Защо македонски професор обижда българските учени с „гладни волци“ и „крвави рани“? Проф. Ана Кочева пред ФАКТИ

Скоро статия на проф. Михайло Маркович - преподавател от Тетово, излязла в официоза "Нова Македония", разбуни духовете на тема „македонски език“. В статията си той се позовава на публикация на проф. Ана Кочева, която определя официалния език на РСМ като (пре)кодификация на книжовния български от 1944 г. Проф. Михайлович обаче нарича българските учени „гладни волци“ и смята, че на българите трябва да се отворят „крвави рани“ заради позицията им. Пред ФАКТИ по темата говори проф. Ана Кочева от Института за български език на БАН, специалист по българска диалектология и лингвистична география.

- Проф. Кочева, проф. Михайло Маркович - преподавател от Тетово, твърди, че на база диалектите на „македонския език“ редица руски лингвисти създали т. н. „български език". И това ли доживяхме да чуем…
- Това е една теза в Република Северна Македония, по-скоро в езикознанието на Република Северна Македония, която се лансира не от днес и не от вчера. Твърдението на преподавателя от Тетово, чието творчество, за съжаление, аз не познавам детайлно, не е нещо ново. Единствените неща, които съм чела, са някои неговите писания в пресата, във вестници, които гравитират по еднакъв начин и към ВМРО-ДПМН, и към СДСМ. Но това също не бива да ни изненадва. В конкретния случай Маркович се позовава на една моя статия, която определя като най-новото „нападение“ над северномакедонската норма. Тази моя статия е от преди три години и не е никакъв „напад“, а анализ на факти. Затова се питам дали въпросният професор се запознал с нея едва сега, или просто поради някаква неезиковедска причина е избрал този момент, за да говори за нея.

- Точно заради това говорим с вас, защото вие – макар и косвено, сте повод да се пише пак по тези въпроси в РСМ. А в момента отношенията между двете страни определено не са в най-добрата си светлина…
- Определено се получава някакво изкривяване. За мен това, което е обезпокоително в думите на въпросния проф. Маркович, са по-скоро квалификациите, които той отправя по адрес на българските си колеги. Той нарича българските учени „гладни волци“, смята, че на нас – българите, трябва да се отворят „крвави рани“ заради нашата позиция, а това вече е много далеч от цивилизования изказ. Тук не говорим за езиковедска дискусия, не казвам спор, защо аз смятам, че езиков спор между двете страни няма. Ако се говори за езиков спор, той се води много повече вътре в самата Република Северна Македония, а не между двете страни. И защо е така? Всъщност, този спор се води още от времето на първата езикова комисия от 1944 година, когато се кодифицира официалната норма на Р Северна Македония, част от тогавашната Югославска република, и го водят самите участници в тази комисия. Ние – българските учени, отдавна сме се запознали със стенограмите от комисиите. Те са издадени в Скопие, но, според мен, на широката македонско общественост не са добре познати. Участниците в тази първа комисия говорят на книжовен български език с много лека диалектна стилизация. Езиковият спор се води дори в рамките на една и съща личност какъвто е един Кръсте Мисирков, например. А той е обявен за „македонец №1“ на 20-и век в Северна Македония. Името му е фирмено за Института по македонски език в Скопие. Там обаче се мълчи за това, че възгледите на самия Кръсте Мисирков съществено еволюират във времето. Лошото е, че късното творчество на Кръсте Мисирков не е много познато в Северна Македония. Защото, ако се запознат, читателите вероятно ще бъдат изненадани от грамадното противоречие, което ще срещнат у самия него. Мисирков сам обяснява, че в началото, когато той е пледирал за самостоятелен македонския език, всъщност го е направил като „импровизиран политик“. Това са думите на самия Мисирков. Така че спорът е там, вътре в РСМ. Пък и ние много трудно можем да го водим дискусия с нашите колеги. И това е така, защото,

ако българската наука борави с планини от факти и документи, с данни от извори на терен, с данни от проучвания, в Република Северна Македония са издигнали една по-скоро сръбска максима, която гласи: „Немам докази, ама тврдим!“

