Фондация Карнеги вижда вероятност Путин да използва ядрени оръжия

Инвазията на Русия преобърна политиката и икономиката далеч от бойните полета, една година по-късно, експерти на Фондация Карнеги за международен мир пишат за дългата сянка, която хвърля войната в Украйна.

Европа

Още новини от Украйна

Войната промени трайно отношенията на Европа с Русия от отношения на взаимозависимост до почти пълно разединение. Най-радикалната промяна е в Германия - така нареченото zeitenwende. Бившите страни от социалистическия блок - главно балтийските държави и Полша - налагаха украинския дневен ред. Финландия и Швеция почти за една нощ изоставиха десетилетни позиции на неутралитет и кандидатстваха за присъединяване към НАТО.

Конфликтът промени реда на европейската сигурност, принуди ЕС да поеме по-голяма отговорност за собствената си отбрана и наруши табутата относно инвестирането в сигурност. Централното място на трансатлантическите отношения в отговор на войната на Русия също е болезнено напомняне, че заявената цел на ЕС за "стратегическа автономия" е по-скоро възвишена амбиция, отколкото реалност и че Съединените щати все още са основният покровител на сигурността на демократична Европа.

Войната в Украйна брутално разкри цената на бездействието на ЕС спрямо неговите съседи, принуждавайки го да постави разширяването отново на дневен ред след десетилетие на забавяне. Посочването на Украйна и Молдова като страни кандидатки, с по-условно предложение, направено към Грузия, означава, че сега ЕС трябва да предложи реален път за тези три страни да се присъединят към съюза, както и подходящ план за присъединяване на страни от Западните Балкани, които от години стоят в чакалнята.

Мащабът и широчината на европейския отговор на войната - от енергийната диверсификация през санкциите до управлението на миграцията - поставиха на сериозно изпитание икономическото държавно умение. Евентуалният успех ще зависи от това дали ЕС може да запази инерцията, като същевременно поддържа основните цели за натиск за зелен и цифров преход. Но под новооткритото единство, различни визии за война и мир в контекста на смяна на лидерството в ЕС може да започнат да преследват проекта за европейска интеграция.

Демокрация, конфликт и управление

Президентът на САЩ Джо Байдън зае поста, обещавайки да постави демокрацията в основата на външната политика на САЩ, представяйки света като заключен в състезание между демокрации и авторитарни системи. Войната на Русия срещу Украйна както подчертава, така и подкопава тези предложения.

От една страна, администрацията на Байдън събра забележителна подкрепа за демократична Украйна. По думите на президента "Във вечната борба за демокрация и свобода Украйна и нейният народ са на фронтовата линия". Ръководството на САЩ за стимулиране на ефективния отпор на НАТО срещу руската агресия се превърна в голямо постижение на президентството на Байдън. Администрацията често отбелязва силата на демокрациите, работещи в съгласие и подкрепата за Украйна предостави вдъхновяващ пример.

Но едновременно с това войната предизвика реалполитик. Като кандидат, Байдън обеща да направи престолонаследника на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман "парии", но след началото на войната президентът потърси помощта му за производството на петрол. Администрацията разчита на Турция, сериозно изостанала демокрация в рамките на алианса на НАТО, да играе ключова роля в преговорите за украинския износ на зърно за справяне с проблемите на продоволствената сигурност.

Междувременно рамкирането на борбата в Украйна от страна на администрацията в призмата на демокрациите срещу автокрациите придоби ограничено значение отвъд развитите икономики. Няколко гласувания в ООН показаха, че за много страни в Африка, Азия и Латинска Америка войната в Украйна не е провокирала директен антируски отговор. Глобалните южни демокрации като Боливия, Индия, Мадагаскар, Монголия, Намибия и Южна Африка се въздържаха от резолюциите на ООН през март и октомври, осъждащи инвазията.

Една година след войната рамката на администрацията на Байдън, свързана с демокрацията, се разви. Светът вече не е силно разделен между демокрации и авторитаризъм; вместо това Стратегията за национална сигурност идентифицира, че "най-неотложното стратегическо предизвикателство пред нашата визия" идва от "силите, които наслагват авторитарно управление с ревизионистка външна политика" - и по-специално сили, които водят войни на агресия. Освен това се признава, че администрацията "ще работи с всяка държава ... готова да се справя конструктивно със споделените предизвикателства в рамките на базирания на правила ред." Що се отнася до портфолиото за демокрация, екипът на Байдън категорично премина от кампании с поезия към управление в проза. Но ако администрацията продължи да използва помощта на демокрациите за съпротивата на Украйна - като същевременно катализира подкрепата за демокрация на други места - тя все още може да постигне целта си за обновяване на демокрацията в световен мащаб.

