Петър Колев: Българският дух в Северна Македония е разкъсал оковите на страха

Петър Колев, лидер в Северна Македония на ПП "Граждански демократичен съюз“, в интервю за обзора на деня на Радио "Фокус“ "Това е България“.

Докога ще бъдат пренебрегвани правата етническите българи в Северна Македония? От Брюксел отиваме в Скопие. Там е председателят на македонската политическа партия "Граждански демократичен съюз“ Петър Колев, към когото ще отправим и нашите въпроси. Срамен закон бе приет в началото на месеца от парламента на Северна Македония – за промени в имената на клубове и сдружения и те засягат, разбира се, тези на българските клубове "Ванчо Михайлов“ и "Цар Борис ІІІ“. Не одобряват властите там и създаването на ново българско сдружение, което да носи името на цар Фердинанд. Нещо от ангажиментите при Френското председателство дали започна да се изпълнява, или този случай със законопроекта само потвърждава правилото "Българите остават безправни“, г-н Колев?

- Има две неща, които бих искал да споделя с вас и вашата аудитория. Първо, това не е прецедент – някой в Македония да се опитва да забранява български организации. Това се е случило и се е случвало през годините много пъти. А откакто Македония стана самостоятелна държава, сигурно си спомняте забраната за организацията "Радко“ – това е първата българска организация в Република Македония като независима държава, което мина през един процес в Европейския съд по правата на човека и беше наложено на Македония да я регистрира, но ви става ясно, че когато една организация е нарочена, пък макар било и в най-калпавата държава на света, тя ще бъде унищожена и то това се случи с "Радко“.

Всъщност посланието е много ясно – че македонската държава няма никакво намерение под никаква форма да допусне съществуването на легални български организации в Македония. Преди време обяснението е било едно, днес обяснението е, че ѝ пречат някакви имена. Разбира се, съществуват и други български организации в Македония, които не носят такива имена, но те продължават да бъдат обект на постоянен нездравословен интерес, което по друг начин се нарича административен и държавен натиск от най-различни структури, почвайки през съдебната система, минавайки през изпълнителната власт, службите на държавата и т.н., и т.н. Това е единият момент, който е изключително важен, и никой в България, защото виждам някакъв дебат – защо се казвали еди-как си тези сдружения, защо носели такива имена, дали това не било не знам каква провокация – искам да споделя с нашите сънародници в България, че има нещо, което е изключително важно, и това е, че македонските българи вече сме твърдо решени да не се срамуваме от нашата история, да не се срамуваме от нашето минало и ние нямаме никакво намерение да се отказваме от това наше минало и от това да опазим нашата история и културно наследство.

Ако някой в София е преценил, че може да се откаже от част от българската история, той да си го направи за собствена сметка. Ние, македонските българи, повече от 100 години водим тази битка за някакви абсолютно нормални, абсолютно човешки и абсолютно разбираеми за целия нормален свят неща, които между другото, накрая приключиха като процес с предложение на Европейския съюз – така известното френско предложение. Т.е. оказа се в края на краищата, че голяма част от модерна и развита Европа ни разбира, но някои в Република Северна Македония или някои други недоброжелатели в София не ни разбират. Това е единият момент. Второ, повече от ясно е, че македонската държава – и в четвъртък, между другото, започна процес от Конституционния съд срещу тези сдружения, за които говорим. Процесът на Конституционния съд е ясен, целта е ясна, тези организации да бъдат забранени.

