Ще се намери място под слънцето и за българския дартс

Преди няколко столетия във Великобритания се ражда днешният крал на спортовете на закрито - дартсът. В родината си, а и в част от Западна Европа, смело можем да твърдим, че играта вече гони статут на национален спорт. Тя става все по-популярна и на много други места по света и България не е изключение. Тук любовта към дартса също гори, а повече по темата ще ни разкаже един от основните виновници за това - капитанът на мъжкия ни национален отбор - Красимир Иванов.

Познат с прякора си "Blue Flash", Красимир Иванов е най-титулуваният състезател в историята на дартса в България. Многократен републикански шампион и победител в редица международни турнири. Многократно е представял България на световни първенства по електронен и стийл дартс.

За повечето хора дартсът е просто едно мятане на стрелички, но истината е, че той може да влезе в графата с най-трудните спортове. Какво всъщност е дартсът?

"Погледнато отстрани, за хората, които не разбират играта, може да изглежда малко елементарно, съдейки по това, което виждат по телевизията, гледайки световните майстори. Може да им се струва лесничко, но когато човек се захване да играе дартс, осъзнава, че съвсем не е така, тъй като секторите на мишената са под 9 милиметра (двойните и тройните, които дават значително по-голям брой точки) и трябва да бъдат уцелени от около 2,40 метра разстояние. Това не е съвсем проста задача – сложността на играта е доста по-сериозна. Тук говорим в сферата на спортното майсторство в дартса. Когато е за развлечение, нещата са далеч по-забавни."

Какъв е пътят към спортно майсторство в дартса?

"Дартсът изисква много усилия, много тренировки, максимална концентрация. Спокойствието е ключово. Нивото на адреналин трябва да се сведе до минимум, защото всяко едно вълнение влияе върху точността."

Въпреки това емоцията не отсъства. Зарядът е там, предаден чрез еуфорията на многохилядната публика, която е неизменна част от големите дартс форуми в Западна Европа, например.

"Дартсът в Западна Европа е много популярен, основно в Англия и Холандия, а сега печели голяма популярност и в Германия. Зали с капацитет от по 10 до 20 хиляди души често са изпълнени до краен предел. Настроението е страхотно."

„Ще се намери място под слъцето и за дартса. Борят се световните федерации, казвам федерации, защото не е една. Няколко организации са – има професионална, има и аматьорска, в която членуват всички състезатели. Борят се да направят дартса олимпийски спорт, кандидатства се, но едва ли ще стане много лесно, тъй като олимпийското лоби трудно се пробива. Правят се опити дартсът да влезе в олимпийското семейство, ако не за следващата, то за по-следващата олимпиада. Със сигурност обаче ще се наложи все повече като спорт, а не само като забавление, както си мислят повечето хора“.

Ти си един от основоположниците на дартса в България. Как тръгна всичко в България?

„Наистина от заведенията тръгна. Нямаме спортни зали, специално изградени за дартс. Дартсът се играе в спортни барове. Това е начинът му на развитие към този етап в България, а и в Европа, ако трябва да бъдем честни. Но там, в Англия и Холандия, например, дартсът вече е заложен и в учебната система. Децата започват още в училище да се занимават с дартс. При нас не е толкова изградена организацията, въпреки че федерацията ни вече е на 27 години – от 1992-а година съществува БФД (Българската федерация по дартс). Трудно, трудно се справяме заради финансовите проблеми, тъй като всичко носим на гърба си, а в България не сме токова много – около 100-150 души членуват във федерацията, играят активно, състезават се. Всичко е със собствени средства, трудно се намират спонсори и към момента именно това спъва развитието ни“,

Тоест, заключението тук е, че за държавата дартсът не съществува?

„За съжаление, мога да го кажа, да, за държавата този спорт не съществува. Не е само нашият спорт, но сме в числото на тези, които не ни броят за живи в спортното министерство. Едно, че не ни се оказва никаква подкрепа, второ, че ни се спускат изисквания за лицензи, които няма как да изпълним. Задължават ни да имаме треньори, тренировъчни бази, да развиваме детско-юношески спорт – все неща, които ние на собствени разноски няма как да осъществим. Смело мога да кажа, че държавата по-скоро пречи в развитието ни, отколкото да ни помага.

Наскоро националните ни отбори, мъжкият и женският, се завърнахте от Световната купа по дартс в Румъния. Как се представихме на този форум?

