Партиите на протеста тласкат БСП към ГЕРБ

БСП оцеляваше и се изправяше винаги, когато падаше препъната от събития или народен вот. Така беше и при краткото управление на Филип Димитров, и след фиаското на Виденов. Така стана и след завръщането на Симеон и "вихрушката" НДСВ, та дори след появата на Борисовата ГЕРБ.

Ситуацията днес е различна. БСП претърпя тежка загуба на изборите на 4 април, при това без да е управлявала. Парадокс, но само на първо четене. Дебютът на "Има такъв народ" на изборната сцена не само прати Борисов и ГЕРБ в бокса за спешен ремонт и смяна на тактики и идеи, но се превърна и в наказателна акция към единствената реална опозиция на ГЕРБ в предишния парламент.

Не беше честно към Столетницата, ще кажат някои. Може и така да изглежда за някои периферни наблюдатели, но за хората, които отблизо следят процесите на политическия битпазар, случилото се е напълно логично. И няма никакво значение какъв е бил вотът за партията на Трифонов - емоционален, ирационален, протестен или какъвто и да е. Той е факт. Хората на Слави отнеха ролята на БСП в препъването на гиганта, управлявал от 2009 г. и прибраха чудовищен брой протестни гласове, голяма част от които щяха да отидат при БСП. Щяха. Но само в един свят без "Има такъв народ".

Беше ли БСП на протестите - беше. Подкрепяше ли ги през цялото време - подкрепяше ги. Предаваше ли всеки ден часове наред партийната им телевизия шествията и протестните акции - предаваше. БСП ли издигна за президент човека, позволил си пръв да извика с вдигнат юмрук "Мутри, вън!" - тя беше. Но всичко това се оказа категорично недостатъчно партията да бъде припозната от хората като носител на промяната, а протестните партии да я приемат за една от тях. На Позитано се убедиха, че е кауза пердута да бъдат официално обявени за "активни борци" срещу ГЕРБ и това да им даде някакъв дивидент. И прецениха да тичат по тяхната писта.

А това може би не е грешка.

Насила хубост не става. Казал го е същият този народ, който прати БСП на трето място на 4 април, късайки живо месо от снагата на Столетницата за сметка на дебютантите на Слави. Нито една друга партия не е нанасяла такава щета на БСП, както появата на "Има такъв народ". И ако в краткия живот на "покойното" Народно събрание Нинова декларираше, че партията би подкрепила едва ли не безусловно кабинет на протестните партии, това става все по-малко вероятно при сходна конфигурация в следващия парламент. От "Има такъв народ" стократно заявиха, че не само не биха влезли в коалиционни отношения с БСП, но не им трябва и подкрепата им. БСП не остана длъжна и през последните седмици станахме свидетели на масиран огън и от двете страни.

Катализатор се оказаха и изборите в Благоевград, където, според Нинова, ГЕРБ играли за кандидата на "Има такъв народ" - спечелилия вота Илко Стоянов. А какво да кажем за престрелките между Румен Петков и Мая Манолова?! Картите са свалени, вече никой не прави мили очи, а се бори за всеки спасителен глас.

Да тича БСП по своя писта - как да е. Но я си представете следния сюжет. Казват си на Позитано: щом не ни броят за поборници срещу авторитарното управление на Борисов, сега ще видят те.

И ако осъмнем на 12 юли с половин процент преднина на ГЕРБ и Даниел Митов пръв се докопа до заветния мандат, седмицата може да завърши с тройна коалиция - ГЕРБ, БСП и ДПС. И няма никакво значение какво са говорили, обещавали и за кое са си късали ризите БСП и ДПС - те ще намерят начин да обяснят решението си, нали затова е политиката. Ще измислят едно "Правителство на националното спасение" и готово. Спешно е. Почти колкото при обществена поръчка без конкурс. Без значение дали Българските патриоти са влезли в новия парламент или пак ще гледат пленарната зала по телевизора.

Едно такова развитие би бетонирало и позициите на Нинова в партията, която е раздирана от вътрешни катаклизми именно заради крайната неприязън на председателя ѝ към ГЕРБ. С един удар Корнелия Нинова ще запуши устите на вътрешните си хейтъри, а партията отново ще бъде управляваща. Нали това е целта на всяка политическа сила?

Звучи ви фантастично? Ок, но хипотетично е възможно. И ако това се случи, вината ще е изцяло в партиите на протеста, които по-добре да не бяха се занимавали изобщо с БСП, отколкото да я хулят ненужно. Така, както сега се чудят кой министър от служебните да задържат в победния си кабинет и чертаят розови планове, така може да останат с пръст в уста и да им се наложи да стягат нови протести.

А дали народът ще има ищах отново да излезе по площадите - той си знае.