Броят на нападенията срещу хуманитарни работници се е увеличил четири пъти

Международният ден на хуманитарните дейности се отбелязва в памет на жертвите на нападението на централата на Организацията на обединените нации (ООН) в Багдад през 2003 г., което причини смъртта на 22 души, включително на специалния представител на ООН за Ирак Сержиу Виейра ди Мелу.

Eвропейският комисар в областта на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи Кристалина Георгиева е в Ирак, където Европейската комисия предоставя животоспасяваща помощ на стотици хиляди цивилни, които са блокирани в капана на боевете. Ето какво заяви Кристалина Георгиева:

„Международният ден на хуманитарните дейности е повод да се отдаде почит на хората, които рискуват живота си всеки ден, за да помагат на жертвите на войни и бедствия по целия свят. Той е и възможност да се поставят във фокус хуманитарните предизвикателства, пред които сме изправени.

Тези предизвикателства са напълно очевидни тук в Ирак. Стотици хиляди хора се нуждаят отчаяно от помощ, но достъпът до тях е все по-труден поради растящия конфликт. Условията на работа на хуманитарните работници коренно се промениха както тук, така и навсякъде по света.

Нараства броят и се изменя естеството на конфликтите, като светът става все по-несигурен. В Близкия Изток сме свидетели на ужасяващо насилие и нищо не предвещава край на страданията на невинното цивилно население. В цяла Африка, от Мали на запад до Сомалия на изток, като се мине през Северна Нигерия, Централноафриканската република и Южен Судан, живеят милиони цивилни, които се оказват притиснати в обръч от конфликти, подхранвани отчасти от етническа и религиозна омраза. Предоставянето на хуманитарна помощ на уязвимите деца, жени и стари хора става все по-трудно.

Всички тези предизвикателства увеличават опасностите пред хуманитарните работници, които вършат своята работа. Броят на нападенията срещу тях се е увеличил четири пъти от 2003 г. досега. През миналата година средно на месец са убити дванадесет хуманитарни работници, а над десет са отвлечени. Всяка седмица трима хуманитарни работници биваха нападани и ранявани.

Като към това се прибави въздействието на изменението на климата, на бързото увеличаване на населението в места като Сахел и на набиращия сили екстремизъм, неизбежно ще ставаме свидетели на все повече конфликти, глад и хора, принудени да изоставят своите домове и препитание.

Живеем в свят на огромна несигурност и затова трябва да съсредоточим много повече внимание върху предизвикателствата, пред които сме изправени: в името на жертвите на войните и бедствията, а също и в името на смелите мъже и жени, които рискуват живота си, за да им помагат“, заяви Кристалина Георгиева.

ЕС – в лицето на Европейската комисия и държавите членки – е най-големият донор на хуманитарна помощ в света. Дейността на ЕС в тази област се ползва с изключителна подкрепа сред европейските граждани: според последното проучване Евробарометър девет от всеки десет заявяват, че е важно ЕС да отпуска средства за хуманитарна помощ.

През 2013 г. Европейската комисия помогна на 124 милиона души в над 90 държави, а тази година продължава да помага на най-нуждаещите се, в това число на жертвите на конфликтите в Сирия, Централноафриканската република и Южен Судан, на преживелите природни бедствия в Азия, на хората, засегнати от продоволствената несигурност в Сахел, и на уязвимото население, живеещо в условия на „забравени“ кризи, като например тежкото положение на колумбийските бежанци или конфликта в щата Качин в Мианмар/Бирма.

Комисията предоставя хуманитарна помощ на тези, които най-много се нуждаят от нея, в партньорство с над 200 хуманитарни организации, включително неправителствени и международни организации, ООН и подразделенията на Червения кръст. Благодарение на солидарността на европейските граждани хиляди хуманитарни работници оказват помощ и дават надежда на жертвите на конфликти и природни бедствия. Осигуряването на безпрепятствен и безопасен достъп до жертвите е от съществено значение за спасяването на живота на хората в нужда.

Увеличаване на броя на нападенията

Нападенията срещу хуманитарни работници са по-чести от всякога. През 2013 г. те достигнаха рекордния брой от 454 нападнати хуманитарни работници, като над една трета (155) от жертвите са били убити (данните произхождат от aidworkersecurity.org към 15 юли 2014 г.).

