Въпросът е Докога?

На въпросът КОЙ отговор няма да се получи. Никога.

Въпросът вече е друг. Несъзнателно го формулирах пишейки си с приятел в снощната вечер, докато клонингите на Робокоп разчистваха площада на един град от жителите му.

Днес сутринта блогърът Иво Божков затвърди именно този нов въпрос, а именно: Докога?

Едни бронирани необозначени хора изблъскват, по нечия незнайна заповед, жителите на един град, дори от тротоарите на един площад. Жителите на града вече нямат право да стоят на тротоарите, където се протестира. Да минават по улиците, по които минават избранниците им. Да минават през градинката, водеща до спирка на метрото, защото градинката граничи с маршрута на избраните. Докога?

Едни униформени граждани на същата тази държава ритат едни други хора, но ги ритат по най-мръсния начин – в слабините, по краката, и когато са паднали на земята. За да не попада ритането в кадър. За да не се вижда по телевизията. За да може после една жена да каже от една трибуна, че бити хора няма. Докога?

Едни окопали се, изплашени, и неработещи поради паниката си хора, искат да страхуват хората отвън с огради, палки, щитове и водни оръдия. Изродчета, лумпени, кукловоди... Така наричат хората отвън, така наричат студентите, така наричат хората които изявяват позицията си на улици и площади. Показват средни пръсти зад тъмните стъкла на автомобилите, за които плащат същите тези – изродите, лумпените и кукловодите. Докога?

Едни млади журналистки са блъскани от озверели мъже и жени в униформи, защото снимат как едни млади момчета са смазани на земята под тежестта на няколко униформени и щитовете им. Прес картата вече не е гаранция за свобода на отразяването, за свобода на задаването на въпроси, за свобода на придвижването в района на събитието. Докога?

Едни фашисти, на гърба на едни бегълци от войната, и със съдействието на умело пропускащото нелегални имигранти управление, отново се появяват на гребена на вълната. Вълна на ксенофобия, на омраза, на най-гнусните човешки чувства - презрението и незачитането на живота на другия човек. Докога?

Един мъж на жена си, освен че за пореден път обяви, че ще държи властта докрай, независимо какъв ще е края, започна да реабилитира и най-вредните управления в новата ни история, а именно мандата на Виденов. Оставката на Виденов била грешка, връщането на мандата от покойния Николай Добрев било грешка, всичко което не е свързано със държането на властта е грешка. Така каза този мъж. Затова този път – грешки няма да правим, ще държим властта  докрай! Докога?

Едни партии, във и извън парламента, продължават да си връзват кусури, вместо да си подадат ръка и обединени от идеите, а не от схемите, заедно с гражданите да свалят тази „власт” и да доведат до нова вълна на надежда и вяра в бъдещето. Едни хора продължават да са вторачени в миналото, в междуличностните връзчици и обидички, в това кой за кого е казал нещо лошо по телевизора. Вместо да се вторачат в потъващата държава и в изчезващото бъдеще. Докога?

Ситуацията се променя всеки ден, към по-зле, а с нея се променят и въпросите.

Въпросът сега е ДОКОГА.