Странния, но забавен живот с домашен любимец

Домашните любимци ни носят много радост и щастие... както и главоболия, защото не винаги правят това, което искаме.

Събрахме няколко истории за малките ни приятели, за да докажем, че животът с домашен любимец просто е несравним.

***

Котките са странни, да, но това пък.... Събудих се преди мъжа ми, а котката ни сънено ме последва до тоалетната. Вършим си работата, когато осъзнах, че той се преструва! Прави се, че ходи до тоалетна! Гледа ме и ме имитира... Защо би направил нещо такова? Само той си знае.

***

Котката винаги си крие котенцата много добре. Но ако не побързам да и дам храна, тя ми ги носи едно по едно, сяда, поглежда ме и сякаш ми казва: „Аз съм майка, а ти не ме храниш! Засрами се!“

***

Банята и тоалетната в апартамента ни са отделно, но има дупка в стената между тях, под ваната. Не отдавна си взехме коте, а то разви навика да се провира в дупката и да влиза в тоалетната. Все още се страхува от водата в мивката или ваната, но тоалетната му е любимото място. Сега вече е голям котарак и не влиза в дупката. Затова отива в кухнята, събаря си купата с водата и започва да се търкаля във водата, която е разлял.

***

Мразя папагала си. Когато съм в другата стая, той имитира начина, по който телефона ми звъни. Бягам, за да вдигна, а няма нищо. Ако пък го игнорирам, ще се окаже, че имам дузина пропуснати повиквания! Промяната на рингтона помага за няколко дни, а за алармите дори не ми се говори. Пернат нахалник!

***

Разхождах си големия страхлив лабрадор без каишка, а близо до нас се разхождаше един мъж с малък померан. Извиках кучето си и казах на мъжа да вземе кучето си на ръце, за да не се уплаши. Той ми отвърна, че всичко е наред. Стоях и гледах как лабрадорът ми души малкия померан, докато малкото куче го гледа с интерес. И тогава померанът кихна. Моето огромно куче хукна да бяга от страх, мъжът щеше да умре от смях, а аз подгоних уплашения гигант, засрамена.

***

Наши приятели ни подариха котката си. Знаехме, че тя е глуха и не реагира на никакви звуци, но пък е мила и приятелски настроена котка. Заживя с нас и бяха минали 2 години, когато забелязахме, че е започнала да си играе с найлонови торбички, реагира на звука от пакетчетата с храна и идва, когато я викаме. Оказа се, че котката си е напълно здрава, просто не и е пукало. Истинска котка.

***

Един ден отворих бутилка бира, капачката изхвърча и падна върху котката. На сутринта намерих обувките си пълни с пишкано, а капачката беше оставена до тях. Първо се засмях, но после осъзнах що за отмъщение получих.

***

Имам чихуахуа. Ние рядко излизаме заедно на разходка, но той пък много обича разходките. И въпреки това, ако вървим повече от 20 минути, той започва да се преструва, че си е счупил и двете предни лапи: забива нос в земята и започва да плаче. Първият път, когато това се случи, се изплаших ужасно, но вече знам, че е номер. Когато го направи, го взимам на ръце и го нося до вкъщи.