Русия нанесе мощен удар по САЩ в "нефтената война"

Американските производители на шистов нефт, обременени от огромни дългове и разходи, вече сериозно страдат от ценовата война на петролния пазар, предупреждава American Conservative. Докато Русия е в състояние да издържи още десет години, дори на най-ниските цени. Тя нанесе добре обмислен и мощен удар на САЩ по „болното място“ и няма намерение да отстъпва, се подчертава в статията.

Очевидно, в отговор на ожесточаването на санкциите, предназначени да отслабят икономиката на Русия, Владимир Путин е „решен да направи същото с шансовете за преизбиране на Тръмп“, пише бившият офицер от разузнаването Скот Ритер в статия за The American Conservative. Русия чака дълго и планира, но в крайна сметка нанесе на САЩ добре обмислен и мощен отмъстителен удар по „болното място“ - американският нефт, обяснява авторът. Според него сега ще бъде изключително трудно американските производители да се възстановят, докато руските компании са в състояние да останат на повърхността, дори ако цените на петрола не се повишат още няколко години.

"Нефтената война", която наскоро беше провокирана от Русия и Саудитска Арабия, които не успяха да се споразумеят помежду си, обхвана като мощна ударна вълна целия свят, се казва в статията. Това предизвика рязък спад на световните цени на нефта и застраши финансовата стабилност, а понякога дори и жизнеспособността на големите международни нефтени компании. Освен това на пръв поглед всичко това изглежда като нормална борба между двамата най-големи производители на нефт за дялове на световния пазар, посочва авторът.

Може би това е причината Саудитска Арабия да реагира толкова остро на отказа на Москва да намали производството, като значително намали цената на нефта си и заплаши да увеличи производството си, наводнявайки пазара с по-евтин нефт в опит да открадне купувачите от своите конкуренти, пише The American Conservative. Докато истинските мотиви на Русия според автора са напълно различни: „Нейната цел не е Саудитска Арабия, а по-скоро американския шистов нефт“.

Работата е там, че след въвеждането на суровите американски санкции срещу руския енергиен сектор и няколко години сътрудничество с глобалните партньори, включително Саудитска Арабия, Русия просто се „умори да търпи“ и принудително да съкращава производството си, за да поддържа световните цени на петрола на стабилно ниво, докато американците непрекъснато увеличават продажбите на шистовия си нефт, се обяснява в статията. И когато пандемията на коронавирусната инфекция доведе до значително намаляване на търсенето на петрол по целия свят, оказвайки отрицателно въздействие върху американските производители на шистов нефт, Русия реши да си отмъсти, съобщава The American Conservative: „Целта на Москва е проста: да накара американските производители на шистов нефт “да споделят болката".

САЩ налагаха санкции срещу Русия през последните шест години. Последният пакет от ограничителни мерки бе обявен от държавния секретар на САЩ Майк Помпео на 18 февруари, когато бяха обявени санкции срещу швейцарската компания Rosneft Trading, дъщерна компания на Rosneft, оперираща във венецуелския петролен сектор, припомня авторът. Наскоро САЩ също наложиха санкции срещу руските проекти "Северен поток 2" и "Турски поток".

В същото време Москва от самото начало декларира недоволството си от подобни мерки, отбелязва статията. Още през юли 2014 г. руският президент Владимир Путин предупреди, че американските санкции изпращат отношенията между двете страни „в задънена улица“ и застрашават „дългосрочните национални интереси на правителството на САЩ и народа“. Русия обаче реши да "опита да издържи" американските санкции с надеждата, че след президентските избори през 2016 г. нагласата на американската администрация ще се промени, пише The American Conservative: "Путин открито казваше, че се надява в САЩ да бъде избран по-приятелски настроен президент по отношение на Русия.“

На свой ред Доналд Тръмп, който спечели изборите в САЩ, дори преди встъпването си в длъжност, подчерта решението на Путин да не реагира по подобен начин на санкциите, които администрацията на Обама наложи въз основа на извода на американското разузнаване, че Русия „се е намесила в изборите“, припомня. авторът. „Отлично решение [на Владимир Путин] за отсрочване - винаги съм знаел, че е много умен!“ - написа тогава Тръмп в Twitter.

Въпреки това, още през януари 2018 г., Путин осъди публикуването на новия списък със санкции на Министерството на финансите на САЩ, който включваше 200 имена на хора, близки до руското правителство, и нарече подобни мерки от страна на Вашингтон „враждебен и глупав“ ход. „Зад всеки от тези хора и зад всяка от тези структури стоят обикновени граждани на страната ни, трудови колективи, цели индустрии. Тоест, всъщност всички ние, всички 146 милиона, сме поставени в някакъв списък. Какъв е смисълът от подобни действия, не разбирам.“, подчерта руският президент в тази връзка.

„От гледна точка на Русия този списък доказа, че САЩ виждат цялото руско правителство като враг и че списъкът е страничен продукт на „политическата параноя“, от която страдат американските законодатели“, пише The American Conservative. Високопоставени руски служители дори тогава предупредиха, че последиците от подобни действия на САЩ ще бъдат „токсични“ и ще подкопаят перспективите за сътрудничество за години напред, се казва в статията.

