Лиз Тръс или изкуството да бъдеш наследничка на Джонсън, без да ставаш негово копие

След пет седмици тя може да стане третата жена, която ще оглави правителство на Обединеното кралство. Смятана за фаворит в надпреварата, външната министърка Лиз Тръс полага усилия да намери деликатното равновесие между обновление и приемственост, за да убеди консерваторите да я подкрепят.

Привържениците на Борис Джонсън смятат нейния съперник Риши Сунак за предател, а 47-годишната Лиз Тръс се е заела да изтъква постиженията на бъдещия експремиер – от Брекзит до мнозинство в парламента, невиждано от 80-те. И твърди, че съжалява за оттеглянето му и това отваря вратите на Даунинг стрийт.

От около година Лиз Тръс е начело на британската дипломация. Посвещаване и назначаване наведнъж и то на пост, втори път заеман от жена. Това бе възприето като опит на Борис Джонсън да запази контрола върху амбициите на една изгряваща звезда на консерваторите.

По време на кампанията постоянно се припомня, че първоначално тя е била против Брекзит. Днес тя казва, че е "сгрешила", и изтъква всичко, което е успяла да свърши.

Дошъл на власт в края на юли 2019 г., Борис Джонсън веднага поверява на Лиз Тръс министерството на външната търговия. На този пост тази любителка на караоке с права руса коса става лицето на търговските сделки на Лондон от периода след Брекзит и опознава дипломатическите лабиринти.

Начело на Форин офис Лиз Тръс проявява първоначално помирителен, а след това непримирим тон към Европейския съюз в деликатните преговори за разпоредбите от периода след Брекзит, засягащи британската провинция Северна Ирландия.

С кожена шапка на Червения площад

Нейна заслуга е, че издейства освобождаването на Назанин Загари-Ратклиф, която има британско и иранско гражданство и бе държана над шест години в Иран по обвинения в заговор, които винаги е отхвърляла.

В екипа на Борис Джонсън Лиз Тръс олицетворяваше освен това силната подкрепа на Обединеното кралство за Украйна, по-специално заради невиждано мащабните икономически санкции.

Тя имаше и няколко лоши момента. По време на визита в Москва, която бе сякаш последен опит да бъде променена позицията на Владимир Путин, Лиз Тръс се хвана в капана на руския си колега Сергей Лавров и заяви, че "никога" няма да признае суверенитета на Москва над два руски града недалеч от Украйна – Ростов и Воронеж, чиято принадлежност към Русия не се оспорва.

Това посещение даде повод за подигравки: обвиниха Лиз Тръс, че подражава на Маргарет Тачър, позирайки с кожена шапка на Червения площад – месеци след като гордо се бе качила на танк и показала от люка.

Още по време на първия дебат между претендентите наблюдателите забелязаха и приликата между шемизетата ѝ с фльонга с тази на "желязната лейди", за разлика от обичайните ѝ дрехи в ярки цветове.

Като дете обаче Лиз Тръс е участвала заедно с родителите си в демонстрации с искане за оставка на "желязната лейди", важна фигура за консерваторите. Играла е и нейната роля в училищен спектакъл.

Картонена ракета

Родена на 26 юли 1975 г., омъжена и майка на две дъщери, Лиз Тръс се представя с ентусиазма на новопокръстените за въплъщение на британския консерватизъм от най-чиста проба – ниско данъчно облагане и ограничена държавна намеса.

След десетина години в частния сектор (по-специално като търговски директор) тя става първо местен съветник в Югоизточен Лондон, после – през 2010 г., депутат от окръг Югозападен Норфолк (Източна Англия).

През 2012 г. влиза в правителството и оттогава сменя министерствата – първо поема образованието, след това - от 2014 до 2016 г. е министър на околната среда. Става и първата жена министър на правосъдието, после главен секретар на хазната.

Самото ѝ присъствие сред консерваторите не е по подразбиране - Лиз Тръс израства в подчертано левичарска среда. В престижния Оксфордски университет, където завършва политика и икономика, тя председателства групата на либерално-демократичните еврофили.

Както сама признава, смайва родителите си – университетски професор по математика и активистка на движението за ядрено разоръжаване, с която ходи по демонстрации, вдигайки картонени ракети - като накрая застава на десни позиции.

От началото на кампанията някои охотно припомнят неин прякор от времето, когато е била в просветното министерство – "жива граната".

"Това е скрит комплимент – коментира тя наскоро в таблоида "Сън", - означава, че си върша работата."

Източник: БТА / Силвен Пьошмор, Франс прес