Минчо Христов: Куба все още има нерешени проблеми със САЩ

Интервю на Юлия Владимирова с политолога Минчо Христов в " a-specto"

Какво означава посещението на Обама в Куба? По какъв начин това ще промени страната?

В продължение на повече от 50 години САЩ водят една необявена война срещу Куба, част от която е търговското ембарго. На американските компании  им е забранено да търгуват с Куба. Но не само това. Ако един кораб спре на кубинско пристанище, то този кораб по американското законодателство няма право да акустира в американски пристанища в продължение на половин година. Това е един абсурден екстериториален закон, срещу който се обявяват, както много държави от ЕС, така и други страни. Най-жалкото е, че Америка беше забранила да се продават на Куба лекарства, включително животоспасяващи. По тази причина, Куба често купуваше такива лекарства от трети държави, което ги оскъпява изключително много. В същото време в Америка има мощни икономически интереси, които в момента искат да се свали ембаргото, тъй като много от големите американски фирми поставят въпроса защо са лишени от кубинския пазар, от възможността да търгуват и да печелят. Така че визитата на Обама е свързана и с тези процеси. Кубинците са много напреднали в медицината например и има какво да предложат. Известно е, че те са достигнали до изключителни резултати като  ваксината срещу рак на белия дроб.

Която американците искат да купят.

Те искат да купят много други неща като технологии особено във фармацевтичната индустрия. В Куба е създаден един препарат, наречен Видатокс, който е на основата на синия скорпион. Той се използва масово при ракови заболявания, тъй като укрепва  защитните сили на организма, използва се и срещу грипни епидемии и много болести, свързани с отслабена имунна система. Така че визитата на Обама и опитите САЩ да се отвори към Куба са свързани с интереси. Кубинците също имат интерес от сближаването, защото в икономически план биха спечелили.

Покрай визитата на Обама много се акцентира върху нуждата от модернизация в Куба. Въпреки това, казвате, медицината е на световно ниво.

Ако под модернизация се разбира масовата консумация на ГМО, меса натъпкани с хормони и добив на шистов газ искрено пожелавам на кубинците да останат „немодернизирани”. В Куба има една много силна тенденция към развитието на хомеопатията. Аз мисля, че това е бъдещето на медицината, тъй като фармацевтичната мафия е може би една от индустриите, които печелят повече от наркотрафика. Тук нормата на печалба е космическа. Препарати, които струват 1 долар се продават за около 200-300 долара. В една дискусия на която присъствах, президентът на Еквадор Рафаел Кореа даде за пример едно хапче срещу хепатит. Тази мафия наистина има интерес от това да се произвеждат повече препарати, които обаче не лекуват болния, а го държат в една хронична зависимост. Целта е да купува лекарства цял живот.

А относно модернизацията, аз съм последният човек, който ще отрече, че в Куба наистина има много проблеми. В болниците понякога липсват лекарства и консумативи, има проблеми с транспорта и с доставките на продукти. Въпреки всичко обаче, в Куба медицината е абсолютно безплатна и безспорно е на светлинни години от нашата. Политиците, които в България превърнаха здравето в стока, а здравеопазването в бизнес за мен са шепа престъпници и трябва да бъдат съдени. Виждаме как живота на болни деца е оставен на милостинята на гражданите или богати бизнесмени. Партийната олигархия у нас отдавна е абдикирала от грижата си за българските деца, но това въобще не й пречи да прибира най-високата партийна субсидия в света – по 14 000 лева на месец за всеки избран депутат. Напоследък лекари от спешна помощ връщат пациенти заради това, че нямат пари да си платят. В много райони има платена частна спешна помощ. Това е безпрецедентно и аз се чудя къде е българското правителство. Предполагам, че тези въпроси не ги касаят, защото парламентът и правителството се лекуват в Правителствена болница по съвсем отделен ред от нормалните граждани. Това трябва да се промени. Българските политици трябва да се изпращат при своя личен лекар, да чакат на опашки, да чакат за направление, за да видят какво са натворили. Докато съществува Правителствена болница в този си вид, който обслужва политическата олигархия, това няма да стане.

А как Куба успява да има собствена независима фармацевтична индустрия и да не е част от голямата мафия на концерните?

Вероятно именно американското ембарго е допринесло за това кубинците да развият своята фармацевтична индустрия. Често пътувам из дълбоката кубинска провинция, имам много приятели там. В тези райони има билкови аптеки, в които можеш да купиш лекарства за най-различни болести на символична цена. Тези билкови аптеки са достъпни за всеки кубинец. Бих казал, че този начин на лечение е много по-ефективен и безвреден, отколкото лекарствата в развитите държави, включително и в България. Медицината в България е направена така, че дори човек да не е болен, в болниците може да му измислят фалшива диагноза. И това го казвам съвсем отговорно, защото вече има примери, при които се диагностицира тежка болест, а се оказва, че няма нищо такова. Но пациентът бива опериран, съответно парите от здравната каса усвоени, от пациента също. Както казват американците – нищо лично, просто бизнес. Бившата кубинска посланичка ми е давала за пример едно момче от Казахстан, което е било диагностицирано за трансплантация на бъбрек. Тя успява да му уреди безплатна трансплантация в Куба. Там се оказва, че момчето е напълно здраво. Явно някой с пари се е нуждаел от здрав бъбрек. Тук опираме до сферата на търговията с органи. Когато здравето се превърне в стока, резултатите са такива.

Споменахте, че имате много приятели от по малките населени места в Куба. Какво се случва там, в сърцето на кубинския народ?

