Българското битие е изпуснало влака

Ясно е, че не сме хомогенен японски етнос. Ние сме кръстопътен народ. Генетичен сбиреток. Почти никой не знае кой е прадядо му. Католиците знаят. От къде извира желанието на политиците населяващи предимно средните и по-топли пояси на планетата, да бъдат неизлечимо алчни за власт и пари, да послъгват и присвояват материални ценности и статут, който не им принадлежи.

И най-лошото, да съветват и ръководят човечеството как трябва да живее. Какъв непресъхващ стремеж да се превърнат в пророци и останат на власт до края на света. С лекота създават правила, пишат вдъхновено трудове и трактати. Всъщност капацитетът на ума тук няма никакво значение, често това са хора с налудности, които населението грешно припознава като велики лидери. Притежават фанатична убеденост, понякога чар и харизма. Ще ги откриете в парламентите, философските и литературни среди, партиите, религиозните фанатици - до последната квартална кръчма.

У нас съвсем не е рядкост да видите човешки същества, които съществуват под нивото, на това което наричаме малоумие. От друга страна никой не е доволен от съдбата си. Винаги смята, че заслужава повече. Да надникнем какво става в българските глави. На пръв поглед нищо, бръмчат мухи, занемарено е. Биотоковете дават къси идеологически съединения, които пържат мозъка на нещастника. Това което поразява е тоталното отричане на всичко, включително собствения им живот. Празнотата няма дъно.

Ако някъде се съберат повечко хора, веднага се появява реформаторски лидер. Истински апостоли на посредствеността. Каноници на вездесъщата глупост. Как ще се оправим, за тях е въпрос от най-лека трудност. Радикалните идеи тръгват моментално и решават мигом всички въпроси на битието. А то, пустото българско битие е изпуснало влака, тича в междурелсието и вика, ние сме патриоти, имали сме славно миналоо…вечна дружба!

Автор: Румен Леонидов, "Факел"