Френската преса за войната в Украйна

Ходът на бойните действия в Украйна, страданията на местното население и реакциите в Европа са теми на репортажи и коментари във френския печат. Армията на украинския лидер Володимир Зеленски се отбранява отчаяно в Северодонецк, макар и сринат над 90 на сто от продължаващите руски бомбардировки, отбелязва в. "Фигаро".

Ако силите на Москва превземат града, Русия ще контролира почти изцяло региона на Луганск, една от двете провинции в размирен Донбас, пише вестникът. Според мнозина аналитици обаче руските войски напредват в района много бавно. Украинските бойци там изглежда са се барикадирали в големия химически завод "Азот" и според властите се бият с руски части, които понякога десеторно ги превъзхождат по численост. Съдбата на обекта остава неясна, но шансовете на Киев да запази контрола над него явно са намалели, добавя "Фигаро".

Още новини от Украйна

Войната е неизмерим кошмар и ужасяваща бъркотия, в чийто център се озовава цивилното население, хора като вас и мен, чиито жилища, здраве, живот буквално са премазани. И сред тези хора – невинни сред невинните, има деца, осъдени да оцеляват по мазета без ток и вода, из опасните пътища, под бомбите. Ако не бъдат убити и те с куршум в гърдите, пише автор на "Нувел обсерватьор".

Откакто армията на Путин подлага на мъки Украйна, две от всеки три украинчета са били принудени да бягат от своя дом. 2,2 милиона са намерили подслон в Европа. УНИЦЕФ съобщи наскоро за 262 загинали украински деца, посочва изданието. И цитира думи за войната на Нобеловия лауреат за литература Жан-Мари Гюстав Льо Клезио: "От едната страна са децата, от другата – сляпата и жестока машина в ръцете на възрастни".

Украинска делегация разказа в Париж за войната, за да спечели Европа на своя страна, пише в. "Либерасион". Вицепремиерката на Украйна, отговаряща за евроинтеграцията, се отби във френската столица заедно с кметове на украински градове мъченици. Целта бе да свидетелстват за ужасите на войната и най-вече да наблегнат върху кандидатурата на Украйна за членство в ЕС, пояснява вестникът.

Украинците говорили на организирано от посолството им изложение, представящо разрушенията в страната, нападната от Русия. "След 24 февруари (началото на руското нашествие, б. р.) всички украинци според мен са убедени, че трябва да се присъединим към ЕС", казва една от посетителките – сънародничката им Нина, цитирана в текста.

Тя уверява, че дори рускоезичните украинци като нея, ако не са заслепени от пропагандата на Москва, вече искат сближаване със Запада: "Преди ни внушаваха, че Европа означава упадък, но сега можем да пътуваме и виждаме добре, че това е лъжа".

Този процес обаче ще отнеме време. Френско-германският тандем е против скъсяване на сроковете, за да бъде приета Украйна в ЕС, особено доколкото редица балкански страни чакат отдавна. Това донякъде дразни украинците, бездруго ядосани от някои постъпки на френски и германски ръководители. Нина споменава оръжията, така и недоставени от Берлин, също и призива на френския президент Еманюел Макрон "да не бъде унижавана Русия", допълва "Либерасион". "Вече осем години Русия ни унижава, а вече унижава и цяла Европа. Путин трябва да бъде съден, а не извиняван", заявява украинката.

Какво трябва да се постигне във връзка с войната между Украйна и Русия? В момента въпросът разцепва Европа надве, пише в заглавие "Монд".

Балтийските републики, Полша, а и Обединеното кралство се обявяват за продължаване на войната, докато Русия претърпи поражение. Франция, Германия и Италия се стремят да подпомагат Украйна, но и да бъде запазен отворен канал за комуникация с Москва – с надеждата за преговори и спиране на огъня. И с по-далечна, все още хипотетична цел – да бъде трайно стабилизирана Украйна и да се възстанови европейският ред за сигурност, смазан от войната.

Според лидерите на Франция, Германия и Италия не бива да се допусне пълно поражение на Украйна. А пълно поражение на Русия без намеса на Запада е малко вероятно въпреки оръжейните доставки за украинците. Затова според Париж, Берлин и Рим разговорите с Путин трябва да продължат, за да не се проточи войната с риск Украйна да бъде унищожена, пояснява всекидневникът.

"Близостта на Русия, наличието на рускоезични малцинства и някогашната принадлежност към съветския блок – това е обяснението за войнствения тон на балтийските и източноевропейските столици спрямо Москва", коментира Аранча Гонсалес, бивша външна министърка на Испания, доайен на Института за политически изследвания "Сианс По" в Париж.

"Въпреки агресията срещу Украйна в Западна Европа като цяло и по-специално във Франция съществува когнитивна клопка – руският режим в днешната му форма да се възприема като неотменима даденост от международния дневен ред, като играч, чиито интереси поначало трябва да бъдат зачитани", предупреждава обаче неназован в текста висш френски служител. По думите му "колкото повече расте икономическата и политическата цена на тази война, толкова по-силни ще стават поддръжниците на този подход".

Източник: БТА