Какви знаци даде посещението на Бил Клинтън

24 години след първото си посещение у нас 42-ят американски президент на САЩ (1993-2001) Бил Клинтън отново дойде - по покана на Кирил Домусчиев, председател на най-голямата бизнесорганизация у нас (КРИБ.)

Отварям малка скоба за бизнеса на олигарха. С изолацията на Русия, която беше голям пазар за фирмите му, съответно и отпадането на руските връзки в Източна Европа и някои страни от Третия свят Домусчиев пъргаво се обърна към американския капитал и се сдружи с него.

Домусчиев обяви, че основава Domuschiev Impact, която ще работи заедно с фондацията на Клинтън за просперитета на България и света.

„Въпреки че Посолството на САЩ не участва пряко в организирането на неговото частно посещение, ние с радост приветстваме президента Клинтън отново в България", заяви дипломатическата мисия.

Какво ми направи впечатление?

Събитието беше в доста по-камерен състав, отколкото се предполагаше у нас. Редица ”най-видни” и най-едри български бизнесмени не присъстваха, макар че лигите им текат да се отъркат край някое световно величие. Както разбрах, подборът на присъстващите е бил категорично изискване на Бил Клинтън като условие за посещението му.

За сметка на ”величията” в НДК бяха поканени над 200 български студенти, към които Клинтън се обърна персонално: "Ваш ред е. Не го пропилявайте. И с това нямам предвид да не правите грешки. Правете грешки. Излезте, вземете решенията си, живейте живота си. Но трябва да сте наясно.” И ги призова за участие в политиката.

Показателно е, че Клинтън не пожела да организира филиал на фондацията си у нас. Т.е. той е много предпазлив в мярата на отношенията си с фигурите от родния политически и бизнес елит и много внимава да не се обвързва пряко с когото и да било. Не съм изненадан – навремето го направи и по-късно това беше отчетено като грешка, вкл. и чрез една публична демонстрация на дистанцирането.

Не е за изненада у нас, макар че другаде щеше да е сензация, че нито една родна медия, ама нито една-единствена, която и да е – държавна, обществена, частна не направи интервю с Бил Клинтън, вкл. и основни печатни издания, както и трите централни телевизии. Като журналист не мога дори да си представя какъв ахмак трябва да са медиите у нас, за да изпуснат този шанс.

Отговорът защо се случи така е двоен.

Единият е нежеланието на редица централни медии, свързани със Задкулисието, да дадат думата на човек, когото в Москва мразят до дъното на душите им. Другата причина е отказът на самия Бил Клинтън.

От ПиАр гледна точка този отказ е алогичен. И е парадоксален за такъв виден политик, като бившия американски президент, който не пропуска шанса да изложи вижданията си пред обществеността, пък било и тази в България.

От политическа гледна точка обаче отказът е напълно логичен. Той е дипломатически намек, че в САЩ оценяват медиите у нас като подвластни на разни котерийни интереси, вкл. и така наречените демократични. Съмнявам се, че тук могат да разберат посланието. В България единственото, което разбират и проумяват елитите ни, което може да ги стресне, е „право куме, та в очи” – изказът на прав тигел, без никаква дипломатичност.

Бил Клинтън не се срещна с никакъв български действащ политик.

Мноооо-го, ама много показателно! Гарантирам ви, че всички са драпали за персонална среща с него. Един американски президент, макар и бивш, продължава да има огромно политическо влияние – както в неговата си партия, така и въобще в САЩ, а и по света. Да бягаш от среща означава да пропускаш големи шансове, вкл. и лични за международно утвърждаване на фигурата ти.

Следователно несъстоялите се срещи са дипломатическо послание.

Формално президентът ни Румен Радев своевременно беше заминал за далечната Южноафриканска република. Но и да беше тук, среща нямаше да има. Да ви напомня, че за коронацията в Лондон не отиде той, а служебния премиер Гълъб Донев, на което никой не обърна внимание. Значи покана към него е нямало. Ако не бяхме съюзници в НАТО с Великобритания, убеден съм, че покана нямаше да има и за премиера ни.

Бил Клинтън не се срещна и с премиера, не се срещна и с лидерите на която и да е партия. Вярно, Кирил Петков и Асен Василев бяха отишли на някакво сборище в Прага. Но единственото там в онзи момент беше събитие на пивоварите. Въобще по-умните или по-преданите на Москва (според съответния човек) се спасиха да не бъдат в страната по времето на това отдавна знаещо се посещение, а по-глупавите решиха (правилно), че никой в България няма да обърне внимание на случилото се. Но за малка и треторазрядна държава като нашата и при липсата на истинско общество у нас какво се мисли или се набива в главите на хората е без значение. От значение е как се оценява властта навън, в чужбина, понеже изцяло зависим от тази оценка.

Факт: Бил Клинтън се изказа пред българския бизнес и българските студенти, пренебрегвайки родните „титани” на държавното управление.

Пореден знак. Родният така наречен политически елит не ще да разбере, че вече е подложен на негласна остракация (в случая значението на думата е като "изолирам") от онзи свят, към който България принадлежи (само отчасти и и в немалка степен само на думи).

(Материалът е от фейсбук страницата на Григор Лилов)