Мажоритарно

Текстът е публикуван в личния блог на Николай Хаджигенов

Покрай, управленската импотентност, особено ясно видима напоследък от храстите започнаха да изпълзяват множество призраци. Повече или по-малко забравени и никога запомнени с добро. Ван Жиденов щял, бил, нещо си там отново с партията майка.

Костов и той?

Бррррр, тръпки ме побиват, само при мисълта, че не ни стигат тия, ми ни плашат и с ония. Не, че се стряскаме от призраци, па били те и с шапки на цветни петна, ма някак си, дори само мисълта за политически зомбита ни идва нанагорно.

В древния Рим, мажоритарния избор бил измислен за да укрепи властта на императора, чрез купуване на вота? Поради което е вреден, не ами, дори не трябва да се споменава по нашите ширини.

Анатема!

И тва не е всичко, олигарсите, щели-били да си напазаруват вота……

Абе, тия в кой точно свят живеят?

Гледайки назад през последните 23 години, не виждаме нищо друго освен точно това – олигарсите си пазаруват вота и властта се държи под една или друга форма от императора?

А, да не пропуснем най-важното това се прави с пропорционалната избирателна система, а не с мажоритарен вот.

Не сме специалист по изборно право и много държим нещата да си останат точно така, но ще да дадем и своите две стотинки по темата.

За разлика от Костов, ние нямаме ясен спомен от въпросния вот, укрепил властта на императора в Рим, но ще се обосновем, поради що.

Аргумент първи – мажоритарния вот имал за ефект разделение на победители и губещи и водел еднозначно до загуба на гласове? По нашето скромно мнение у нас именно пропорционалната система води до тези резултати, т.к. при мажоритарния вот се избира човек-личност, докато при сегашната система, шефа на дадена партия реди листи и казва кой, къде и какъв ще бъде. В резултат, имаме невероятно ниска избирателна активност. Хората  искат личности, а не спасители от сорта на тоя или оня месия, щото тия ги ядохме, сичките и резултата е един и същ. При сегашната система, дори да се въведе електронно гласуване ситуацията няма да се промени драстично, макар че всичките ни политици се страхуват от електронни вот, колкото и от мажоритарния, че дори и повече.

Зер, може да доведе до промени, изритващи ги от властта и даващи ново начало, преди да сме изчезнали и ние, като динозаврите?

Нямаме идея, какво по дяволите следва да означава липса на представителност? Сега да не би някой от нас да е представен в парламента, а?

Щото, ние лично, грам не се чувстваме представени?

Докато при избран от нас лично представител, нещата стоят доста по-различно. Той е нашият човек, докато се ползва с доверието ни и ако иска да се ползва с него, ще трябва да е нашият представител, а не на партията майка или някое от безбройните и разклонения.

Мажоритарната система наказвала „малките партии, тя игнорира малцинствата, екстремумите, а и всякакви опити за новост и промяна.“

Сякаш малките партии сега са облагодетелствани по някакъв начин, освен от държавната субсидия и възможността да я харчат, както намерят за добре и абсолютно безконтролно?

Освен всичко друго не схващаме и тоя непрекъснат рев, какво ще стане с партиите? По аналогия, непрекъснато някой реве, че трябва да защитим банките по всевъзможен начин на всяка цена и най-вече от потребителите или избирателите в нашия случай. От партиите, били те големи или малки имат нужда единствено политиците, които в противен случай ще им се наложи рязко да си намерят друга работа, като например да пасат патките нейде на майната си, да речем?

Дали не е по-важно, какво ще се случи с нас, с народа, отколкото с партиите?

Друг аргумент с който не сме съгласни е за броя участници в политическото управление. В англосаксонската система са два, а у нас двайсет?

А, сега де?

Според нас, последните двадесет и три години са все едни и същи хора на власт в най-различни конфигурации и това, категорично не е добро.

Не, ли?

