До доволните от тази България

До Доволните от Тази България, Вярващите в Успешните Мандати, Уплашените от Живота след ГЕРБ,

Здравейте, доволни хора,

Отдавна се каня да ви пиша директно, но все се отказвам. Май е време.

Виждали ли сте отблизо „гаснещ“ човек? Аз съм виждал. Лампичката на живота му не спира от раз, а почва да мъждука, да припуква и става все по-слаба, достатъчно дълго и мъчително време преди да изгасне. Органите на този човек се изключват един след друг - бъбреци, дробове, мозък, сърце. Животът напуска тялото все едно излиза през множество врати, които тряска зад гърба си за последно.

Държавата също е организъм - съвкупност от системи, които работят в синхрон. През последните години наблюдавахте някои от тези системи да отказват, но сякаш не видяхте, защото властелините на вниманието ви се стараеха да показват други, уж работещи неща - магистрали, инфраструктура, евроинтеграция.

Пред очите ви заби образователната система, но вие дори не забелязахте. Радвахте се истински като успеете да изпратите детето си да учи в чужбина, намирахте това за личен успех, нали? А защо, ако тук имаме стабилна образователна система, създаваща успешни индивиди?

Отказа и правосъдната система. Уж чухте за фалита на една голяма банка, тясно обвързана с властта. В небитието изтекоха милиарди, но не получихте никаква яснота как, защо и къде потънаха те? Оказа се, че важни дела остават без изход, без присъди, без виновни. Под отговорност се подвеждаха малцина – дребни престъпници или неудобни вече слуги на измамата. А вие продължихте да вярвате, че има върховенство на закона, защото това ви внушаваха ежедневно, чрез послушни медии и откровени лъжи.

Само че времето на заблудата ви е на път да приключи. За броени дни пред очите ви ще рухне най-болната система на държавния организъм. С години тази система беше съсипвана, къде нарочно, къде от некадърност. Изкуствено се поддържаха шепа болници, а останалите бяха оставени да се разпадат. Създаваха се зависими здравни администрации, оглавявани от аристократично самовлюбени медицински чиновници. Хиляди кадърни лекари бяха принудени да си съберат багажа и да отидат навън. Медицинските сестри бяха публично унижавани, тъпкани и презирани. Санитарите работеха на две-три места, в условията на мизерия и принудителна просия от пациентите. Всичко, което вие инвестирахте под формата на осигуровки, потъваше в бездънния джоб на зле управлявана здравна система. А вие, като пациенти, си плащахте допълнително и чаршафите, и хаповете, и доброто отношение от страна на персонала.

Тоя проклет вирус може да не ви докопа, но ще ви отвори очите. Ще видите как се срива системата, от която не се нуждаете ежедневно, но опирате до нея, когато нищо друго не е важно за вас. За броени дни тя е поставена в ситуация на колапс. В болниците има трагично малко персонал, който е на ръба на силите си още сега, когато дори не сме стигнали в подножието на здравната криза. Бяха отменени планови операции, планови приеми. Да, вие, доволни хора, може и да не умрете от Ковид, но може да си отидете от хиляди други неща, за които здравната система в момента няма никаква възможност да се погрижи.

За тази грозна ситуация не е виновна заразата. Виновни са онези, които въпреки надвисналата здравна криза продължиха да източват еврофондове за строеж на магистрали, вместо да ремонтират болници, в някои от които санитарите мъкнат болните с одеяла по стълбите, понеже няма асансьори! Купуваха изтребители за милиарди, вместо да отделят пари за подмяна на допотопното оборудване в здравните заведения! Хвърляха по петдесетачка на пенсионерите, вместо да се опитат да опазят тази най-застрашена група от нацията ни от това, което предстои!

Скъпи доволни хора, вие не сте виновни, че искрено сте искали всичко това, което ви внушава пропагандата, да е вярно. Да сме една разцъфнала райска градина в края на Европа.

Време е да си отворите очите.

И да, това, което ще видите изобщо няма да ви хареса.

Но по-добре да живеете в кошмара на истината, отколкото да живуркате в омаята на лъжите.

Само тогава имате някакъв шанс да оживеете, всъщност.

С извинение,

Радослав Бимбалов, един от вас