2 912 0

Мусала или Свети Иван Рилски?

За българските имена на българските села, градове, гори, планини...

Мусала или Свети Иван Рилски?
Снимка: БГНЕС
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Изминаха 142 години от освобождението ни от едно тежко, петвековно робство, което някои купени историци и журналисти, наричат цинично „присъствие”. Като един грозен остатък от него са турските топоними – имената на много наши села, градове, природни местности. Част от тях са побългарени / например Ески Заара в Стара Загора или Пазарджик, Севлиево/, но това не може да промени техния небългарски произход и тяхното съдържание.

И защо у нас е така, докато във всички страни, минали през периоди на чуждо владичество или робство, топонимите са променени?

Повечето от европейските държави, особено тези от Източна и Централна Европа са били под нечие чуждо робство. Но в нито една от тях няма да срещнете топоним от езика на поробителя им. Никоя уважаваща се държава не би го допуснала. Само ние! Защото нито Вроцлав от Полша е Бреслау и Гданск е Данциг, нито Любляна от Словения днес се казва Лайбах, нито Братислава от Словакия е Пресбург или пък Карлови вари – Карлсбад. Списъкът е дълъг...В съседна Гърция няма да срещнете нито едно турско- арабско име, а и българските от Беломорска Тракия отдавна звучат по гръцки! Да не говорим за самата Турция, където древните гръцки и византийските имена са отдавна потурчени, както сега се потурчват старите християнски храмове....

След 1878 година новата българска държава започва да променя старите турски топоними.

В книгата на П. Коледаров и Н. Минчев "Промените в имената и статута на селищата в България 1878 - 1972 г." през периода 1878 - 1912 г. са отпаднали около 560 турски имена. През периода 1920 - 1934 г. са преименувани 2091 селища. От 1935 - 1944 г. са сменени 432 названия. След 1944 г. са променени имената на повече от 700 селища, като 25 на сто от тях са получили антропоними на "видни държавници", 4% са подменени със "символи на прогреса", а едва за 10 процента може да се предполага, че са сменени турските им названия. Но въпреки това немалко от тях все още не са получили достойните си български имена. Според изследване на журналиста и поета Борис Данков в днешна България сега над 130 селища в страната носят турски имена: Абрит, Аврен, Айдемир, Алтимир, Алфатар, Арда, Арзан, Арпаджик, Арчар, Белеврен, Боаза, Булаир, Ведраре, Гоз, Джебел, Дръндар, Дуванлии, Дуранкулак, Егрек, Зеблил, Ирник, Кайнарджа, Караисен, Карабунар, Карапелит, Конак, Конаре, Конуш, Кочан, Късак, Мезек, Мустрак, Оман, Скутаре, Табан, Тузлата, Хайредин, Чарда, Чилик, Шиливери... Наистина списъкът е смущаващо дълъг. И ако само прелистим днешния пощенски указател на България ще останем направо шокирани! Но тъй като днес България е почти само София, а в София не знаят това, и нехаят за останалата част от България, в тези градове и села българите живеят с тези небългарски топоними. Да не говорим за претенциите на някои среди и Турция към тях...

Под разни несъществени предлози,

въпреки предложението на група политици, уважаваният президент Румен Радев, подобно на своя несъществен, комичен предшественик Плевнелиев, отказва засега да се промени името на най- високия български връх / 2925 м/.

Идеята е да бъде именуван СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ, на най- великия български светец, като се премахне турското име Мусала, което означава „Слава на Алаха” или нещо като крясъка „Аллах Акбар!” / Аллах е велик/, с което днес ислямските терористи тревожат нашата Европа. / Интересно е да припомним, че от 1947 до 1962 година този най- висок връх на Балканите носеше името на съветския диктатор Сталин, което всъщност бе натрапено и на прекрасната Варна!/

Да, наистина, всичко това е твърде срамно и обидно за нас, българите и за нашата древна страна. Всички български топоними / имена на местности, населени места, върхове/ в заграбените след войните от Турция и Гърция изконни български земи са турски и гръцки. Само у нас следите от това петвековно варварско азиатско робство, осакатило ни в много отношения, са още налице. В страната наистина ни има голям брой грозно звучащи турски имена като: Кайлъка, Кърджали, Саръ баир, Аязмото, Хаинбоаз, Бакаджика, Хисарлъка, Бузлуджа, Делиормана... Турците и днес наричат България – Булгаристан, а на Русе и Пловдив казват Русчук и Филибе. Да не говорим за турските карти на Балканите, в които половината България, заедно с Варна, е турска!

И защо нашият хубав древен град Вишеград трябва носи грозното, напомнящо за зверствата през робството име Кърджали?

Опитите за неговото "облагородяване" са наистина безсмислени (че това било име на едва ли не изстрадал проповедник Кърджа Али?!). Докато то идва от името на известния кървав завоевател от времето на султан Мурад I (1360 - 1389), покорил с огън и меч българските селища в Източните Родопи.

Защо един древен християнски храм край Варна, все още се казва Аладжа манастир, а не носи името на светец? Къде е църквата ни? И защо и тя да не си каже думата и за Мусала? Всъщност, нашата църква просто спи... Примерите са много. Срамно е, че се случва това. И трябва да го решим ние, българите, а не само един човек, макар и сега президент.

Мисля, че новата власт и новият парламент, които ще дойдат, надявам се скоро!, ще ни предложат един нов Закон за селищните названия в България, с който веднъж завинаги да се сложи точка на абсурдите с българската топонимия. Така ще изчезнат тези „следи от робството”, тези „синини от бича”! Защото патриотите, въпреки лозунгите и обещанията си, не го направиха. Не успяха да премахнат и противоконституционните новини на турски език по БНТ...

Поставете оценка:
Оценка 4.5 от 92 гласа.