Как Лукашенко и Путин се надсмиват на Запада

Хиляди хора от седмици са блокирани на беларуско-полската граница. ЕС обвинява президента на Беларус Александър Лукашенко в това, че съзнателно прехвърля мигранти от Близкия изток към границата с Полша. Това е явно неговият отговор на наложените от ЕС санкции за потискането на гражданското общество и на опозицията в Беларус. Политици в Полша и балтийските държави преди това бяха заявили, че руският президент Владимир Путин подкрепя Лукашенко в разигралата се драма по източната граница на ЕС и НАТО. Междувременно към този хор се присъединиха и политически представители от Западна Европа. Германският вътрешен министър Хорст Зеехофер, например, заяви, че „с подкрепата на Путин Лукашенко използва човешки съдби, за да дестабилизира Запада“.

Хибридна война срещу ЕС е невъзможна без съгласието на Москва

Павел Хавличек от „Асоциацията за международни отношения“ със седалище в Прага смята, че Лукашенко и сам е разбрал как може да използва мигрантите за личните си политически цели. А директорът на Програмата за партньорство с Източна Европа и Русия към Финландския институт за международни отношения (FIIA) Аркадий Мошес добавя, че тайните служби на Беларус са в състояние да организират прехвърлянето на бежанци и мигранти от Близкия изток до границите на Латвия, Литва и Полша, дори и без да ползват помощ от страна на руските си колеги.

Журналистът и експерт по темата за руските тайни служби Андрей Солдатов също е на мнение, че за тази операция Минск не се нуждае от помощта на Москва. „Тайните служби на Лукашенко имат добри контакти в Турция и Близкия Изток. Но Москва е била предварително информирана“, вярва той. За едно обаче са единодушни експертите: че Минск никога не би предприел хибридна война срещу ЕС и НАТО без изричното съгласие на Москва. „Русия и Беларус имат общо въздушно пространство, обща система за противовъздушна отбрана, а на практика също и обща гранична защита. Москва не би позволила на Беларус да действа без нейното съгласие“, казва Хавличек. А Солдатов допълва, че на хората на Лукашенко дори не им се налага да искат специални информации от Русия, тъй като в рамките на общата им гранична защита двете държави постоянно си обменят такава.

Какво цели Путин, каква е задачата на Лукашенко?

Според Аркадий Мошес, с тази криза Путин се опитва да напомни на Запада, че той се нуждае от Русия по всички въпроси, засягащи тъй нареченото постсъветско пространство. Освен това той иска да покаже на руснаците, а и на приятелите на Русия в Западна Европа, че ЕС е слаб и неспособен да реши проблема с миграцията. „Ако не пусне мигрантите вътре, ЕС е жесток и лицемерен, а и нарушава собствените си хуманитарни принципи. А ако ги пусне – се огъва като слабак“, пояснява Мошес. Павел Хавличек смята, че Лукашенко иска най-вече да накара Запада да преговаря за прекратяване на сегашната криза. Защото дори тези преговори да бъдат неофициални, те биха му осигурили онази легитимност, която сега му отказват както ЕС, така и САЩ. На второ място Лукашенко иска да засили изолацията на Беларус, да спре бягството на сънародниците си в чужбина и да постави обществото под пълен контрол. Според Кир Джайлс, стратегически съветник в лондонския „Кралски институт за международни отношения“, очевидно става дума за „някаква форма на изнудване“.

Аркадий Мошес е за твърд подход от страна на ЕС. „Най-доброто решение е мигрантите да бъдат връщани обратно. Те пристигат в Беларус легално – с визи, поединично или групово, а тъй като Беларус е мирна страна, в която не се води нито война, нито има някакви катастрофи, те могат да кандидатстват там за убежище. Ако обаче тези хора искат непременно да стигнат до Германия или Швеция, те вече не са никакви бежанци“, посочва той. На друго мнение е Павел Хавличек. Според него, ЕС не бива да проявява жестокост, като просто връща от границата мигранти, тласкайки ги обратно в ръцете на Лукашенко. Това противоречи на европейските принципи за хуманно отношение, припомня той. Но и тримата наблюдатели смятат, че санкциите биха могли да бъдат и по-строги. А Хавличек твърди, че те трябва да засягат и руските интереси – например руски компании, които инвестират в беларуски фирми.

Санкции и за руски фирми?

Джайлс пък е за това да бъдат санкционирани отделни лица или компании, до които ЕС може „да се добере“. Резултатна, например, се оказа заплахата на Брюксел да санкционира ирландски фирми, които дават на лизинг самолети на беларуската авиокомпания Belavia. Междувременно беларуският авиопревозвач обяви, че спира да качва пътници от Турция, които са граждани на Йемен, Сирия и Ирак. Джайлс не смята, че ЕС ще дръзне да налага санкции и на руската „Аерофлот“, но дори и самото споменаване на тази заплаха, според него, би било стъпка в правилната посока. „Новото и най-неочаквано развитие в сегашната криза е това, че ЕС има единна позиция и изразява безусловната си солидарност с Полша, Литва и Латвия – независимо от спора с Варшава за съдебната реформа. Това е изненада за всички, които отдавна следят политиката на Брюксел, но също така и за Путин, и за Лукашенко“ добавя Джайлс.

Автор: Константин Егерт