Доц. д-р Петър Николов: Времето за протестните партии тече бързо, за Борисов - бавно

- Доц. Николов, ще се състави ли правителство с третия мандат в този парламент, или ще идем на нови избори?

- Положението е 50 на 50. Просто партиите на протеста са в клопка и нямат правилен ход. В момента, в който започнат да съставят правителство, виждат всички негативи, които това ще им донесе, и се дърпат назад. Тръгват към нови избори, виждат, че нещата пак не са наред и отново се стряскат. Решението, да има или да няма правителство, ще дойде случайно, в резултат от този нервен танц, а не в резултат от някакъв стратегически дебат.

- Добре, но защо се стигне до всичко това? Никога досега не е било толкова трудно партиите, влезли в парламента, да намерят прагматичните решения и да излъчат управление. Кое днес е по-различното от всеки друг път?

- Малцина си дават сметка, че българската избирателна система в този си вид - пропорционална, със сравнително нисък праг и със система за изчисление на мандатите Хеър-Ниймайер, предполага именно такива парламенти, каквито виждаме в момента. Раздробени, с четири-пет-шест, сравнително равностойни партии, представени в тях. От тази гледна точка, досегашната ситуация, в която се появяваше една голяма доминираща партия, по-скоро беше аномалия и трудно ще се повтори скоро. Ако приемем тази даденост, ще видим, че ключът от управлението на България ще е в ръцете не на тези, които успяват да вземат най-много гласове, а в тези, които умеят да водят разговори и да създават съюзници. Протестните партии това не го умеят, защото са създадени на основата на пълното отрицание. Не го умеят и ИТН, защото са особен политически продукт - третата след „Атака“ и НФСБ политическа партия, която възниква от телевизия. И носи всички дефицити на тези свои предшественици - говори с монолози, от позицията на последна инстанция, без опоненти, без изслушване на чуждото мнение. И ето, че изведнъж тези хора попадат в парламента и са принудени да направят правителство. Как решават да го осъществят? Ами просто започват да се карат на всички, говорят им назидателно или подигравателно и очакват някой да се впечатли и да им ръкопляска. Обаче не са в студио, публиката им не е платена и няма светещи надписи „Applause“. Партиите на протеста бързо разбраха, че няма да се разберат и се върнаха към това, което умеят. Да говорят сами на себе си, в най-добрия случай - на своите избиратели. Затова и е толкова важно за всички да не допускат ГЕРБ и Бойко Борисов до разговора за управлението. От клетвите, че няма да се говори нито с БСП, нито с ДПС, нито с ГЕРБ, остана само ГЕРБ. Защо? Защото всички в парламента знаят, че мачът ще свърши в деня, в който допуснат Бойко Борисов в разговора. Седмица по-късно той ще е новият стар властелин на българската политика, защото може да комуникира с всеки и знае какво и колко да му даде, така че събеседникът му да остане доволен.

- Факт е, че в един момент наистина започна да се чува тезата, че трябва да се потърси и ГЕРБ за да се постигне някакъв минимален консенсус. Видеото с полицейското насилие обаче сякаш накара тези гласове да замлъкнат...

- Цялата тема за полицейското насилие беше изкуствено повдигната от президента, Манолова и ДБ с прозрачната цел ГЕРБ да се върне в изолатора, а ИТН на масата на преговорите и фалшът на цялата операция личеше отдалеч. Да, на показаните кадри се виждат отвратителни прояви на насилие над хора, които не могат да се защитят. И да, наказанията, които тогава са били наложени над виновните лица, са недостатъчни. С това всички сме съгласни. Оттук нататък обаче, се появяват съчиненията, в които никой здравомислещ човек не вярва, колкото и Хаджигенов, и Тони Цонева да ги повтарят с фанатичен блеснал поглед. Защото Борисов не е диктатор, който е завзел властта си и я е държал с репресии и насилие, а нормален европейски политик, който управлява тогава, когато печели избори и остава в опозиция тогава, когато ги губи. Това го знае всеки българин, реално го знаят дори Цонева и Хаджигенов. Знаят и още нещо, по време на протестите от 2020 г., стратегията на Бойко Борисов беше именно да не допусне насилие, заради което полицията през цялото време беше удържана и не u се позволяваше да разгонва блокадите на улици и булеварди, нито да отговаря на провокациите. И това се дължеше не на добрината и алтруизма на Бойко Борисов, а на убеждението му, че допусне ли окървавяване на протеста - кабинетът моментално ще падне. Всички знаят и обратното - организаторите на протеста целяха тъкмо да предизвикат полицейско насилие и тъкмо поради това всичките им акции целяха ескалация на напрежението. От тази гледна точка е очевидно, че кадрите които видяхме, са резултат от изпускане на нервите и пренебрегване на заповедите от страна на отделни полицаи, а не наредена от властта репресия, както говорителите на протестните партии се опитват да ни убедят.