Тук не става въпрос за това да бъдат преименувани или да бъдат – не знам, да бъдат направени под някакъв терк, който ще бъде удобен за Скопие, за Белград, за Москва. Аз не мога да разбера, какво очакват тези хора ние да направим, че да ни оставят на спокойствие, да можем просто да бъдем българи. Но всичко това се случва с ясната цел и този процес на Конституционния съд е започнат с ясната цел тези организации да бъдат забранени. И когато имаме всички тези факти и този горчив опит от близкото и от далечното минало, няма как да не си направим извода, че Република Северна Македония на този етап няма абсолютно никакво намерение да се реформира, да са промени и най-важното, което е – да се европеизира. Защото ние, като граждани на тази страна, искаме да я видим модерна членка на Европейския съюз и да бъде един лоялен член на съюза, в който членува и България, военния съюз – съюза НАТО. Няма друга такава държава в Европейския съюз и в НАТО, която да забранява неправителствени организации със закон с обратна сила. Това се случва само в Македония и в Руската федерация. И аз не мога да разбера защо някой – то е ясно, между другото, защо някой постоянно търси такива провокации, най-различен тип действия, които могат да доведат само до един единствен резултат.

Тази мимикрия или тези фалшиви приказки, че Македония иска да стане част от Европейския съюз, с тези действия лъсват и става ясно на всеки, че Македония не желае да стане част от Европейския съюз, защото тя не само че не спазва Договора за добросъседство с България, който е двустранно споразумение – тя с тези действия отрича или не иска да спазва предложението на Европейския съюз или така известното Френско предложение, където един от основните стълбове на това предложение беше в посока правата на човека. А правото на сдружаване на гражданите е едно от основните права на човека. И аз не мога да разбера, какво очаква Република Северна Македония, какво иска да постигне с тези действия. Според мен политическият елит в Скопие търси вариант как сам да се спре по пътя за Европейския съюз. Друго логично обяснение не мога да намеря. Защо го прави това? Може би все още господарите ѝ от Белград и от Москва не са ѝ разрешили Македония да стане нормална европейска държава. Аз само такова обяснение мога да намеря. Не мога да повярвам, че политическият елит на Македония не осъзнава, колко е важно членството на страната в Европейския съюз.

Единственото, което ми дава някакво логично обяснение, е, че тези хора са изключително зависими от дадени ситуации в Белград и в Москва и някакви сили тласкат Македония към нова конфронтация с България, към нови проблеми с вече приетото Френско предложение. Да не забравяме, че то беше гласувано и от македонския парламент. Т.е. в момента държавата Македония не спазва нещо, което е изгласувал македонският парламент. Такъв прецедент в нормална европейска държава едва ли има друг. И всичко това според мен и според това, което обсъждахме с колегите, се прави с ясната цел Македония да отложи всъщност най-важните неща, които трябва да се случат, а това са реформите и промените, които трябва да започнат по пътя на европейските преговори за евроинтеграция на страната.

Г-н Колев, каква ще бъде съдбата на двата български клуба – "Ванчо Михайлов“ и "Цар Борис ІІІ“? Конституционният съд, за който съобщихме, че в четвъртък е отворил преписка за промяна на техните имена, вероятно с цел забраняване, какво ще донесе?

- Може би някой трябва да бъде подсетен, че през 1934 г. Вътрешната македонска революционна организация беше забранена с декрет, но това не забрани каузата, за която тази организация беше създадена. Тези хора, които си губят времето в момента да търсят най-различни оправдания и лостове как да забранят една, втора, трета или пета организация, не могат да забранят духа, който е излязъл от бутилката, а това е българският дух в Македония. Ако преди двайсетина-трийсетина години имаше едно друго поколение македонски българи, голяма част от които вече не са между живите – Бог да ги прости, днес това поколение македонски българи е малко по-различно.

Голяма част от тези хора сме и европейски граждани, завършили сме по европейските столици университети, част от нас завършихме и в България, и нашият свободолюбив дух не може да бъде пречупен с някакъв съдебен акт на някакъв си съд някъде или с желанието на даден репресивен апарат да забрани една, втора, трета или пета организация. Точно обратното, това ни мотивира. И мисля, че е крайно време да се разбере, че това не е пътят, по който трябва да се движат отношенията в самата Република Македония между различните етнически групи. Защото ние уважаваме правото на сдружаване на всички наши съграждани – и на тези, които са албанци, и турци, и власи, и роми, и всички те имат своите неправителствени организации, своите културни организации, своите ансамбли. И ние нямаме нищо против. Не мога да разбера, защо някой има против ние да имаме право да тачим своята история и своята култура, това е неразбираемо за мен, от една страна. И второ, този български дух, който е напуснал оковите на страха, няма никакво намерение да спира битката си за равноправие. Ние, македонските българи, сме държавотворен елемент на тази държава. Създаването на Република Северна Македония е идея на българските революционери. Нашите дядовци, българи умираха Македония да стане независима и свободна държава. Те не бяха албанските дядовци, турските, влашките или които и да било други. Българи полагаха костите, за да има свободна Македония. И ако някой си мисли, че ние ще оставим нашата си Македония в ръцете на някакви мародери, които да я държат 100 години извън нормалния европейски свят, това няма да се случи.