Но въпреки че президентът Тръмп встъпи в длъжност, "искрено възнамерявайки да се разбере с Русия", включително да облекчи санкциите, наложени от администрацията на Обама, съществуващата реалност на руско-американските отношения, особено когато се гледа от гледна точка на Конгреса на САЩ, "изискваше по-строг режим на санкции", обяснява авторът. В резултат на това всички тези санкции, списъкът на които при Тръмп само продължава да се попълва, оказаха отрицателно въздействие върху руската икономика, забавяйки нейния растеж и лишавайки я от чуждестранни инвестиции.

В отговор президентът Путин "се опита да демонстрира сдържаност" пред нарастващия натиск на западните санкции, но неотдавнашният пакет санкции срещу руския енергиен сектор се превърна в "последната капка, подчертава статията. И когато искането на Саудитска Арабия да намали производството на петрол съвпадна с спада на глобалното търсене поради епидемията от коронавирус, Русия реши, че е време да нанесе ответен удар на американците, пише The American Conservative.

Изборът на времето за подобен ход се оказа доста любопитен, предвид масата хипотези за съществуването на някаква „лична връзка” между Тръмп и Путин, се казва в статията. Въпреки това през последните няколко месеца руският лидер ясно демонстрира, че „търпението му към Тръмп приключва“, отбелязва авторът. По-специално в интервюто си през лятото на 2019 г. Путин описа състоянието на руско-американските отношения по следния начин: „Те [отношенията] деградират, стават все по-лоши и по-лоши. През последните години по отношение на Русия настоящата администрация вече е взела, по мое мнение, няколко десетки решения, свързани със санкциите."

Отначало руското ръководство се надяваше, че Тръмп ще може да промени траекторията на отношенията между двете страни по положителен начин - но това не се случи, подчертава статията. Вместо това, според Игор Сечин, ръководител на „Роснефт“, руската държавна петролна компания, сега САЩ използват своите значителни енергийни ресурси като „политическо оръжие“, започвайки ерата на „насилствения колониализъм“, която има за цел да разшири американското производство и световния си пазарен дял в ущърб на другите страни, пише The American Conservative.

От руска гледна точка нарастването на американското производство на нефт, чиито обеми се удвоиха от 2011 до 2019 г., както и закрепването на статута на нетен износител на нефт за САЩ, бяха пряко свързани с отслабването на възможностите за износ от страни като Венецуела и Иран, чрез въвеждането на западните санкции, обяснява авторът. И ако Москва все още може по някакъв начин да се примири с това, докато ембаргото беше насочено към трета страна, неотдавнашното решение на Вашингтон да наложи санкции на руския енергиен сектор беше сигнал, че сега „жребият е хвърлен“, се казва в статията.

И ако целта на „ценовата война“ на Русия беше да принуди американските петролни компании да „споделят болката“, тогава можем да предположим, че тя вече е успешно постигната, заявява The American Conservative. За производството на шистов нефт, което използва толкова скъпия метод като хидравлично разбиване, за да бъде икономически изгодно, цената на барел нефт трябва да варира от $40 до $60 за барел. Това беше такава рамка, която Саудитска Арабия се надяваше да запази, когато предложи на Русия да намали допълнително производството, но Русия отказа, припомня авторът.

Поради резкия спад на цените американските производители на шистов нефт, обременени от огромни дългове и високи производствени разходи, ще пострадат сериозно, ако „ценовата война“ на нефтения пазар продължи по-дълго, предупреждава авторът. Още сега, когато цената на барел петрол падна до $35, се заговори за фалит и масови съкращения. И всичко това не обещава добро за Тръмп на предстоящите избори, се подчертава в статията.

Междувременно е очевидно, че Русия няма да се откаже и е малко вероятно да тръгне назад в близко бъдеще, пише The American Conservative. Руското министерство на финансите уверява, че ще може да балансира бюджета при цени на нефта, вариращи от $25 до $30 за барел през следващите пет или дори десет години, авторът отбелязва: „Едно е ясно: американските производители няма да могат да направят същото.“

Освен това Москва изобщо не е поела по този път в името на забавлението, гласи статията: „Целите ѝ бяха ясно изразени - да унищожи американския шистов нефт и разходите за тази стъпка, както икономически, така и политически (включително поражението на Тръмп на предстоящите президентски избори през 2020 г. години) бяха пресметнати предварително. След като развихри ценовата война на нефтените пазари в навечерието на началото на кампанията за президентските избори в САЩ, Путин недвусмислено демонстрира, че вече не смята Тръмп за „ценен кадър“ - ако изобщо някога е бил такъв.“

Можете да си играете с „руската мечка“ дълго време, без да получавате никаква ответна реакция, се казва в статията. Но както каза адмирал Джош Пейнтър, герой от книгата на Том Кланси „Ловът на Червения октомври“, руснаците „няма дори да натрупат и купчина без план“, подчертава авторът: „И сега ние знаем каква може да бъде реакцията: когато Империята удари, тя удря много силно."

Превод: М. Желязкова, "Поглед.инфо"

Източник: "Завтра.ру"