Максимата е издигната в култ. И на тази база много безогледно се манипулират българските книгите от Средновековието, през Възраждането, та до ден днешен. В Северна Македония няма никакво значение, че първият славянски писмен език, който е възникнал на основата на преводите на Кирил и Методий, е старобългарски. Те просто го обявяват за старомакедонски, въпреки че по това време македонска държава – както добре знаем, не е имало. За тях няма значение, че кирилицата е втората българска азбука. Че тя е възникнала по съвсем обективни причини, свързани българската държава. Те просто упорито твърдят, че има старомакедонска азбука. Въпреки че никой не е виждал някакви официални документи на македонска държава чак до средата на 20-и век.

И така лека-полека се стига до този абсурд, който вие цитирахте в началото на разговора ни, че българският език е форма на македонския, създаден от руснаци.

Впрочем с това Маркович всъщност казва, че разлика между нормите не е имало, независимо как ги етикетира. Иначе всички сме озадачени как може да се роди подобно умотворение, чутовно умотворение, бих казала. Но и не съм изненада. Защото по същия начин, но много ясно, много последователно се посяга със задна дата върху всичко възможно - върху ясно изразената българска национална идентичност на възрожденските книжовници от географската област Македония, ако щете, върху стихове на великия българския поет Христо Ботев, които могат да се открият в речника на Македонската народна поезия като македонска народна песен. И всички тези случаи нямат единичен характер. Те имат абсолютно системен характер и аз затова казвам, че въпросът не е езиковедски, а е политически. Както е политическия и начинът, по който е заченат официалният език на днешната Република Северна Македония.

- Понеже заговорихме за политически ходове. В този смисъл закриването на българските клубове в Северна Македония, на което станахме свидетели, как го приемате. Това политически е ход ли е, или зад него има по-голям замисъл?
- Предполагам, че това се случва в руслото на всичко останало, което наблюдаваме в Северна Македония. Този акт води до това, че така се ограничават правата на сдружаване на българската общност там. Това по никакъв начин не е в духа нито на двустранните споразумения между страните, нито кореспондира с ангажиментите, които Република Северно Македония е приела по отношение на бъдещото си присъединяване към Европейския съюз. Затова в този момент аз започвам да се колебая дали, след като вече България не е пречка с рестрикциите си, защото се подписа т.нар. Френско предложение, понастоящем в Северна Македония не си налагат сами вето, защото може би наистина не желаят това присъединяване към ЕС да се случи в действителност. Ще ми се да мисля, че ако има такива мераци в Северна Македония, те са от страна по-скоро на част от политическия елит, а не от страна на северномакедонското общество.

- Как определете шанса българите да вписват да бъдат вписани в Конституцията на Северна Македония, каквото изискване има във Френското предложение, което бе подписано…
- Смятам, че вписването би могло да се постигне. Това може да се случи само след разговори между самите политически сили в Северна Македония, защото трябва да се осигурят съответните гласове в парламента, а това зависи от волята на управляващите и от кооперативността на опозицията. Но тук искам да направя едно важно уточнение. В случая не говорим за някакво „българско малцинство“, каквото в Република Северна Македония не съществува. Просто по силата на определени исторически обстоятелства една част от българския народ живее на територията на Република Северна Македония, там има българска общност с българско самосъзнание, което не се страхува да се заяви. Защото много повече са онези, които също го имат, но не смеят да го признаят. И няма никаква реципрочност с измисленото уж „северномакедонско малцинство“ тук, за което се опитват да говорят от Скопие.

- Чухме го скоро от премиера Димитър Ковачевски…
- Не е зле в Скопие да покажат малко повече уважение към Р България, респ. към европейската общност, защото България е част от тази общност. Тоест, изразявайки уважението си към Европа, към която Северна Македония официално е заявила желание да се присъедини, тя изявява респект и към съседката си. Проявявайки желание да е член на ЕС, РСМ показва желание да обитава също пространство, което обитава и България в границите на ЕС. Надявам се, че въпреки всичко това един ден ще стане, но пътят е дълъг.