Фейк подкрепа, фейк новини

Ако допреди две седмици се очертаваше да няма особена кампания за президент, то след обявяване на основните претенденти, се очертава гореща политическа есен. Румен Радев запазва своята преднина като най-одобрявана фигура. От друга страна обаче биографиите на Анастас Герджиков и Лозан Панов дават заявка за силни кампании, а изказванията им - за един по-различен прочит за ролята на президентската институция (доколкото е възможно, предвид ясно разписаните от Конституцията функции). Ако на терена на личния имидж Радев е определено водещ, то съвсем не така стои въпросът с политическата подкрепа, която имат отделните кандидати.

Герджиков може да разчита на машината ГЕРБ - армия от над 120 кмета на общини, от тях 17 са на областни градове, безупречна организация, а и на немалка част от администрацията. След два безплодни парламента, в които партиите, обявили се открито срещу ГЕРБ, не могат да съставят правителство, наливат допълнително сили, вдъхва увереност и сплотява не само твърдото ядро на партията. Лозан Панов може да се опре на десните, за които автентичността е от първостепенно значение. Този електорат не слуша лидерите си, достатъчно е обаче да му дадеш антикомнунистически послания и, за да има все пак нещо актуално – съдебна реформа. С критиките си към Радев, като например, че е фалшив герой или е преживял катарзис, ще се търси подкрепата на тези десни избиратели, които в социологическите проучвания дават заявка, че харесват или подкрепят Радев. На тези, които биха гласували за Радев-Йотова и за ДБ. При евентуален втори тур нищо чудно отново да имаме ситуация на поведения на ДБ, както на последните избори в София за кмет - уж са срещу ГЕРБ, но до реален призив и подкрепа на кандидата срещу ГЕРБ така и не се стига.

ДПС ще търси мотивация на своя електорат със собствен кандидат на първи тур, а ако има втори, то почти сигурно е, че ще предпочете лагера на ГЕРБ. Реториката на ДПС по отношение на Радев евентуално ще бъде продължена и от техния кандидат.

Не така подредено изглежда ситуацията вляво. Въпреки няколкото официални решения на органите на БСП за подкрепа на кандидат-президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова, ръководството на партията се държи сякаш не ги е чела. Примери съвсем не липсват. Няма телевизионно участие на депутат от БСП, който под една или друга форма да не критикува служебното правителство. В това отношения вляво се раздават наравно с представителите на ГЕРБ. Не че служебното правителство е свещена крава, но в състава му все пак има видни социалисти, а и работи с материал на клиента - назначенията на ГЕРБ от последните над 10 години.

След кратка пауза от ляво намериха нов повод за атака към президентството, този път директно. В медийното пространство се появи информация, според която областният управител гони социалистите от централата им. Любопитна подробност е, че новината бе потвърдена от Позитано 20, а в същия ден опровергана от областната управа. Близки медии до червените обаче продължиха да настояват, че социалистите са подложени на гонения и даже поискаха оставката на областния управител, като посочиха и още една причина - отстранен зам.-областен управител, член на БСП.

Казусът се оказа абсолютен фейк – нито областният управител гони БСП, нито правителството на Радев има отношение. Усетили абсолютния гаф, на медийния терен отляво се опитаха да го замажат с няколко говорителя, които обясниха, че подкрепата за Радев от социалистите е консолидирана. В същия ден обаче в червената телевизия, водещ призова да се гласува за БСП и да не се гласува за Радев. С медийното си поведение представителите на БСП и близки до тях анализатори, вместо да разсейват съмненията, те биват засилвани.

Заявилите подкрепа за Радев формации като ИТН, ИБГНИ и ПП на предстоящите избори ще наблегнат много повече на кампанията си за парламент, отколкото на президент. В някаква степен ще паразитират на рейтинга на Радев и по-скоро те ще ползват одобрението към него, отколкото той тяхното. Тези формации нямат и силни организационни структури по места, особено ПП.

По принцип няма предварително решени избори, ако не се свърши работата преди, по време на кампанията и в деня на вота. Големият въпрос е ще работят ли на терен реално лицата и формациите афиширали подкрепа за Румен Радев, каква ще е тяхната ангажираност или ще са пасивни наблюдатели. Най-големият резерв все още си остават хората, които не гласуват, както и тези, които не са ангажирани в партийни структури. Тяхното доверие изглежда непоклатимо спрямо Радев, а с правилните послания няма да е трудно отново да дадат подкрепата си за него. Неговата сила е в обещано-свършено, докато всички останали кандидати са в ситуация да търсят доверие на кредит.

Анализ на Бояна БОЗАДЖИЕВА