Тилърсън отива в Азия

Анализът е на Кристофър Р. Хил за Project Syndicate

Кристофър Р. Хил е бивш помощник държавен секретар на САЩ за Източна Азия. Той е бил американски посланик в Ирак, Южна Корея, Македония и Полша. Бил е специален пратеник на САЩ в Косово и специален преговарящ със Северна Корея в периода 2005 – 2009 г. В момента той преподава в училището за международни изследвания към Университета в Денвър.

Пътуването на държавния секретар на САЩ Рекс Тилърсън до Североизточна Азия представлява важна възможност за администрацията на президента Доналд Тръмп да определи стратегията си за този критичен район. Това е възможност за начало на разглеждането на един проблем, който може да е основен за тази администрация през следващите няколко години. Той се изразява в огромния тласък на Северна Корея за производство на ядрено оръжие, без това да доведе до конвенционална война в Корейския полуостров.

Трудно е да кажем какви са целите в кратката визита на Тилърсън. Мълчаливият политик отказа да вземе журналисти на борда на своя самолет. Това е в разрез с традиция, датираща от десетилетия. В същото време той обяви, че ще даде само кратки публични изявления, които едва ли ще очертаят ситуацията.

С това пътуване Тилърсън сигурно вече си повтаря, че с политиката на стратегическо търпение, която бившият президент Барак Обама използваше към Северна Корея, вече е свършено. Поглеждайки към провалилата се политика през изминалите десетилетия, Тилърсин заявява, че вече е нужен различен подход. Преди време той заяви, че на „масата са всички опции“. Тоест, възможна е и военна намеса.

Изказванията на Тилърсън веднага дадоха вода за медийната мелница. „Всички опции на масата“ беше музика за ушите на онези, които смятат, че САЩ нямат нужда от нищо друго, освен от нова война. Те естествено са далеч от обсега на артилерията на Северна Корея. Естествено високопоставеният политик вижда нещата ясно. Той вече знае какво трябва да се заяви.

Дали това е така? Очевидно трудното проучване на Тилърсън не беше толкова потвърждавщо при неговата следваща стъпка – Китай. Тилърсън показа изненадващо търпение към китайците. Той показа желание да работи с тях за Северна Корея, дори това да изисква някои компромиси. Дори може да се каже, че той потвърди голямата рамка на влияние, която Пекин ще има в подобно сътрудничество. Китайците със сигурност бяха доволни.

Мнозина похвалиха визитата на Тилърсън в Китай. Те я определиха като плавен преход във втвърдените взаимоотношения. Администрацията на Тръмп обаче все още изостава по адресирането на проблема със Северна Корея. При липсата на невероятен вариант за налагане, администрацията ще трябва да преследва няколко политически цели едновременно. Не като завършени елементи, а като част от една цяла обща стратегия.

Първата такава е сключването на военен договор с Япония и Южна Корея. В него може да влиза доставянето на противоракетни системи. Втората е по-прям подход към Китай. Страната трябва да бъде убедена, че подобно военно сътрудничество е много важно за отношенията с Вашингтон. Китай вече прие стъпки за сплашване на Южна Корея, заради решението да се разположат американски антиракетни системи за защита от Северна Корея. Пекин гледа на това решение като на заплаха. За това и ще отбегне двустранните отношения, включително и чрез ограничаване на търговските връзки.

Китайците често правят такива действия и САЩ ще трябва да ги притисне, за да ги спре. От това ще стане ясно, че с подобни действия контактите между двете страни ще бъдат подкопани. В същото време САЩ трябва да насочат визията си с Китай към евентуално корейско обединение. Трябва да се види какво би значело подобно развитие и за двете страни.

Тилърсън е прав, че употребата на военна сила е опция, която трябва да се държи на масата. САЩ обаче ще трябва да държат вратата отворена и за дипломатическо решение със Северна Корея. Така може да се избегне антиамерикански завой в общественото мнение в Южна Корея. Такъв се наблюдава след администрацията на Джордж Буш. По време на неговия първи мандат, администрацията му не успя да покаже достатъчна заинтересованост от преговорите.

Каквито и да са тези преговори обаче, те трябва да се основават на договореното преди това. Северна Корея опроверга всички свои ангажименти по споразумението, в което имаше пет преговорни страни. Ако това бъде подминато, ще бъдат започнати изцяло нови преговори със Северна Корея. Това е подход, който Китай налага. Така ще се разклати доверието към дипломацията.

Има един вариант, който не трябва да се държи на масата. Той предвижда бързо замразяване на ядрената програма на Северна Корея. В замяна САЩ и Южна Корея вероятно ще отменят ежегодните си съвместни учения. Така може и да се спечели време за изработването на по-добро решение. Наистина ли обаче то ще попречи на програмата за ядрено оръжие на Северна Корея? Трябва да се сетим за нашата липса на информация за ядрената програма на страната. Така, че е трудно да се предвиди.

Това, което трябва да знаем е, че мораториум върху ученията на САЩ и Южна Корея,ще подкопае този толкова важен съюз. Какво добро има в един съюз без постоянен контакт, интеграция и модерна подготовка?

Тилърсън е прав да отхвърли стратегията за стратегическо търпение към страна, която разработва ядрено оръжие и техника за неговото разполагане. Това обаче е само първата стъпка. Той и неговите колеги в администрацията на Тръмп трябва да заменят тази политика с ясен план. Те ще трябва да формулират новата си политика с повече от няколко изречения.

Превод: Росен Стойчев.

Copyright: Project Sindycate

Project Syndicate е най-големият по мащаб източник на коментари. Читателите на Факти.бг имат възможност да се докоснат до анализите и коментарите, както до мненията на европейски и световни лидери в различните области, политици, нобелови лауреати и граждански активисти по важните за света проблеми.