Последици (негативни) уж от мажоритарния вот:

1. Концентрация на власт – при мажоритарната система имало най-често еднопартийно управление, водещо непоклатимо до спечелването на следващите избори? От този извод оставаме с впечатлението, че привържениците на статуквото или живеят някъде другаде или са част от него, поради което всяко споменаване за мажоритарен вот им действа, като тамян и сребърни куршуми?
2. Брутализация – ей, тва е аргумент, като монумент! Победителите не ги съдели, поради което те правели каквото си искат по най-безобразен начин. Е, слава Богу при сегашната система, това явно не е така? Щото не правят по най-безобразен начин, каквото и както си поискат? Да не споменаваме, че нямало очерняне на кандидати, мръсна предизборна война и прочие. Малиии, тва верно е някакъв друг свят? Щото ние помним как един президент използва поста си за да обяви в предизборната кампания нечие досие. Да не споменаваме за всичко останало от кебапчетата и фалшивите бюлетини до жълтата помия.
3. Медийна доминация – демек, който държи медиите, той пИчели? Сякаш, сега е друго? Дори в обществената телевизия са определени такива такси, че те са по силите само на ползващите държавна субсидия или имащи зад себе си огромно финансиране. А, иначе у нас не сме забелязали да се трепе политик с вестник или с друга медия. Каквото и да стане, на тях задниците им са все отпред.
4. Контролиран вот – нуждата от един глас, обективирала закупуването на гласа. Първо, това е престъпление! Второ, независимо от първото, считано от първите „свободни“ избори след 10 Ноември, купени с капачки за буркани и прочие дефицитни по онова време стоки до сегашно време, когато всеки един участник в цирка, наречен избори има изградена стройна организация за купуване на гласове, както и за тяхната цена: от тройка кебапчета с гарнитура и бира в гумено шише, до сложни замени и политически флик-флаци, изпълнявани след идването им на власт, впоследствие.
5. Олигархия – пропорционалната партийна система пречела на добре финансирания и организиран елит (олигархия) да установи ефективен контрол и да обслужва неговите интереси? А, стига бе? Верно ли? Дали не е по-лесно да си купиш един председател на партия или партии, които и без това, само тва чакат? Да не казвам, че един от предишните олигарси наричан скромно „Императора“ плащаше на всички партии и нямаше проблеми с нищо. Или последните две правителства уж яростни врагове помежду си, но пък трайно осигуряващи експанзията на една банка и създаването на монополи, съвсем случайно започващи именно със създаването на медийна империя? По този повод, винаги сме страната на олигарсите, а не народа. Така, че да ме прощавате.
6. Безконтролност – липса на опозиция. Абе, къде видяхте у нас опозиция, освен като термин, разбира се? Щото, опозицията нито губи финансиране, нито достъп до медии, още по-малко до власт. Напротив, именно бидейки в опозиция партиите сключват уникални сделки с властта, защитавайки всевъзможни позиции различни от тези на избирателите им.
7. Примитивизъм – мажоритарния избор водел във властта до примитиви, като Болен Зидаров и прочие. Ако не ни изневерява паметта, точно този тип примитиви крепят второ поред правителство. Така, че много моля да не ни плакнете с топла бира, че я мразим повече от студените, лоясали кюфтета!
8.         Обобщение – накратко пропорционалната система е добро, а мажоритарната – зло! Нещо повече, мажоритарната концентрирала властта  и имала за цел “създаването на „избрана диктатура“, която може да налага волята си без нужда от съобразяване с други политически субекти.“

Ужас!

Четейки курсива в горното обобщение ни обзема, чувство на отвращение от нас си, само защото смятаме, че този ефект/резултат се получава не от мажоритарния вот, а от сегашната система.

Няма да ви отегчаваме повече, но в заключение ще добавим, очеизваждащия извод, че всички изброени по-горе недостатъци са налице при сегашната система.

Ерго – това, у нас не работи!!!!!!

За целта е нужна промяна.

И не просто промяна, а драстична промяна!

Не напразно всички политици са единодушни по един-единствен въпрос: мажоритарния вот е лош, а електронното гласуване е мръсна дума.