Изкуственият политкоректен език

Коментар на Хачик Лебикян

„Хората няма да въстанат, докато не се осъзнаят, а не могат да се осъзнаят, преди да въстанат.”
Джордж Оруел

Джордж Оруел описва „новговора” като изкуствен език, създаден да ограничи мисленето и да спомогне за манипулиране на хората. Политически коректната реч е вид манипулация, тя противоречи на свободата на словото, нарушава правото на изразяване, налага самоцензура и ни унижава.

Никак не е комична жалбата, подадена у нас заради продаваните бишкоти „Негърче”. В САЩ на бял човек е забранено да произнася думата „негър”, защото се определя като мотивирано от расова омраза. Но чернокожите може свободно да я употребяват.

Там дори не ги наричат „чернокожи”, а афроамериканци. Ами ако някой бял човек от ЮАР се пресели в САЩ, и той ли ще е „афроамериканец”? А там има ли „евроамериканци”, например? В тази страна се стигна до парадокси да се махат некоректни думи, смятани за расистки като „негър” и „роб” от художествени произведения, превърнали се в световна класика: „Чичо Томовата колиба”, „Том Сойер”, „Приключенията на Хъкълбери Фин”, „Пипи дългото чорапче”. Цензуриран е дори Шекспир заради шеги с евреи.

В публичното пространство и у нас витае страх, че не бива да употребяваме политически некоректен език, защото той се разглежда с т.нар. „език на омразата и ксенофобията”. А тези неща са съвсем различни. Под „език на омразата” се разбира изразяване на отрицателно отношение към хора от други раси, религии, пол, сексуална ориентация и т.н.

Политическата коректност няма нищо общо с доброто възпитание. Замениха точни думи с неясни изрази: „турско робство” с „османско присъствие”, „инвалид” с „човек с намалена трудоспособност”, „психично болен” с „човек със специални потребности”, „глух”, „сляп” „ням” с „човек с нарушен слух”, „зрение”, „говор”. Това е насилие върху обикновеното говорене. В тези думи няма отрицателно отношение, не се цели да се подиграе или обиди някого.

Просто се констатира един факт.
Разни „всезнайковци” ни внушават вина, ако посмеем да изречем „селянин”, „циганин” или „негър”. Това е изкуствено привнесено отвън, защото хората от нашите земи от векове са били толерантни към „другите” и не носят комплексите на бивши робовладелци, колонизатори, нацисти и аристократи. За нас сами по себе си тези думи не са т.нар. „език на омразата” , не са обидни и не съдържат негатива оценка. Тя е само в съзнанието на шепа грухтящи хора от различни агитки по стадионите. С тях трябва да се бори обществото, с ксенофобията, използвана с политически цели, а не с думите.

Какво ще правим с класически произведения като „Десет малки негърчета”, със „Селянинът с колелото”, с „Цигански барон”, с израза „циганско лято”. Ще се забрани ли българската песен „Искам да съм негър в щата Алабама”? Или и тях трябва да ги преведем на политкоректен език по примера на САЩ? Там заглавието на романа на Агата Кристи от десетилетия е „Не остана никой”, а островът, където се развива действието от „Негърски” е преименуван на „Войнишки”. Във Франция този бестселър от тази година се нарича „Те бяха десет”.

Така нашият филм трябва да се казва „Човекът, който живее извън града, с колелото”, а оперетата да наричаме „Ромски барон”. Народонаселението вече приема за нормално, че момичетата са „тийнеджърки”, а не девойки, че са „ученици” и „студенти”, а не „ученички” и „студентки”. Било обидно ако се обърнем към жените, с които работим с „колежки” .

Сексизъм било, ако се каже за една жена, че е „лекарка” или „учителка”, но не е сексизъм, ако тя е „манекенка”, „моделка”, „плеймейтка” или „пиарка”. Защо е този двоен аршин? Докога ще мълчим и ще търпим този езиков терор?