- Чува се обаче и обратната критика, че Борисов загуби властта именно, защото толерираше протеста на шепа „умнокрасиви“, че с необяснимото си отношение към тях, той ги превръща в нещо много повече, отколкото са те в действителност. Ако подобни протести се организираха от националистите например, които имат, общо взето, сходна електорална тежест с тази на градските либерали, щеше ли стратегията на ГЕРБ да е същата?

- Борисов винаги е изпитвал нерационален респект към демократичната общност, всъщност много по-голям, отколкото те заслужават. Защото той идва от един силов свят - пожарна, полиция, бойни изкуства, охранителен бизнес..., постигнал е всичко там и иска да се докаже и пред отличниците, слабите момченца с очилата и да ги впечатли. Затова ги вкара във властта още при първото си правителство, в което по собствените му признания е имало 5-6 министри, препоръчани от Иво Прокопиев. Вкара ги в управлението и при второто си правителство, когато Реформаторският блок също имаше непропорционален на електоралната си тежест брой министерски кресла. Тогава му се качиха на главата. Христо Иванов предложи конституционни промени, чието приемане зависеше изцяло от ДПС. Радан Кънев се срещна с Местан и договори „исторически компромис“ с него. Накрая ДПС се дръпна, промените не минаха и те обявиха Борисов за виновен. Обявиха и, че напускат властта и започнаха да гласуват с БСП, но не извадиха кадрите си от управлението. Въпреки това, Борисов щеше да ги вкара и в третото си правителство, ако Радан и Христо не се бяха изпокарали, разцепили и изпаднали извън парламента. Останаха извън правителството по своя вина, но понеже нямат никаква авторефлексия, обвиниха Борисов и смъртно му се обидиха. И тъй като демократичната общност е твърде малка, за да постигне самостоятелна победа, започнаха да търсят нов Борисов, някой достатъчно популярен, който да ги вдигне на раменете си и да им поднесе властта на тепсия. И откриха възможно най-неподходящия човек - Слави Трифонов.

- Защо Слави Трифонов се оказа толкова неподходящ?

- Защото, за разлика от Борисов, който нерационално уважава градските либерали, Слави Трифонов нерационално ги презира. За него те са боклук, политически отпадък, тъпанари, с които не вижда причина да говори. Цялата публична кариера на Слави Трифонов е минала в умилкване на силоваците - мутри, гангстери, медийни босове. Защо? Защото той е момчето с виолата от Консерваторията. Добро момче, което се прави на мутра, а не е. Затова са му джиповете с охрана, за да си играе на гадно копеле. Затова пее гангстерски песни, носи тъмни очила и гледа лошо. Даже по едно време беше написал на колата си „Добрите момчета отиват в Рая, лошите - където си искат“. Татуирал се е. И изведнъж идват онези лигльовци от ДБ и започват да му дават акъл, без да схващат, че със самото си присъствие вече го обиждат. Отива Христо Иванов при Слави и мисли, че той ще го посрещне, както го е посрещал Борисов - ще му се радва, ще го ласкае, ще чуе идеите и предложенията му... А онзи седи, гледа лошо и му вика: „Кой си ти бе, предлагач!?“

- В крайна сметка няма ли всичко да се реши, когато ДБ и ИТН се смирят и отново влязат в диалог помежду си?

- Може да се мине през още едно усилие в тази посока, но то ще е разрушително и за двете групи. За разлика от Борисов, за когото времето тече бавно - може да си прави планове за следващите четири-пет, дори десет години, за Трифонов и Иванов времето тече много бързо. Те са на гребена на вълната и трябва да действат преди да ги потопи. Във врата на Трифонов диша Костадинов, по-зъл и по-обигран популист от него. Диша прочее и самият Борисов, който много скоро ще започне да си връща избиратели обратно. Във врата на Иванов пък диша Кирил Петков, който очевадно е и по-красив, и по-умен, т. е. далеч по-автентичен лидер на умнокрасивите. Часовникът тиктака и още едно фиаско ще е последно и за ДБ, и за ИТН. Затова някой ще трябва да се жертва, да си изглади ризата и да хване шосето за Банкя.

- Какво означава това? Може ли Борисов да се върне начело на българската политика по някакъв начин?

