Психопатията на Тръмп и неолибералният капитализъм

Откакто се кандидатира за президент и до днес за Тръмп излизат много книги и статии, които го определят като психопат, нарцис, сексист и какво ли още не. В Гугъл фразата „Тръмп е психопат“ се среща в 2160 сайта, а „нарцисизмът на Тръмп“ – в 12 000. Редица от предложенията за импийчмънт на американския президент се позовават именно на психопатологичното му състояние.

В началото на 2017 г. , скоро след като Тръмп бе избран, психологът Джон Гартнър разпространи петиция с искане президентът да бъде отстранен от поста си, тъй като „демонстрира сериозна психическа болест“. Тази петиция събра над 70 000 подписа на психолози и психиатри в САЩ. Формирана бе Национална коалиция от експерти по психично здраве. Тя получи международна подкрепа и стана Световна коалиция по психично здраве, като основната ѝ цел е отстраняването на Доналд Тръмп.

Аргументите ѝ са подкрепени от серия книги, занимаващи се с този въпрос. По-известните от тях са „Опасният случай с Доналд Тръмп: 27 психиатри и експерти по психично здраве оценяват президента“, книгата на Майкъл Волф „Огън и ярост: вътре в Белия дом на Тръмп“, на Боб Удуърд „Страх: Тръмп в Белия дом“, колективният труд „Опасният случай с Доналд Тръмп“.

Във всички тях се говори за различни антисоциални разстройства на личността на Тръмп, на първо място за нарцистично разстройство, което се проявява в мания за величие, демонстрация на превъзходство над другите, манипулативност, липса на съпричастност и разкаяние, несъобразяване с каквито и да било норми и стандарти. Авторите предупреждават за опасностите, които носи психичното състояние на американския президент за САЩ и за света.

Няма друг случай в световната история хиляди психолози и психиатри да са описвали ръководителя на водеща световна сила като опасен психопат, независимо че за не един и двама лидери в историята има съмнения в това отношение. Изследвания в Оксфордския университет, ранжиращи световните лидери чрез стандартен психометричен инструмент (Psychopathic Personality Inventory – Revised (PPI-R) показаха, че Доналд Тръмп е по-голям психопат от Хитлер, а неговата конкурентка в надпреварата за президентския пост Хилъри Клинтън беше ранжирана между Наполеон и Нерон (1). Така се оказва, че изборът между Доналд Тръмп и Хилъри Клинтън е бил между двама нарциси – психопати. Единият – сравним с Хитлер, другият – с Нерон.

Анализирайки това в популярното американско дигитално списание „Арео“, Ерик Мостерт заключава, че всъщност става дума не за психично отклонение на един световен лидер от нормалността на света, в който живеем, а за въплъщение на „оголеното лице на капитализма в света на политиката“(2).

Твърденията, че Тръмп е човек с неадекватно его, самочувствие за величие и непогрешимост, с необятен нарцисизъм и антисоциални разстройства на личността, се допълват от твърдения, че той е и патологичен лъжец. Вестник „Вашингтон пост“ писа на 21 декември 2018 г., че за 710 дни американският президент е произнесъл 7 645 лъжи (3). Според СиЕнЕн пък само за един ден е излъгал 81 пъти (4). В интернет има даже специален сайт-брояч, в който се преценява всяка дума на Тръмп, и ако тя се окаже лъжа, се добавя към предходните му лъжи (5).

Но да оставим Тръмп настрана и да се обърнем към политиката изобщо. Политици, които се обвиняват взаимно в лъжи, ще открием навсякъде по света. У нас Борисов нарече председателката на основната опозиционна партия „Госпожа Лъжа“. Самият той обаче непрекъснато е обвиняван, че сутрин говори едно, а следобед – точно обратното, че променя казаното според човека и ситуацията.

Не е случайно, че политиците са гледани с недоверие и огромната част от населението не им вярва, смята ги за мошеници и лъжци. За да се харесат на повече хора и да привлекат избиратели, те често дават неизпълними обещания и ползват политически маркетолози, но мнозинството не им вярва, защото непрекъснато обещанията се разминават със следствията. Кризата на днешния неолиберален капитализъм се проявява и в това, че огромно количество хора не вярват в обещанията на политиците. При това недоверието към тях в страни като България даже е по-високо, отколкото в САЩ.

Световният икономически форум в Давос публикува през 2018 г. експертно проучване в 137 държави на вижданията за морала на политиците, оценявани от 1 до 7. Най-високо е доверието в морала на политиците в Сингапур, където те получават оценка 6.4. България е класирана на 88-мо място с оценка 2.4, непосредствено след Кения, Ямайка и Сърбия (6). Неслучайно системните лидери и партии в голяма част от страните по света са в криза, а клишетата им за това какви добри дела ще свършат, как ще преборят бедността и неравенството и как ще подобрят състоянието на хората, се възприемат като поредната измама.