Американско държавничество

Войната в Украйна съживи американската изключителност, която вдъхновяваше външната политика на САЩ през десетилетията след края на Студената война - изключителност, характеризираща се с трайното убеждение, че Съединените щати трябва да играят специална роля в защитата на глобалната справедливост и воден от САЩ световен ред. След изтеглянето на американските сили от Афганистан мнозина се страхуваха, че Америка се обръща навътре. Но изливането на съчувствие, подкрепа и оръжия за Украйна доказа колко дълбоки са корените на този възглед за специалната роля на Америка в света.

Има какво да се аплодира в съчувствието и готовността на Америка да се жертва за Украйна, но има и много риск в един свят, който става все по-многополюсен и в който много предизвикателства пред живота и поминъка на американците лежат далеч отвъд бойните полета в Донбас.

Устойчивост, климат и геополитика

Инвазията на Русия в Украйна напомни на политиците, че понякога са необходими спешни действия в енергийния сектор. От енергийните шокове през 70-те години на миналия век толкова много политици не са предприемали толкова решителни мерки, за да осигурят адекватни доставки на гориво и електричество. Най-драстичните действия бяха предприети в Европа: ЕС се приспособи към огромното намаляване на доставките на газ от Русия по-бързо, отколкото повечето смятаха за възможно, а страни като Германия и Обединеното кралство похарчиха няколко процентни пункта от БВП, за да защитят домакинствата от нарастващите цени. Загубата на руски внос също повиши осъзнаването на опасностите от разчитането на геополитически противници за критични суровини, независимо дали въглеводороди или минерали, необходими за вятърни турбини или батерии.

За учените по политиката за устойчивост и климата въпросът сега е дали политиците ще запазят същата неотложност, докато предприемат нов енергиен преход, принуден от непланирано и нежелано развитие - нарастващата тежест на наводненията, пожарите и сушите в свят, засегнат от изменението на климата .

Близкият Изток

Руската инвазия в Украйна извади на преден план многото уязвими места в Близкия изток и Северна Африка (MENA). Нарастващата продоволствена несигурност, икономическите и фискални трудности и нарастващата инфлация тласнаха няколко страни от Близкия изток и Северна Африка до ръба на колапса и предизвикаха правителствата да преразгледат своите политики. Това доведе до поток от нови проучвания, занимаващи се с първопричините за системни уязвимости като бедност и маргинализация и начините, по които те корелират с въздействието на войната, както и промените в политиката, необходими за възстановяване на справедлив път и път на развитие в страни, които са страдали от несправедливости и неравенства. След продължило десетилетие съсредоточаване върху въпросите на демократизацията и човешките права след народните въстания на Арабската пролет, вниманието на региона се върна към политическата икономика.

Войната също така разкри огромните различия в богатството в региона на MENA между страните, които изнасят енергия и тези, които не го правят. Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив - най-вече Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Катар - отчитат, че приходите им от петрол и природен газ са се увеличили значително през първата година от войната. Предишните натрупани бюджетни дефицити са почти изчезнали и са осигурени средства за масивни публични инвестиции - като саудитски мега икономически и екологични проекти. Страните, които не изнасят енергия, за разлика от тях, страдат от увеличени бюджетни дефицити и по-високи обеми на външния дълг, дължащи се на скокове в цените на храните - предимно пшеница - и енергията.

И накрая, войната в Украйна съживи политическите дискусии за мястото на региона на Близкия изток и Северна Африка в международната политика - включително конкуренцията на големите сили и нейното въздействие върху регионалната сигурност, енергийните доставки и търговията. Регионалното настроение, както сред правителствата, така и сред гражданското общество, е симпатизиращо на Русия и цинично към претенциите на САЩ и Европа за свобода и справедливост в обяснението на подкрепата им за Украйна. Страните от MENA вече не желаят да приемат едностранната хегемония на Запада и са готови да се възползват от битките на световните сили, за да си осигурят сфери на влияние в богатия на енергия и стратегически важен регион.

Азия

Източна Азия остава мирна година след като Русия започна бруталната си война в Украйна. Непосредствените страхове от "зараза" като Донбас към Тайванския проток се оказаха неоснователни, но остава един сериозен въпрос: може ли Китай да бъде спрян?