- От него си зависи. Той е в луксозната позиция да е постигнал почти всичко, което може да бъде постигнато. Може да се върне, за да се наслади на още един триумф. Може да предпочете да играе роля като тази на Качински в Полша - да слага и сваля правителства от позицията просто на партиен лидер. Може да му хареса и по-задкулисната роля на някакво почетно председателство. Във всеки случай унищожаването на Борисов не се получи и противниците му тепърва ще усетят последствията.

- В целия разговор, като че ли изпускаме ролята на президента, човекът чиито политически качества твърде дълго бяха подценявани, докато накрая, неочаквано за мнозина, се изстреля на върха на българската политика.

- Този президент е най-лошото, което се е случвало на България. Казвал съм го и друг път, Радев не разбира българската демокрация, не познава българската история, няма дори идея за демоните, които дремят под повърхността. Той не знае, че преди сто години политиката на вдигнатия юмрук, тогава от Александър Стамболийски, вкарва страната ни в спиралата на политическото насилие и това струва неимоверно много на няколко поколения българи - бунтове, преврати, атентати, гражданска война, репресии, авторитаризъм, тоталитаризъм, етнически конфликти... Всичко това, защото в резултат от покрусата от Първата световна война, българските лидери забравиха, че най-важното условие, за да съществува правов ред и свобода е, политическите водачи да ценят мнението на политическия си опонент, неговото достойнство, принципи и убеждения така, както ценят и своите. Омразата към политическия противник се оказа зло, по-опасно и от най-вредната идеология, и от най-слабото правителство. Краят на тази тежка криза дойде през 1990 г., когато Петър Младенов беше свален от поста на държавен глава заради репликата си „Най-добре танковете да дойдат“. Тогава е конструирана и институцията на президента в сегашния u вид, призвана да прекрати политическото насилие и да стане гарант за мирен преход. Именно това правят и покойният Жельо Желев, и особено успешно - Петър Стоянов, и Георги Първанов, и дори Росен Плевнелиев. Обединяват нацията, гасят пожарите, успокояват, балансират, помагат на диалога. А какво прави Румен Радев с вдигнатия си юмрук, с призивите си към насилие, към чегъртане на политическия противник? Хвърля бензин в огъня. И защото е неграмотен, не знае до какво може да доведе това. Видяхте ли го на консултациите си с Карадайъ, какво направи? Направи нещо, което нито един в българската политика, дори и най-крайният националистически лидер, не си е позволявал. Но това, че президентът ти е неграмотен, не е повод за успокоение, а за притеснение. Има ли политически качества? Сигурно да. Достатъчно ли е това за да бъде добър президент? Със сигурност не. И Хитлер е имал политически качества, но когато такива качества са съчетани с неграмотност и фанатизъм, резултатите са много, много лоши.

- Дори да сте прав, факт е, че три месеца преди президентските избори, Румен Радев продължава да бъде единственият фаворит за тях, да не говорим и че други сериозни кандидати все още няма...

- Въобще не мисля, че победата на Радев му е в кърпа вързана. Служебното правителство е неумело и това все по-ясно си личи. Цените скачат с темпове, които не сме виждали от времената на Жан Виденов. Наместо да се подготви за бежанската криза, водейки преговори с Ердоган, Радев превърна нападките към турския президент в част от вътрешната си политическа битка. Наместо да осигури адекватна ваксинация през лятото, Радев постави начело на министерство на здравеопазването откровен антиваксър и го насърчи грозно да се разправи с лекарите от първа линия, които посрещаха предишните вълни на коронавируса. Наместо да задвижи икономиката, спря инфраструктурните проекти и плащанията на бизнеса... Колкото повече време минава, толкова повече тези неуспехи ще натежават на везните. Да не говорим, че извън Мая Манолова, президентът няма истински политически приятели. Подкрепата му от Слави Трифонов е лицемерна и фалшива и това личи от постоянните атаки, които ИТН отправя срещу служебното правителство. Нинова и БСП добре знаят, че при успех, Радев ще направи президентска партия, която окончателно ще довърши БСП, отнемайки u електората и сваляйки я на ръба на бариерата за влизане в парламента. Христо Иванов и ДБ знаят същото, знаят, че чрез Кирил Петков Радев подготвя и тяхното унищожение. За ГЕРБ и ДПС въобще няма нужда да говорим. На практика сред политическия елит Румен Радев няма съюзници и това, особено при очакваната ниска избирателна активност, прави спечелването му на президентските избори много трудно. Не казвам, че е невъзможно, но ще е трудно.

Източник: Труд