Тези нападения са насочени най-вече към местния персонал, като само един на всеки шест пострадали е международен хуманитарен работник (данни от 2013 г.).

Все повече работници се намират в несигурно положение и са изложение на риск от нападение. Работата им става все по-опасна, в резултат на което мъжете, жените и децата в нужда рискуват да получат по-малка или дори никаква помощ. Хиляди хора в уязвимо положение могат да останат без животоспасяваща подкрепа, ако несигурността принуди хуманитарните организации да спрат своите дейности или да се оттеглят от опасните региони.

Афганистан е начело в таблицата с 400 инцидента в периода между 1997 г. и 2013 г. – два пъти повече от втората страна в списъка – Сомалия.

Примери за неотдавнашни нападения срещу хуманитарни работници

От средата на 2010 г. насам всеки месец, без изключение, стават нападения срещу хуманитарни работници в Афганистан. През юни тази година бяха убити 8 сапьора, работещи за НПО, а трима други бяха ранени, докато обезвреждаха минни полета.

През декември 2013 г. четирима лекари (3 сирийци и един сомалиец) бяха убити от въоръжени лица в Сомалия, докато пътуваха за местна клиника. При същото нападение двама телохранители бяха убити, а един сирийски и един сомалийски лекар бяха ранени.

През януари в провинция Джонглей на Южен Судан трима местни хуманитарни работници бяха убити от въоръжена група, която плячкосваше помещенията на ООН и НПО.

Въпреки че не присъства сред първите десет държави в таблицата по-горе, в последно време Централноафриканската република се превърна в една от най-опасните страни за хуманитарните работници. Положението със сигурността се влоши от средата на 2013 г. насам. През април тази година 3 хуманитарни работници бяха убити от въоръжени бивши членове на бунтовническата групировка „Селека“ по време на среща с водачите на общността, на която се обсъждаха медицински грижи и достъпа до тях. 15 други лица, всички местни водачи, също бяха убити по време на това нападение.

Продължават нападенията срещу хуманитарни работници в Сирия. От 2011 г. насам са били убити близо 60 хуманитарни работници. Ни най-малко не намаляват тревогите относно безопасността на хуманитарния персонал и операциите във всички части на Сирия – извършват се нападения над линейки и автомобили на ООН и се отвличат хуманитарни работници.

Международно хуманитарно право

Хуманитарните работници не вземат страна – те помагат на всички, които се нуждаят от помощ, независимо от тяхното гражданство, религия, пол, етнически произход или политическа принадлежност.

Нападенията срещу хуманитарни работници представляват нарушение на международното хуманитарно право (МХП), което ясно определя отговорностите на държавните и недържавните участници при въоръжени конфликти по отношение на основни въпроси, включително правото на хуманитарна помощ, защитата на цивилното население, в т.ч. медицинските и хуманитарните работници, и защитата на бежанците, жените и децата. Международното хуманитарно право е задължително за всички държавни и недържавни участници в даден конфликт, но то все по-често се нарушава.

Европейският съюз енергично се застъпва за спазването на международното хуманитарно право. Европейската комисия финансира обучение в областта на МХП на гражданския и военния персонал, участващ в операциите на ЕС по управление на кризи. Например през 2013 г. за мисията на ЕС за обучение в Мали (EUTM).

Хуманитарната дейност на Европа

Европа има дългогодишни традиции в областта на хуманитарната дейност, с които може да се гордее, и е родина на много от най-реномираните хуманитарни организации в света.

Държавите — членки на ЕС, винаги са се ангажирали и са предоставяли щедри дарения в подкрепа на жертвите на извънредни ситуации.

Европейският съюз като цяло предоставя хуманитарна помощ в продължение на повече от 40 години. През 1992 г. той създаде Службата за хуманитарна помощ на Европейската общност (ECHO), „за да гарантира по-бърза и по-ефективна намеса“. През февруари 2010 г. ECHO се превърна в Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, а Кристалина Георгиева стана първият европейски комисар в областта на международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

В хода на настоящия ѝ мандат всяка година Европейската комисия оказваше помощ на повече от 120 милиона жертви на природни и причинени от човека бедствия. Тази цел беше постигната с по-малко от 1% от общия годишен бюджет на ЕС — малко над 2 EUR на гражданин на ЕС.