„Родната федерация е член на Световната дартс федерация и, когато успеем да осигурим средства, участваме в европейските и световни купи. Те се провеждат всяка година на различни места по света. Миналогодишното издание на Световната купа беше в Япония, не успяхме да отидем, но тази беше в Румъния и съумяхме. Представихме се на прилично ниво (в общото класиране по нации мъжкият отбор на България се класира на 31-во място (от 54 отбора), а дамската формация зае 34-то място (от 48 отбора) (WDF WORLD CUP 2019 Result). Никак нелошо представяне за нашето ниво, зад нас в класирането останаха доста по-богати и сериозни дартс сили. Не успяхме да учудим света, но не се срамуваме от резултата си. Участваме, борим се и ставаме все по-добри.“

"Приоритет е да развием играта тук, на местна почва, да увеличим броя на състезателите, тъй като сериозните федерации са с от по 5000 членове нагоре, достигат до 30 хиляди, 40 хиляди, 50 хиляди дори, в развитите държави, докато ние все още се броим на пръсти. При нас активната маса е от порядъка на 100 – 150 души."

Има ли тенденция дартсът да става все по-популярен у нас?

„Увеличават се желаещите, но не с големи темпове. Излъчванията на състезания по дартс по българските телевизии, които го поместиха в ефира си, допринесоха много за популяризирането му у нас. Хората все повече и повече започнаха да научават неща за играта, започна да им става ясна. Първоначално мнозина си мислят, че е като спортната стрелба, трябва да се целиш в средата, но постепенно осъзнават, че в дартса не е важно да се цели в центъра на мишената, той не носи най-много точки, правилата са по-различни. Когато тези неща се изяснят набързо в съзнанието на любителя, интересът е още по-голям.“

Ти и останалите играчи по дартс в България неведнъж сте споменавали, че все още сме далече от каймака играчи на професионалния дартс. Ако е уместен паралел – колко далече сме от този елит?

„Награните фондове в професионалния дартс са доста големи, когато говори за наистина професионален дартс. Доходите на най-добрите могат да варират от половин до един милион евро. Далеч сме от това ниво – един път като майсторство, а и като организация. Ние също успяваме да направим тези хубави отигравания, които правят световните майстори, но много по-рядко ни се случва. Трудно поддържаме високото ниво – в един, два лега (една игрова партия в дартса, еквивалент на гейм) успяваш да играеш на много високо ниво, а след това отиграванията се влошават, което всъщност прави голямата разлика между големите в дартса и опитващите се да ги достигнат."

„В България дартсът е все още хоби. Професионалните състезатели, основно тези в Западна Европа, както споменахме, се занимават само със това, не работят друго, изкарват доходите си основно с дартс, което ние няма как да си позволим, така че нивото у нас по-скоро клони към аматьорско към ден-днешен.“

Дартсът води началото си от заведения и мнозина смятат, че това е просто един кръчмарски спорт, но всъщност това е един от най-джентълменските спортове. Може ли дартсът да се смята като култура? На какво може да ни научи?

„Дартсът те учи да си максимално концентриран, точен и прецизен, както вече споменахме. Това е безконтактен спорт. Двамата (четиримата) съперници не контактуват по никакъв начин един с друг. Понякога има хитрини – подмятания на реплики, забавяне на хвърлянията на стрелите, които да водят до разсейване на съперника, но в крайна сметка това наистина е една от най-джентълменските игри. Дори чрез хитрините, тези в сферата на спортния хъс, разбира се, се градят човещината и приятелските отношения между различните състезатели. Научаваш се на уважение и толерантност към опонента."

Какви са настроенията в навечерието на новия дартс сезон у нас?

„В началото на ноември стартира състезателната година. По принцип сезонът ни е от октомври до май, но тази година малко го отложихме. Първият кръг е на 9 и 10 ноември във Варна. Настроението е оптимистично, надяваме се да успеем да увеличим членската маса веднъж, да успеем да организираме всички мероприятия нормално, тъй като и това е предизвикателство. Както вече споменахме, у нас нещата са по-близки до аматьорско ниво. Идват хора от цяла България, организацията не е никак лесна – търсят се зали, хотели, а всеки един от нас, който се занимава с това, го прави единствено от любовта си към спорта, не е основното му занимание. Въпреки това има ядро от радетели и ентусиазмът остава водещата сила, която ни движи напред.“

Дартсът е евтин и леснодостъпен спорт. Не са нужни почти никакви финансови средства, за да се оборудваш професионално и да го практикуваш навсякъде - у дома, в офиса, в бара. Не е нужна и физическа подготовка. Пробвайте и се забавлявайте!