Ако Русия може първо да анексира и след това да нахлуе в територията на суверенна нация без пряка американска и съюзническа намеса, Китай може да очаква подобен разрешителен международен отговор на атака срещу Тайван. Сравнително ситуацията в Тихия океан изглежда още по-тревожна, като се има предвид липсата на признат суверенен статут на Тайван, далеч превъзхождащите способности на китайската икономика и въоръжените сили и разнообразните варианти за ненахлуване, които Пекин може да избере в кампания срещу острова.

И все пак от гледна точка на Пекин трагедията, която се разиграва днес в Европа, е по-скоро предупредителна, отколкото катализираща. От една страна, все още е твърде рано да се каже какви териториални или политически залози ще спечели и загуби Русия от своята кървава авантюра. Условията, при които войната е прекратена, имат значителни последици за оценката на Китай дали териториалното завладяване се изплаща или не.

Народноосвободителната армия може да обещае решителни операции при свършен факт и никаква руска неточност по отношение на военните цели. И все пак всяко трезво изследване на войната на великите сили през миналия век трябва да предизвика допълнителна предпазливост сред военните плановици, които иначе биха могли да се надяват на светкавичен триумф на сърцата и умовете.

Друга несигурност е колко болка в крайна сметка ще понесе Русия от тежки санкции, които могат да осакатят нейната национална конкурентоспособност за поколения. Китайският президент Си Дзинпин може разумно да очаква, че Пекин е по-устойчив на предизвикателството на съгласуван, многостранен режим на санкции, отколкото крехката нефтодържава на руския президент Владимир Путин, но той не може да приветства неизбежната реалност, че Русия е изолирана и става все по-слаба. Стратегическият избор да стои гръб до гръб с Русия означава, че Китай не може да разчита на силна, стабилна защита в Европа.

Глобален ред и институции

Руската инвазия в Украйна засили дебатите относно естеството на настоящия световен ред и възможностите (ако има такива) за многостранно сътрудничество по споделените глобални предизвикателства в ерата на възраждаща се геополитическа конкуренция. Много западни анализатори и политици описват 24 февруари 2022 г. като епохална дата, която най-накрая сложи край на така наречената епоха след Студената война и смятат последвалата война за екзистенциален тест за пропадащата международна система, основана на правила. Има по-малко съгласие относно това какъв ред може да бъде спасен, като анализаторите обсъждат предимствата на алтернативните подходи към мултилатерализма.

За либералните интернационалисти - включително самия Байдън - войната е част от по-голямо, нормативно състезание, противопоставящо демокрациите срещу авторитарни държави (водени от Русия и Китай), за да се определи дали светът ще бъде отворен или затворен. Естественият отговор е да се обедини свободният свят. За самоопределящите се реалисти такъв идеализъм на Уилсън само отклонява Запада от по-постижими цели: балансиране на силата (вместо победа над идеите) на неговите противници, като същевременно насърчава постепенното възникване на концерт от велики сили, който приема минимални правила за съвместно съществуване и поведение, ръководене.

И двете перспективи имат осакатяващи слепи петна. Малко развиващи се нации възприемат Украйна през призмата на демокрацията срещу автокрацията. Те няма да се обединят в поход, противопоставящ Запада и Изтока, особено когато богатият свят пренебрегва техните икономически приоритети и не успява да коригира дисбалансите в глобалното управление. Ако някои развиващи се страни се противопоставят на руския империализъм, защитата на суверенитета, а не демокрацията е това, което ги мотивира. Междувременно твърдо свареният реализъм щеше да се предаде преждевременно и да изостави предимствата на един отворен, обвързан с правила световен ред, когато той все още можеше да бъде спасен. Докато някакво евентуално основно споразумение между великите сили е от съществено значение, то трябва да бъде дъното, а не таванът, за по-широко многостранно сътрудничество.

Както сплотен демократичен клуб, така и концерт на велика сила биха могли да допринесат за световния ред след войната в Украйна. Те обаче не са заместител на Обединените нации. Въпреки очевидните си недостатъци, запазва ненадмината глобална легитимност, благодарение на своето универсално членство, обвързваща харта и власт над международния мир и сигурност. ООН има остра нужда от реформа, но е илюзия да си представим, че демократичен клуб, концерт на велика сила или гъвкави коалиции биха могли да заменят нейната легитимност и капацитет за справяне с безбройните транснационални предизвикателства, от изменението на климата до пандемиите, които засягат светът днес.

Ядрена политика

Войната в Украйна поражда голям парадокс и дълбока дилема, съсредоточена около ядрените оръжия. За съжаление голяма част от западния дебат относно военната подкрепа за Украйна избягва да ги разглежда.