Явно е дошло времето, в което българщината трябва да се удари челно с онзи македонизъм, онази отрова, която беше създадена от Коминтерна и от Сърбия, за да откъсне и унищожи част от българския народ. Дошло е времето за челен удар между българщината и македонизма. И мисля, че ние нямаме друга алтернатива, освен да вървим по този път, защото след нас идват други поколения, които няма да ни простят, ако ние спрем сега, ако се уплашим, ако се покрием. Нещата са стигнали до такава степен, че каузата на македонските българи се разбира от Европа, разбира се от Западния свят. Ние нямаме право да отстъпваме от тази кауза и сме подготвени, и сме убедени в това, че пътят, по който вървим, е правилен и ние няма как да отстъпим от това нещо. Защото знаете ли, вече ни е писнало да идват децата ни вкъщи разревани от този език на омразата в училище, където ги сочат с пръсти и ги наричат "фашисти“, "татаро-монголи“, "убийци“ и т.н., а в същото време тачат портретите на техните дядовци и ги провъзгласяват за национални герои. Това е един уникален психологичен парадокс, който се случва в Македония. От една страна националните герои, всички до един сами за себе си са казвали, че са българи, но нашите деца са подложени на натиск в училище и се притесняват или идват вкъщи разревани за това, че са българчета, или знаят, че са българчета. Това нещо ние повече нямаме ама абсолютно никакво намерение да го търпим, защото виждаме, че нещата отиват към радикализация.

Явно ще се стигне до този момент на радикализация. Трябва да бъде ясно на абсолютно всеки, че един човек, една общност, която ще бъде сложена до стената, тя няма да има много алтернативи, няма да има много алтернативи. Бяхме унижавани в Охрид, целени с яйца, хвърляни бутилки по нас, бяха палени клубовете ни, бяха обиждани децата ни, бяха уволнявани родителите ни от работа, тормозени по всякакъв възможен начин. Трябва някой да си чукне главата и да разбере, че нашето търпение върви към края. Не искам да звуча радикално, не искам да звуча грубо, но се надявам, че тези, които имат възможност да повлияят на тези процеси, ще чуят този искрен разговор, който водим в момента. Писнало ни е да търпим такова нечовешко отношение към нас, писнало ни е някой да си мисли, че в нашата страна, в нашето родно място, там, където са ни погребани дядовците, там, където загинаха нашите български воеводи за тази свобода, ще продължаваме да позволяваме някой да се гаври с нас и със семействата ни.

Това трябва да приключи веднъж завинаги. И ако някой си мисли, че ние ще се откажем от това нещо, забранявайки ни някаква, една, втора, трета или пета организация, трябва да му кажа, че дълбоко се лъже. Затова предлагаме нещо по-различно: ние предлагаме диалог. Ние търсим диалог с македонските институции и се опитваме да намерим диалог, за да намерим решение. Ние така мислим, че трябва да бъдат решавани нещата – чрез диалог. За съжаление, на този етап всички са глухи, от позицията на сила мислят, че трябва да бъдат решавани тези въпроси. Ние не мислим, че е така.

Затова най-вероятно ще се наложи да водим съдебни процеси в Македония, да изчерпим вътрешния правен ред. Ако това не се увенчае с успех, не ни остава нищо друго, освен да се обърнем към европейските институции и към Европейския съд за правата на човека.
Цоня Събчева