2 534 0

Турция и САЩ: Точка на замръзване

За пореден път отношенията между Анкара и Вашингтон са подложени на изпитание

Снимка: БТА/ AP
Снимка: БТА/ AP
Денис Джамбазов
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Кой е най-верният съюзник на Турция в геополитически смисъл? Отговорът на пръв поглед изглежда лесен – американците. От десетилетия Вашингтон и Анкара поддържат приятелски и стратегически отношения. Авиобазата „Инджирлик“ е ключова за водената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, а географското положение на южната ни съседка предопределя и желанието на американците да имат влияние там.

През последните месец обаче се стигна до напрежение между Анкара и Вашингтон. Пресилено е да се говори за скъсване на дипломатическия диалог и бизнес връзките, но въпреки това и невъоръжено око забелязва хладнината.

През последните десетилетия на няколко пъти се е стигало до дипломатически стрели между Турция и САЩ. През 1964 година US президентът Линдън Джонсън пише писмо до турския си колега Исмет Иньоню, с което го призовава да стои далеч от Кипър. През март 2003 година пък Турция зашлевява шамар на американските военни, които искат логистичен достъп до бази в страната при офанзивата в Ирак.

Турският парламент отказва да пусне близо 60 000 американски военнослужещи в страната си. От 264 гласували депутати в турския парламент 250 казват „не“. Те го правят и под натиска на гражданите. Си Ен Ен цитира направено проучване тогава, според което 90% от турците остро се възпротивяват срещу инвазията в Ирак.

В момента се забелязва подобен етап в отношенията между Турция и САЩ. Той е продиктуван от две основни различия между двете страни – сирийският конфликт и екстрадирането на живеещия в Пенсилвания проповедник Фетхуллах Гюлен.

Анкара обвинява Вашингтон, че подкрепя кюрдите, срещу които се бият турците. В същото време още няма положителен отговор за искането на екстрадицията на Гюлен.

След опита за военен пуч голяма част от турците видяха в лицето на САЩ съучастник на Фетхуллах Гюлен. Приятелят на моя враг също е мой враг, кънтеше и още кънти в ушите им.

Администрацията на президента Барак Обама, чийто втори мандат е към своя край, изпращаше различни сигнали към своите съюзници. Ирационални бяха отношенията на американците и със Саудитска Арабия. В един момент страната е най-важният партньор в региона, а в следващия – сочена за спонсор на терористи. Доказателство за това бе отхвърленото вето на президента, с което се дава зелена светлина на близките на жертви на терористични атентати да имат финансови претенции към саудитците.

Хладът в отношенията на Турция с американците идва на фона на затоплянето на тези с руснаците. Реджеп Ердоган желае да изиграе по най-добрия начин това. Западняците да видят, че Турция може и без тях. Главният съветник на премиера Бинали Йълдъръм – Мехмет Акарджа - заяви, че членството в ЕС вече не е приоритет за страната. „Преживяхме големи сътресения в последно време и видяхме кой наистина ни е приятел“, заяви той.

На геополитическата сцена думата приятел е лишена от смисъл. Няма приятели – има интереси. Интересът на Турция е да покаже на света, че след опита за военен преврат страната е силна, непоколебима и решителна.

Русия е ключът в този момент, но в дългосрочен план Турция едва ли си представя стратегическо бъдеще и развитие без участието на САЩ. Точката на замръзване е достигната. Кога, обаче, ще бъдат стопени ледовете?

Анкара и Вашингтон за пореден път изживяват сътресение в своите дипломатически отношения. Когато заговорят интересите, слънцето отново ще изгрее над Босфора...

Турция


Още по темата

Напиши коментар:


Публикувай