Парадоксът е, че ядрените оръжия могат да насърчат притежателите си да влизат във въоръжени конфликти, които иначе вероятно биха избегнали, но те също възпират ескалацията на конвенционалните конфликти, след като са започнали. Русия вероятно нямаше да нахлуе в Украйна, ако Москва нямаше ядрени оръжия, за да възпира държавите от НАТО да се присъединят към битката. Но притежаването на ядрени оръжия от НАТО вероятно възпира Русия да атакува страните от НАТО, за да попречи на западната помощ за Украйна. (Популярното твърдение, че Русия не би нахлула, ако Украйна притежаваше ядрени оръжия, отхвърля факта, че в началото на 90-те години Русия физически щеше да попречи на Киев да поеме контрола върху бившите съветски ядрени оръжия, останали на украинска територия и Западът нямаше да се намеси, за да я спре.)

Дилемата е, че моралът и възпирането на бъдеща руска агресия ще бъдат най-добре обслужени чрез въоръжаване на Украйна до дупка, така че тя да може да изгони Русия от цяла Украйна, включително Крим, който Москва завзе през 2014 г. Много хора, особено западняци в социалните медии, горещо желаят този резултат. И все пак милиони животи зависят от избягването на ядрена война и има основателни причини да се счита, че Путин може да разреши използването на ядрени оръжия, за да спре Украйна да превземе Крим.

Най-вероятният начин да се избегне ядрената употреба би бил Съединените щати и европейските сили да окажат натиск върху Украйна и Русия да преговарят за прекратяване на огъня. Това ще остави Русия да държи Крим (и вероятно друга украинска територия). И все пак, ако Русия използва ядрени оръжия, защото Крим е заплашен, тя вероятно ще успее да предизвика същия резултат. Този прецедент - възнаграждаване на използването на ядрени оръжия - би бил много по-лош от толерирането на руския контрол над Крим при договорен край на войната преди ядрената употреба.

Поддръжниците на украинските усилия да си върне Крим като цяло не се занимават с това как да се избегне или да се отговори на потенциално руско използване на ядрени оръжия. За разлика от привържениците на предпазливостта, предизвикана от ядрено оръжие, те говорят и призовават политиците да действат така, сякаш няма истинска дилема. За щастие Байдън и други международни лидери разбират тежестта на отговорността, която носят, за да избегнат ядрена война.

Южна Азия

Фактът, че наглата руска агресия в Украйна трябва да бъде победена, за да се защитят украинската територия и суверенитет, както и една добре подредена международна система, едва ли може да бъде оспорен - въпреки че понякога е така. Вашингтон направи правилния избор като подкрепи отбраната на Киев срещу войнствеността на Москва, но причините да го направи не се ограничават само до защитата на европейската сигурност. По-скоро те се простират - или поне би трябвало - до Индо-тихоокеанския регион, който сега представлява критичен център на тежестта в глобалната геополитика.

Осигуряването на поражението на настъплението на Русия в Украйна чрез, наред с други неща, мобилизиране на ефективна европейска коалиция - нещо, което Путин никога не е очаквал преди своята война - осигурява на първо място мощен демонстрационен ефект за Китай. Във време, когато Пекин изгражда военни способности за евентуално завладяване на Тайван, успехът на политиката на САЩ в Европа служи като мощно напомняне, че всяка бъдеща китайска агресия в Азия може да предизвика същия отговор, който наказва Пекин. Това включва не само въоръжаване на Тайван с много по-сложни оръжия, отколкото са били прехвърлени досега, но и мобилизиране на пълния набор от принудителни сили, включително катализиране на формирането на регионален съюз и прекъсване на достъпа на Китай до външни ресурси и международни пазари.

Но ползите от благоприятния изход в Европа надхвърлят оформянето на изчисленията на Китай по отношение на Тайван. Те пряко влияят върху способността на САЩ да дадат приоритет на индо-тихоокеанския театър в по-голямата си стратегия. Широко признато е, че справянето със заплахата, представлявана от Китай за Съединените щати и техните азиатски съюзници, ще остане най-голямото предизвикателство пред Вашингтон през следващите години. Задоволителното справяне с този проблем изисква минимизиране на опасностите за европейските партньори, така че развиващата се стратегия на Вашингтон за насърчаване на тези съюзници да поемат водеща роля в осигуряването на собствената си отбрана - докато Съединените щати се концентрират върху Азия - може да бъде осъществена. Военното поражение на Москва в Украйна, като същевременно се поддържа политиката, насочена към предотвратяване на възстановяването на руската военна мощ, остава съществен принос за успеха на по-голямата индо-тихоокеанска стратегия на САЩ.

