Една от загадъчните фигури на германския бизнес

Всяка седмица по един или друг повод различни личности намират място в новинарските емисии. Електронното издание Euromag запознава обществеността с тях от един по-различен ъгъл. Тази седмица човек, който през по-голямата част от живота си е предпочитал да остане в страни от медийно внимание, зае челните страници на вестниците с новината са смъртта си.

Отто Байсхайм е един от загадъчните германски милионери, който сложи край на живота си заради неизличима болест. Това негово решение е само епизод от внушителния живот на един от основателите на Metro Group, който преди 50 години извърши своеобразна революция в търговията на дребно.

Байсхайм е роден на 3 януари 1924 г. в град Есен (област Рур), един от големите промишлени региони на Федералната Република. Родители му не са били богати, което е и причината да не посещава училище. Започва да изучава кожения занаят, но след време се насочва към търговията.

Отто Байсхайм е една от загадъчните фигури на германския бизнес. Този мултимилиардел през целия си живот не даде нито едно интервю. Счита се, че зародишът на неговата скромност се крие в юношеските му години.

Един интересен детайл от автобиографията му е, че е служил в елитно подразделение „Лейбштандарт СС Адолф Хитлер”, което е било под личното командване на фюрера.

Младият човек, който дори не е завършил училище, попада в доста сложна ситуация след края на войната – можел е само да воюва и търгува. Решава да се занимава с последното. Между 40-те и 60-те години на миналия век беше времето, когато се формираха световните търговски гиганти като шведската IKEA и американската Walmart. След като отива в САЩ, за да се запознае от близо с американския начин на правене на търговия на дребно той се връща в Германия и заедно с фамилията Шмидт-Рутенбек и холдингът Franz Haniel & Cie през 1964 г. основава компанията Metro като открива първия магазин в Мюлхайм. Юридически Отто не е основател на Metro, тъй като се присъединява към компанията в качеството на генерален директор на магазина в Мюлхайм. Две години по-късно обаче вече е пълноправен собственик на веригата.

За германците това е нов вариант на търговия. Магазините Metro Cash & Carry бързо набират популярност сред ресторантьори и хотелиери. Покупката на по-големи количества дава възможност на търговците да икономисат от доставка и да не плащат за количества, които не са им нужни.

Компанията много бързо се разраства и преминава извън пределите на Федералната република. Към днешна дата Metro Group присъства в 32 държави в Европа, Азия и Африка като има 2200 магазина. Годишният оборот надхвърля 66 млрд. USD, а пазарната капитализация е над 7.9 млрд. EUR.

През 1990 г. Байсхайм се оттегля от управлението на Metro и бизнеса. Четири години по-късно напуска и Съвета на директорите на компанията, а през 2009-2010 г. намали своя дял в Metro до 10%.

За личния живот на Байсхайм се знае изключително малко. Известно е, че е получил швейцарско гражданство през 1988 г. През последните години е живял в няколко държави – през лятото в швейцарския Бар, а през зимата в Маями. Притежавал е също така апартаменти в Париж, Лугано (Швейцария) и Ротах Егерн в Бавария.

Известно е също така, че активно се е занимавал с благотворителност, макар и най-приближените около него да казват, че далеч не са знаели за всичките проекти на милиардера. Така например, през 1990 г. купува правата върху 2500 филма на медийния магнат Лео Кирх и така го спасява от банкрут. Също така до 1995 г. е съсобственик на телевизионния канал Kabelkanal.

На 10 януари 2004 г. на Потсдамският площад в Берлин е открит комплекс, чиято стойност е 463 млн. EUR. В него са разположени два петзвездни хотела от луксозните вериги Ritz-Carlton и Marriott. Комплексът Отто построява в памет на своята съпруга Инге, с която живее 50 години.

Състоянието на Байсхайм възлиза на 3.3 млрд. EUR към март 2012 г. по данни на Forbes. То ще бъде поделено между двата благотворителни фонда – в Мюнхен и Бар.

Съоснователят на Metro, често е наричан в пресата „човекът без лице”. Той винаги е избягвал медиите и никога не е давал интервюта. На общите срещи със служители на Metro другите рядко са го разпознавали. Страхувал се е от покушение и не един и два пъти е пътувал по света под чужди имена, като например Луиджи Фонтан и Бернар Дютуа.