За картончето от ДС и $30 дневни

Коментар на Юлияна Методиева във "Фейсбук"

Актьорът Мариус Донкин е професионалист. Заслужено пое директорския стол на Народния театър и с право си очаква награда за творческия му юбилей. Не е обаче в правото си да спори с Комисията по досиета затова дали е бил сътрудник на ДС или напротив.

Днес адвокатът му си къса ризата и се кълне, че подписът на актьора в "онова" картонче е фалшив. Самият Донкин казва, че пише по-дребничко, което доказва, че подписът му за удостоверяване на съгласие да сътрудничи на тайните служби не отговаря на истината. Адвокатският хляб се вади с пот на челото и с дебели лъжи. Ако Административният съд - София им се хване - хване! На актьора Донкин пък е простима театрално изиграната невинност. Актьорът винаги трябва да е в роля. Дори в живота.

Изчитам дебелото досие на един от колосите на психиатрията у нас Тома Томов. Скандалните разкрития в него са за филм със заглавие „Как затварях очите на Запада за убийството на Георги Марков“. Или пък статия, поставяща въпроса „Можеше ли Москва да навреди на повече хора в София?“И заключението не, не можеше. Психологическата повреда на българите е видима и днес. Например, неспособността им да различават истината от лъжата, защото им е по-удобно. Или пък как по правило неизбежните фрустрации пораждат желанието да търсиш виновници навън, а не да се справяш със злото и дефектите на самия себе си. Между впрочем, лесният български революционизъм днес е компенсация на дългите срамни мълчания по време на комунистическия уют за кариерата. Така ли е?

Публиката като цяло избягва да чете архивите на тайните служби. Мнозина казват, че не искат да си развалят настроението и мнението за любовника, който е свалял звезди от небето срещу доноси до Шесто главно управление на ДС. Писал, пък и получавал пари за това! Гореспоменатият Тома Томов е получавал например освен останалото и по 30 щатски долара дневни от черните полковници. За онези времена сумата не е малка, но пък е срамно да се разписваш за нея в счетоводните тефтери на ДС. Томов е разбивал митовете на Запада насочени срещу здравия социалистически човек.

Патриотично е сочел с пръст суицидния норвежец, или наркозавизимия американец и е изписвал безброй листове хартия за това в името на родолюбивата му благодарност, че е член на БКП и е родом от страна колкото човешка длан.

Какво ли ще каже Административният съд след 10 дни за „фалшивото“ картонче на актьора, не е от огромно значение. Тома Томов го оповестиха като „агент Рачев“ преди години, но това не се отрази и с една миниатюрна част на успешната му преди и сега професионална биография. Сигурна съм, че Мариус Донкин ще си получи и лауреатската награда в чест на неговата 70 годишнина.

Новият министър на културата вече доказа, че не е особено гнуслив на тема кой е бил агент на ДС. Голяма работа, пишел доноси, ами могъл – писал!