Осъществяването на тази амбиция обаче изисква Съединените щати да ускорят усилията си за победа над руската инвазия. Една продължителна война — или, още по-лошо, неблагоприятна задънена улица на бойното поле — само ще направи по-трудно предизвикателството да се даде приоритет на Индо-Тихия океан във време, когато Съединените щати като глобална сила нямат лукса да оставят Европа, защото се случва да бъде една от трите критични географски области в международната система. Следователно администрацията и нейните съюзници трябва да направят това, което се колебаеха да направят досега: да оставят настрана своите прекомерни страхове от ескалация и да дадат на украинците необходимите инструменти, за да свършат работата - бързо.

Африка

Войната на Русия в Украйна добави ново измерение към вече сложната сигурност и политическа криза в Западна Африка, особено в страните от Сахел. През последното десетилетие съществуващите кризи се разпространиха от Мали в съседните страни, особено Нигер и Буркина Фасо. Външните партньори изиграха важна роля в усилията за реагиране на кризата, включително чрез военна намеса на място - най-влиятелният играч е Франция, бившата колониална сила, Мали, Нигер, Буркина Фасо и други.

Няколко години преди нахлуването в Украйна, Русия замени Франция като основен външен играч в Централноафриканската република. Бойци от скандалната група Вагнер пристигнаха, за да се бият с бунтовнически групи, да обучават националната армия и да защитават правителството. След военен преврат през 2021 г. Мали също промени избора си на стратегически партньори и засили военното си сътрудничество с Русия (но никога не призна присъствието на паравоенните сили на Вагнер на своя територия).

Дипломатическото напрежение между малийските власти и западните партньори вече се е повишило до ниво, невиждано от няколко десетилетия поради сближаването на Бамако с Русия. Войната в Украйна само влоши тези напрежения и застраши регионалното сътрудничество. Стратегическият избор на Мали да разчита на Русия като привилегирован партньор в сигурността контрастира с други в региона - като Нигер и Кот д'Ивоар, които са домакини на европейски и американски войници и стратегически военни активи.

Нахлуването на Русия в Украйна също имаше тежки икономически последици в Западна Африка, в допълнение към тези, причинени от пандемията от коронавирус. Инфлацията се е увеличила в региона и покачващите се цени нанесоха болезнен удар върху джобовете на хората - възможно е да тласне милиони в крайна бедност за кратко време. Войната беше ненужен и нежелан външен шок за регион, който вече се бори с големи предизвикателства за сигурността, политика и икономика.

Китай

Руската инвазия значително засили взаимното възприятие за заплаха между водения от САЩ Запад и Китай. Пекин смята, че Вашингтон и неговите съюзници използват тази война, за да отслабят Русия и се опасява, че може да стане следващата цел на подобна кампания на западен натиск за прекъсване на възхода на Китай. Симпатизиращото отношение на Пекин към Москва също го превърна в съучастник на Москва в очите на западните страни, попарвайки надеждите за избягване на нова Студена война между двете най-големи икономики в света.

Успешната демонстрация на единство и колективна сила от страна на Запада нанесе удар на предишния оптимизъм на Китай, че "Изтокът се издига, Западът запада" и помогна на китайското ръководство да осъзнае реалността, че трябва да се подготви за по-дългосрочна и по-непредсказуема системна конкуренция със Съединените щати, отколкото очакваше някога. Войната вероятно е допринесла за постепенното, макар и неохотно, приемане от китайските лидери на рамката от администрацията на Байдън за "управление" на конкуренцията чрез изграждане на парапети около двустранните отношения. В резултат на това горещ конфликт, включително за Тайванския пролив, е по-малко вероятен в близко бъдеще. Добрата новина е, че това означава повече време за отлагане и съответните страни да изяснят различията си.

Руската инвазия дава възможност да се наблюдава как една външна криза, макар и самопричинена, може допълнително да обърне вътрешната либерализация и да увеличи авторитаризма на една автократична държава, превръщайки я в още по-голяма заплаха за международния мир. Това трябва да служи като напомняне за значението на разумното стратегическо планиране за минимизиране на риска от ненужен или преждевременен военен конфликт с Китай. Необходими са повече изследвания, за да се разбере какви дългосрочни мерки могат да бъдат полезни за смекчаване на опасната пропаст в информацията и възприятията на обществено ниво между Китай и по-либералните държави. Мирът не може да бъде поддържан, без да се обърне внимание на основните политически проблеми, които са толкова сериозни, ако не и по-сериозни сред големите сили в Азиатско-тихоокеанския регион днес, както и в Източна Европа.

Източник: News.bg