Или нека да вземем и друго обвинение срещу Тръмп – че е егоист, който експлоатира наивността и проблемите на хората. Но това е типична черта, чрез която се оцелява и успява при капитализма, а Тръмп е типичен капиталист. Капиталът не се интересува от здравето на потребителя, нито от ефекта на своите действия върху природната среда, освен ако не е заплашен по някакъв начин от закона. Или ако се интересува, то е само от гледна точка на бизнеса, т.е. на парите, които могат да се измъкнат от съответния потребител.

Нарцисизмът и психопатията, за които обвиняват Тръмп, са неотделима част от капиталистическата култура и от начина на функциониране на капитализма, особено в неговата неолиберална версия. Това, което създава той всекидневно и всекичасно, е егоизъм, индивидуализъм, стремеж към печалба. Мнозинството може да губи, но значим е този, който е спечелил, който е демонстрирал по някакъв начин предимството си пред останалите. Да се покажеш, да се представиш, да си повече от другите, това е естествено за тази култура и политиката е мястото, където се реализират голяма част от нарцисите, родени от капитализма.

Спомням си едно тържество в президентството по случай връчването на ордени на заслужили хора, сред които и мой познат. Тогавашният президент, нисичък на ръст, дойде при групата, която си говорихме, и без да познава никого от нас, без предисловия, надигайки се леко на пръсти, за да изглежда по висок, започна да разправя ни в клин, ни в ръкав: „Аз промених президентството, за първи път България стана значима по света, за първи толкова чужди лидери се интересуват от нея.“ Групата ни се почувства неловко заради самия него и мълчаливо отмина самохвалните му думи. Същият нарцисизъм като този на Тръмп, само че не в най-могъщата страна в света, а в периферна държавица с компрадорски и клептократски капитализъм.

Трите десетилетия на преход към либерална демокрация и неолиберален капитализъм родиха и у нас безброй малки човечета с чувство за величие. В хаоса на разпадналия се социализъм те се озоваха на необичайни за нищожеството им високи места. Но самата ситуация на преход към неолиберален и зависим капитализъм, в условия на геополитически разпад на една система, роди тези нарцистични нищожества, които вземаха решения и действаха така, че донесоха гигантски разрушения и бедствия за огромно количество хора. Това не им пречи да се тупат по гърдите досущ като Тръмп.

Само че Тръмп обяснява как е направил и ще направи „Америка отново велика“, а те обясняват колко велики неща са извършили за „демокрацията“ и „евроатлантическите ценности“. И в единия, и в другия случай става дума за нарциси, които не само са родени от съществуващата система, но именно защото са такива, това се е оказало благоприятна предпоставка за успех, тъй като се държат според логиката на функциониране на тази система.

Същевременно тази логика носи в себе си противоречия и антагонизми, които създават кризисни процеси. Това е характерно за САЩ, но и за голяма част от страните в света. Тези кризисни процеси не се преодоляват, а въплъщават в още по-висока степен логиката на функциониране на капитализма. Самата криза на сегашния неолиберален капитализъм създава и фаворизира отклоненията, ражда хора, които говорят не това, което трябва и може да се направи, а това, което очакват да чуят от тях. Хора, които се адаптират към съществуващата ситуация.

В споменатата статия в „Арео“ Ерик Мостерт отбелязва, че същите експерти по психиатрия, които дават диагноза на Тръмп, рутинно диагностицират свои пациенти със същите психически отклонения, появяващи с процеса на адаптирането им към културата на днешния капитализъм – култура, която е нарцистична и психопатична. А общество, което ражда нарастващо количество нарциси и индивидуалисти, неизбежно става все по-хаотично и кризисно.

В този смисъл Тръмп не е отклонение, той е въплъщение на функционирането на системата и на кризисните ѝ процеси. Роден е от кризисната логика на системата и засилва още по-нататък тази кризисност.

Автор: Проф. Васил Проданов

Източник: "24 май"

Бележки:
(1) Knapton, Sarah. Donald Trump outscores Hitler on psychopathic traits test, claims University of Oxford researcher, In: Telegraph, https://www.telegraph.co.uk/science/2016/08/22/donald-trump-outscores-hitler-on-psychopathic-traits-test-claims/, 22.08.2016
(2) Mostert, Erik. Impeachment: Can We Trust Mental Health Experts Who Claim that Trump is Mentally Ill?, In: Areo, https://areomagazine.com/2019/02/20/impeachment-can-we-trust-mental-health-experts-who-claim-that-trump-is-mentally-ill/?fbclid=IwAR14bPKMOszglDwRD4GJkxksqd9SlB0Hpu7nnKiKhSSPycuYhCetKxnAptw, 20.09.2019
(3) President Trump has made 7,645 false or misleading claims over 710 days, In: Washington Post, 21.12.2018
(4) Cillizza, Chris. Donald Trump didn’t tell the truth 83 times in 1 day, In: CNN Politics, https://edition.cnn.com/2018/11/02/politics/donald-trump-lies/index.html, 02.11.2019
(5) All False statements involving Donald Trump, In: PolitiFact, https://www.politifact.com/personalities/donald-trump/statements/byruling/false/
(6) Public trust in politicians, Executive Opinion Survey, World Economic Forum, http://reports.weforum.org/pdf/gci-2017-2018-scorecard/WEF_GCI_2017_2018_Scorecard_EOSQ041.pdf