Най-голямото богатство на Куба не са сградите или климатът. Това са хората, които живеят в едни нелеки условия, заплатите са ниски, но за сметка на това пък те могат да оценят нематериалните богатства, които са всъщност истинските богатства в този живот. За съжаление, като гледам тенденциите в България ние сме тръгнали точно по обратния път. Всъщност истинското богатство и щастие нямат нищо общо с парите и кубинците разбират това много добре. Хората в Куба живеят бедно, но достойно. В държавата все още съществува купонната система, която е въведена след революцията. Месечната дажба едва ли струва повече от два долара. Това са няколко килограма ориз, няколко килограма захар, олио, прясно мляко за децата. Това не стига за целия месец, но е един минимум, който държавата все още осигурява на кубинците. Мисля, че ако подобна система бъде въведена и в България, много хора днес биха се зарадвали. Тук гледаме точно обратната картина: пълни магазини, лъскави витрини, но все по-малко хора, които могат да си позволят да купуват тези стоки.

След свалянето на ембаргото очаквате ли Куба да се промени?

Искрено се надявам кубинците да не тръгнат по нашия, българския път – кражбата на общественото богатство и държавните активи от една шепа престъпници, разсипването на индустрията и угаждането на чуждите вносители.

Кубинското кафене ще бъде ли заменено от Starbucks и McDonalds?

Много се надявам да не бъде, защото кубинските кафенета са доста приветливи. Искрено се надявам Куба да запази своите кафенета, които не са лъскави и луксозни, но имат дух, който луксозните парвенюшки ресторанти нямат. И днес всеки, който посети „Бодегита дел медио” – любимата кръчма на Хемингуей, ще разбере за какво говоря. Този дух според мен ще се запази, докато кубинският народ продължи да се държи достойно и да цени истинските неща в живота.

Според Вас какво е отношението на Раул Кастро към американския президент Барак Обама. От срещата им излезе едно интересно видео, в което Кастро не позволява да бъде потупан по рамото от Обама. Това никак не е случайно, за какво е знак?

Малко по късно Фидел Кастро заяви директно, че Куба няма нужда от подаръците на САЩ. Това илюстрира, че Куба все още има доста нерешени проблеми със Съединените щати. Например американската база в Гуантанамо. Това е една територия от над 100 кв. км, която е окупирана в началото на миналия век. Това е американска военна база, която при това днес е превърната в затвор. Между другото, едно от предизборните обещания на Обама беше да се премахне затворът. Американският конгрес обаче все още не е приел това решение. Интересно е да видим какво ще стане занапред. Друг нерешен проблем е този с емиграцията. Малко хора знаят например, че от петнайсетина години кубинците са свободни да пътуват по света. Големият проблем в момента е, че Съединените щати и държавите от Европейския съюз не дават визи на кубинци, които според тях биха могли да останат. Така че липсата на демокрация по отношение на пътуванията не е от страна на кубинското правителство, а от страна на западните демокрации. Освен това, в САЩ съществува един закон, който дава право на всеки кубинец, стъпил на американска територия да получи зелена карта и да остане там. Тъй като САЩ отказват масово визи на кубинци, които искат да пътуват до техните семейства, много кубинци са принудени да тръгнат по друг начин, например с лодки. Това води до инциденти и много жертви при лошо време. А този район гъмжи от акули. По-достойно за американското правителство би било да дава визи и хората да пътуват по регламентиран начин.

Доколко базата Гуантанамо ще остане и бъдеща конфликтна точка между Куба и САЩ?

Куба винаги е считала, че тази база трябва да бъде върната, тъй като това е изконна кубинска територия. Това е все едно утре американците да кажат, че четирите бази в България са техни и никога няма да напуснат. Според международното право САЩ би трябвало да се изнесат. Друг е въпросът защо не го правят.

В Хавана Обама призова за свобода на словото и спазване на човешките права. Кастро защити начина, по който Куба обръща внимание на социалните, политическите и икономическите права на своите граждани.

Американските президенти обичат да говорят за свобода на словото и човешки права. Това беше аргументът за намесата на САЩ в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Всички знаем какво се случва там сега. Защо ли обаче Обама не забелязва подобни проблеми в Саудитска Арабия? Нима там има свобода на словото и човешки права? Ще ви дам един пример. Преди години петима кубинци бяха арестувани и хвърлени в затвора за много дълъг период от време заради това, че са осуетявали терористични атаки срещу Куба. Информацията за тези кубинци достигна до американското правителство, тъй като кубинците в знак на добра воля бяха дали данни на американското правителство готвени терористични актове. Петимата кубинци бяха заловени и обвинени в шпионаж. А единственото, което са извършвали е осуетяването на терористични действия от антикубински организации. Ако САЩ наистина са против тероризма, би трябвало да наградят тези хора, а не да ги хвърлят в затвора.

Преди около петнайсет години американският историк Джеймс Бамфорд издаде книгата „Гнездо от тайни”. В нея той за първи път изважда на бял свят документ, който наистина е безпрецедентен за американската история. В него председателят на Съвета на началник щабовете генерал Лаймън Лемницър, в началото на 60-те години предлага на президента Джон Кенеди да се извършат серия от атентати срещу американски обекти на територията на Куба, в териториалните води на Куба или в градовете на Флорида. Идеята е била да бъдат обвинени кубинците и това да предизвика военно нахлуване в Куба. Това е документ, подписан от най-висшия военен в Съединените щати в началото на 60-те години и е разсекретен от Пентагона. Това го казвам и във връзка с това, което става около нас, това, което става в Близкия Изток, в Ирак, в Афганистан, в Сирия и в Брюксел.