектакъл в хотел „Шератон“, чието публично поведение се диктуваше от егоистични партийно - корпоративни цели и стремежи, от властови/олигархични взаимоотношения и от това, как ги оценяват „началниците“ от Брюксел.

Които, между впрочем, не са ги избирали на сегашните постове…