В страната на Ердоган бедстват десетки хиляди

Зехра Дограмаджъоглу работи 20 години като лекарка в държавна болница в Турция. Три месеца след опита за преврат през 2016 година най-неочаквано уволняват и нея, и съпруга ѝ, също лекар. Властите обясняват решението си с членството на двамата в една професионална лекарска организация, на която се приписват връзки с терористични групировки.

И това е само един от многобройните случаи. След опита за преврат на 15 юли 2016 година турският президент Реджеп Тайип Ердоган радикално преформатира държавата. В резултат от въведеното извънредно положение и съответните укази, до днес са уволнени 134 000 държавни служители - лекари, университетски преподаватели, политици. Част от тях попаднаха и в затвора. Освен това правителството закри многобройни съюзи, фондации и медии заради предполагаеми връзки с тероризма.

Без доходи и без осигуровки

Уволненията засегнаха потърпевшите като семейство Дограмаджъоглу двойно: те изгубиха не само доходите си от заплати, но и здравните си осигуровки. Благодарение на здравната си осигуровка болната от рак Зехра Дограмаджъоглу получава преди преврата необходимата ѝ терапия и оцелява. Но лечението не може да продължи, след като ѝ отнемат осигуровката.

На всичкото отгоре двамата с мъжа ѝ са арестувани. Нея я освобождават ден по-късно заради влошеното здравословно състояние, но съпругът ѝ остава в затвора цяла година. Всичко това се отразява по много фатален начин и на състоянието на 13-годишната им дъщеря им, която има синдрома на Даун. Понеже бащата е в затвора, а майката - болна, детето е прибрано при роднини, а състоянието му се влошава. Момичето дори престава да произнася думите „мама" и „татко".

Хиляди други уволнени държавни служители също остават без здравни осигуровки. Но с това репресиите, упражнявани от правителството, изобщо не приключват. Онези турски граждани, които досега се окажеха във финансово затруднение, можеха да подадат молба за така наречената „зелена карта", осигуряваща социални помощи за образование, здравеопазване и жилищни разноски. За семейство Дограмаджъоглу и за хиляди други беше зачеркната и тази възможност.

„Държавните служители, уволнени по извънредното законодателство, бяха приравнени с терористите и лишени от достъп до зелена карта", обяснява Зехра Дограмаджъоглу. И добавя, че без храна, без медицинска помощ и без пари хората просто са изложени на бавна смърт. Политикът Йомер Фарук Гергерлъоглу от прокюрдската Народнодемократична партия също изгуби работата си като лекар. След като го уволниха по силата на извънредното законодателство, заедно с представители на гражданското общество и научните среди той проведе проучване за социалните лишения, на които са подложени останалите без работа.

Според това изследване, близо 70 на сто от тях нямат никакви други социални осигуровки, а цели 85% вече страдат от психически проблеми. На всичкото отгоре много от тези хора се превръщат в обект на враждебност. „Някои разказват, че съседи забивали гвоздеи в обувките им или подхвърляли разни предмети по балконите им", разказва Гергерлъоглу.

Политикът споделя и една истински трагична история: „В деня на преврата една майка ражда дете с вродени недъзи. Малко по-късно съпругът ѝ е уволнен и семейството остава без здравна осигуровка. Година по-късно бебето, което се нуждае от специални грижи, умира."

Турция нарушава човешки права

Да оставиш хората без медицинска помощ всъщност е незаконно, казва Синан Адъяман, ръководител на Централния съвет на турската лекарска камара. Според него, правата на пациентите са гарантирани от редица международни конвенции. „Всъщност държавата трябва да подсигури здравеопазване за всички", обяснява той.

Зехра Дограмаджъоглу, която заради болестта си от доста време не може да се грижи за дъщеря си, току-що беше освободена поне от подозренията в тероризъм.

Това ѝ носи известно облекчение, защото сега се надява да си намери работа в частна клиника и по този начин отново да бъде здравно осигурена. Така ще може да лекува своето заболяване и да се погрижи за дъщеря си. „Отсега се радвам на деня, в който отново ще ми каже „мамо"!" – казва Зехра. Но „татко" детето едва ли скоро ще каже, защото съпругът на Зехра беше осъден на шест години и три месеца лишаване от свобода при строг режим.